Ще можем да се договаряме с администрацията за глобата при нарушения

Влизат сила нови правила за обжалване на актовете и прекратяване на производствата, както и ново наказание - безвъзмезден труд в полза на обществото

Ще можем да се договаряме с администрацията за глобата при нарушения
Ще можем да се договаряме с администрацията за глобата при нарушения
   ©  Анелия Николова
   ©  Анелия Николова
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Христо Копаранов е съдружник и ръководител на практиката по защита на конкуренцията, съответствие и регулации в адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори". Професионалният му опит започва в Комисията за защита на конкуренцията и е участвал в работната група по изготвянето на проекта на действащия Закон за защита на конкуренцията. Последните 10 години представлява клиенти по всички видове производства, свързани с конкурентното право. Има редица публикации в български и международни издания, свързани със защитата на свободната стопанска инициатива.

Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е действащ от 1969 г. и досега е многократно изменян. Въпреки многото изменения спокойно може да се каже, че промените, които ще бъдат в сила от 23 декември 2021 г., са едни от най-големите и значимите. Те засягат практически всички, които биха могли да извършат каквото и да е административно нарушение. Измененията могат да касаят неизпълнението на всяко едно задължение, наложено от държавата на гражданите или бизнеса.

Извънсъдебно споразумение с администрацията и съкратено съдебно производство

Едно от най-съществените изменения е новата възможност за споразумение между наказващия орган и нарушителя. Споразумение може да се сключи в много голям кръг от случаи, за да се избегне издаването на наказателно постановление и последващия съдебен контрол върху него, както и за да се намали размерът на санкциите. Най-типично такъв би бил случаят, когато става дума за неправилно разбиране на закона от нарушителя или когато той осъзнава своето нарушение и няма смисъл да го оспорва, тъй като санкцията най-вероятно би била потвърдена. Законът не предвижда списък на възможни нарушения, за които да може да се сключи споразумение, и то е възможно във всяка сфера на административното право.

Предложение за сключване на споразумение може да направи както органът, така и разследваното лице. Органът обаче не е длъжен да поиска споразумение и затова липсата на такова предложение няма да е основание за отмяна на последващото наказателно постановление. Лицето, срещу което е производството, може да предложи споразумение в 14-дневен срок след като получи акта. Това е срок, който е по-дълъг от срока за възражения срещу акта (който сам по себе си е удължен със законовите изменения от 3-дневен на 7-дневен), т.е. предложение може да се направи и след като е подадено официално възражение срещу констатациите на разследващите органи.

Споразумението се сключва задължително в писмена форма и съдържа съгласието на страните за това има ли извършено нарушение, каква е правната квалификация на това нарушение, дали то е виновно извършено от лицето, срещу което е издаден акт. Задължително се подписва и от двете страни.

Споразумение може да се сключи и само за част от твърдените нарушения и законът е категоричен, че в този случай преговорите не могат да се използват от администрацията за доказване на другите нарушения. Съществено е, че когато се налага глоба, тя винаги е в по-малък размер, отколкото ако нямаше споразумение, но пък самото споразумение влиза в сила едва след реалното плащане на глобата. Ако не става дума за глоба, то влиза в сила от деня на подписването му.

Законодателят се е опитал да предвиди гаранции, че преговорите за споразумение няма да бъдат използвани некоректно от органа, за да събере признания за извършено нарушение. В тази връзка изрично е предвидено, че ако споразумение не бъде сключено (или например ако нарушителят не заплати глобата в срок), наказващият орган не може да използва направеното признание на лицето в хода на коментарите относно споразумението като доказателство за виновност, при издаването на наказателно постановление и съдебния контрол върху него.

Невинаги обаче е възможно да се сключи споразумение. Такова е невъзможно при повторно нарушение, при нарушение в рамките на едногодишния срок след предупреждение за маловажен случай, както и в случай че извършеното деяние представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (например ако деянието се определя не като дребно хулиганство, а като хулиганство). Не се допуска споразумение и ако доказателствата по преписката не подкрепят признание за виновно извършване, т.е. споразумение няма да може да се използва с цел едно лице да поеме отговорността вместо действително виновно друго лице.

Чрез възможността за споразумение се цели да се поощри уреждането на отношенията между наказващия орган и нарушителя извънсъдебно, по по-бърз начин, за да се улесни администрацията и за да може нарушителят да плати по-малка глоба. Със сключването на споразумението и неговото заплащане лицето се отказва от съдебен контрол върху наказателното постановление, но пък си гарантира по-нисък размер на глобата. Администрацията от своя страна постига по-бързо реализиране на отговорността и реална бърза събираемост на глобите, както и избягва риска от отмяна на наказателното постановление на формални основания.

Новост е и уредената възможност за т.нар. "съкратено съдебно производство", чрез което също се цели по-бързо и ефективно наказване на извършителите на административни нарушения, като предвижда възможност за намаляване на размера на наказанието или замяната му с по-леко такова. За разлика от споразумението обаче съкратеното съдебно производство се развива, след като вече е наложено наказание от наказващия орган. Такова се допуска в два случая. Първият е, когато обжалването е само по отношение вида и размера на наказанието, размера на обезщетението или относно отнети в полза на държавата вещи и доказателства. Вторият случай е при налагане на две наказания, от които само едното бива обжалвано. Тоест винаги става дума за казуси, при които не се спори относно факта на самото извършване на нарушението. Особеното при съкратеното производство е, че пред съда не се събират нови доказателства, а се използват събраните от административния орган.

Безвъзмезден труд в полза на обществото

Друга съществена промяна е, че е уредено ново административно наказание по подобие на пробацията в наказателното право. Това е безвъзмездният труд в полза на обществото. Това наказание ще може да бъде налагано самостоятелно, но също така и като допълнително наказание заедно с някое друго. Изрично изискване е то да не ограничава други права на наказания, като може да се налага за не по-малко от 40 и не повече от 200 часа годишно. Едно от спорните неща в закона е, че безвъзмездният труд няма да може да се полага в полза на физически лица, еднолични търговци или юридически лица, в които няма държавно или общинско участие. Прави впечатление в тази връзка, че няма възможност безвъзмезден труд да се полага в полза на неправителствени организации, а в същото време е възможно от него да се възползват държавни или общински предприятия и така те да получат определено конкурентно предимство. Предвижда се, когато се решава къде да се полага този труд, да се отчитат трудовите умения, квалификацията и работоспособността на наказания.

Впечатление прави правилото, че ако след изтичане на календарния срок за полагане на безвъзмезден труд определен брой часове не са отработени, задължението на наказания за отработването им се погасява. Това е един от спорните аспекти на измененията, защото се създава впечатление, че наказанието е в известна степен формално и лесно може да се избегне реалното му изтърпяване. От друга страна, нараства ролята на администрацията при съблюдаване ефективното изпълнение на наказанието.

Други промени

Сред измененията в закона са и новите правила, свързани с подхода при маловажни случаи. Досега законът предвиждаше, че при маловажен случай не се налага наказание, а писмено предупреждение, но не и при второ и следващо административно нарушение. С измененията е предвиден едногодишен срок, в рамките на който нарушителят трябва да се въздържа от ново нарушение, за да не получи ефективно наказание. Новост е също така, че вече не може такова освобождаване да се приложи при нарушения, свързани с безопасността на движението, ако е установена употребата на "алкохол, наркотични вещества или техни аналози". Вече самият закон ще съдържа дефиниция на маловажен случай, а няма да трябва да се ползва дефиницията от Наказателния кодекс, но това практически не води до съществена промяна, доколкото по същността си дефиницията остава същата. Предвидени са и няколко други нови дефиниции.

Законът е променен и за да се гарантира, че няма да е възможно акт да се съставя от лица, които са лично засегнати от нарушението (пострадали от нарушението, техни съпрузи или роднини, лица, свързани с нарушителя и др.). Засилване на безпристрастността целят и новите правила за отвод на длъжностно лице.

Дава се и възможност актовете в административнонаказателното производство да могат да се връчват чрез изпращане на съобщение по електронен път в информационната система за сигурно електронно връчване.

Променени са и правилата за прекратяване на производствата, когато няма нарушение. Вече се изисква и в тези случаи подробно да се опише ситуацията, а също така е дадена възможност да бъдат обжалвани и тези мотивирани резолюции. Практически така се дават нови засилени права на пострадалите от нарушения. Възможно е прекратяване и само по отношение на част от нарушенията, за които се извършва разследване. Заедно с наказателното постановление и резолюцията за прекратяване на производството законът предвижда, че на обжалване подлежат и предупреждението при маловажно нарушение и електронният фиш. Значително се увеличават и сроковете за обжалване и възражение - вече ще можем да възразяваме срещу акт в 7-дневен срок, а срокът за жалба срещу постановление ще бъде 14 дни. Разширява се и кръгът на лицата, които могат да обжалват - вече това са нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител.

Промените засягат и възможностите за възобновяване на производства с влезли в сила наказателни постановления. Вече възможностите за това са повече, а и повече лица, в това число пострадалият, могат да искат такова възобновяване. При него казусът ще бъде разгледан отново, макар вече да е официално приключил.

Законът предвижда и как да се процедира, ако в хода на делото юридическото лице, което е обвинено в нарушение, се преобразува в друго юридическо лица - делото ще продължи срещу фирмата правоприемник и така се предотвратява възможността чрез юридически хватки да се избяга отговорност.

В заключение: промените, които ще влязат в сила от 23 декември 2021 г., са сериозни и дават редица нови възможности както за административните органи, така и за хората и бизнеса, от които зависи дали ще ги изпълнят с реално съдържание.