Михаил Екимджиев: Имитирайки разследване, прокуратурата се саморазправя с набелязани жертви

Дори Европейският парламент видя политически линч зад димната завеса (fumus persecutionis) на прокурорското разследване в България по казуса Елена Йончева

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Три важни новини през изминалата седмица отново фокусираха вниманието върху прокуратурата.

Европейският парламент отказа да свали имунитета на българския евродепутат Елена Йончева с мотив, че искането, отправено от българската прокуратура, е очевидно политически мотивирано, а зад привидно легитимната процедура прозира fumus persecutionis (преследване зад димна завеса). Другояче казано, липсват убедителни юридически аргументи, но са очевидни политическите цели.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че ще разгледа с приоритет жалбата на Явор Златанов - един от пострадалите от схемата, разкрита в разследването "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд. Златанов се оплаква от брутална процесуална принуда, осъществена чрез използване на привидно легитимни процесуални средства от прокуратурата, но с користна цел - заграбване на бизнеса му, отказ на институциите да разследват и др.

Междувременно стана известно, че испанските власти са изпратили доклад до българските служби по случая "Барселонагейт", където се намеква, че бившият премиер Борисов е обединяващото звено между всички лица, замесени в схема, която прилича доста на международно пране на пари на стойност 5 млн. евро. Покрай тази информация се разбра, че българската прокуратура за разлика от испанската, години наред практически е бездействала по този казус, като досъдебно производство е образувано чак през 2020 г., а първите индикации за проблема са от 2018 г., даже и по-рано.

В интервю за "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев, който представлява и Йончева, и Златанов пред Съда в Страсбург, заяви, че пускането на техните жалби по бързата писта означава, че ЕСПЧ е оценил сериозността на правозащитните проблеми, визирани в тях и нуждата от неотложна намеса. Важната тема по тези дела е свързана с данните за злоупотреба с правомощия от прокуратурата, която чрез формално легитимен наказателен процес преследва незаконни цели - политическа вендета, дискредитиране на опоненти и заграбване на бизнеси, казва още Екимджиев.

За "Капитал" той съобщи, че в момента кантората му подготвя жалба до Страсбург с аналогични оплаквания и от бизнесмена Веселин Денков и Ивайла Бакалова. Това се случва само три месеца след като ЕСПЧ установи подобна злоупотреба с правомощия от Висшия съдебен съвет и от Върховния административен съд (ВАС) по делото на съдия Мирослава Тодорова.


Така разкритата от институциите в Страсбург и в Брюксел злоупотреба с власт, преследваща паралегални цели, се очертава като системен правозащитен проблем за България.

Адвокат Екимджиев, как ще коментирате последното развитие около казусите с Елена Йончева, "Осемте джуджета" и "Барселонагейт".

Тези дела са емблема за методите и действителните цели на прокуратурата, прикривани зад показни арести и пропагандно раздухвани разследвания. Паралелната им поява в медиите през миналата седмица е повод за интересни сравнения и изводи.

От една страна, виждаме как в делата срещу Йончева и Явор Златанов ("Осемте джуджета), прокуратурата действа като безпощадна, перфектно смазана машина за политическа вендета - при Йончева, и за бизнес абордаж при Златанов. От друга страна, вече има ясна картина как тя целенасочено е бавила и замъглявала разследването за къщата в Барселона, разпъвайки чадър над бившия премиер Борисов. След публикуването на испанския доклад, видяхме Борисов в централата на ГЕРБ - сам и мрачен като късния Макбет - да се кълне, че няма къща в Барселона, нещо, което никога никой не е твърдял. Самотата и неадекватността на тази изява ми дават основание да вярвам на испанската полиция, според която всички нишки в аферата водят към бившия премиер.

  • Казусът Елена Йончева

Важно е да се подчертае, че разследването срещу Елена Йончев е започнало незабавно, в деня (31 август 2018 г.), в който прокуратурата получава сигнал от трима активисти на ГЕРБ - Делян Добрев, Тома Биков и Антон Тодоров. По същото време журналистическо разследване на Йончева осветява аферата "Кумгейт", уличаваща Делян Добрев и негови близки в злоупотреби. В сигнала на тримата гербаджии се твърди, че Йончева е замесена в пране на пари, осъществено чрез множество международни банкови транзакции в дълъг период от време и в съучастие с няколко лица.

Въпреки твърденията в сигнала за сложна престъпна схема, прокуратурата не възлага обичайната в такива случаи предварителна проверка, а незабавно образува досъдебно производство. Този необичайно динамичен подход показва, че прокурорите много бързат. Причината за това прозира в следващите им действия. Само за два месеца, с личното съдействие на главния прокурор Сотир Цацаров, разследващите "установяват" достатъчно доказателства за вината на Йончева, а Цацаров иска от парламента снемане на депутатския й имунитет. След месец Йончева вече е обвиняема, което по-късно е основание да бъде поискан и имунитетът й като евродепутат.

  • Случаят Явор Златанов ("Осемте джуджета")

По сходен начин, буквално за часове се развива казусът на Явор Златанов, след като баща му Илия Златанов се обръща към бившия следовател Петьо Еврото, за да получи съдействие от прокуратурата. Преди това, в продължение на две години прокуратурата е игнорирала всички сигнали на Илия Златанов, но пък се задейства светкавично, буквално на следващия ден, след като той се среща с Петьо Еврото и подписва запис на заповед за близо три млн. лева. Още същия ден Специализираната прокуратура образува досъдебно производство срещу Явор Златанов, който е арестуван. Иззети са огромни парични суми и ценности, раздадени впоследствие от наблюдаващите прокурори на подставени лица.

  • Барселонагейт

Как обаче действа прокуратурата, когато основният заподозрян по казуса "Барселонагейт" е бившият премиер Бойко Борисов? Още през 2018 г. сдружение БОЕЦ сезира със случая КПКОНПИ, което е публично обявено. През май 2019 г. и Елена Йончева подава до прокуратурата три сигнала с данни за пране на пари, осъществено чрез нелогични банкови трансфери между фирми и лица, довели до придобиване без ясно основание на къщата в Барселона и на моден бутик, ползвани от млада дама, близка до Борисов.

Въпреки че информацията придобива публичност, а Йончева дава множество интервюта и изявления по темата, прокуратурата оглушително мълчи. Сдружение БОЕЦ също я сезира през февруари 2020 г., след публикация в испанското издание El Periodico.

Досъдебно производство е образувано едва две години след сезирането на КПКОНПИ от БОЕЦ, след като скандалът гръмва и в Испания. До момента няма яснота какво точно е правено по досъдебното производство в България. Според говорителя на Специализираната прокуратура първата Европейска заповед за разследване (ЕЗР), с която е поискано съдействие от испанските власти, е изготвена на 5 октомври 2021 г., повече от година след началото на досъдебното производство, втората - през декември миналата година, а трета е изпратена до Кипър едва преди няколко дни. Не е ясно защо ЕЗР са изпращани поединично, през значителни времеви интервали, въпреки че данни за банкови транзакции през Кипър и към Испания се съдържат още в първите сигнали.

Прокуратурата започва да имитира разследване едва след като на 16 април 2021 г. Борисов подава оставка и е назначен първият служебен кабинет - заради разрастващия се международен скандал и засиления натиск за разследване на аферата.

Равносметката е очевидна. Елена Йончева е обвинена два месеца след сигнала на Делян Добрев, а Явор Златанов е арестуван дни след като баща му плаща на "правилния човек". По казуса "Барселонагейт" обаче, в който всички следи водят към Бойко Борисов, над три години няма нито обвинени, нито арестувани, а "специализирани" прокурори се вайкат по телевизиите, че документите от Испания били на испански и че не били подписани

Звучи като патова ситуация.

Затлачването идва от това, че българската прокуратура явно се опитва да придърпа у нас разследването по "Барселонагейт" без обаче да има намерения да изобличи престъпната схема.

  • Записът на гласа на Борисов

Бих направил и паралел с друго разследване, където отново главни герои са Бойко Борисов и Елена Йончева. Това е казусът с аудиозапис, разпространен на 12 юни 2020 г., в който глас, подобен на гласа на Борисов, отправя заплахи за институционална разправа към различни лица, сред които и Йончева - "един нема да пощадя от наш'те", но да изгори и Елена Йончева.

Въпреки че записът категорично показва злоупотреба с власт, въпреки че Христо Иванов подава сигнал в прокуратурата, настоявайки за разследване, досъдебно производство не е образувано. Вместо това, в комична проверка по чл. 145 от ЗСВ прокуратурата възлага изготвяне на "експертна справка", състояща се в изслушване на записа от експерт, който да разгадае точния му смисъл.

Прокуратурата обаче отказва да разследва чий е гласът от записа. За сметка на това, Йончева сама се сдобива с експертиза от реномирана лаборатория в САЩ, доказваща, че гласът е на Борисов.

Общото в жалбите на Елена Йончева и на Явор Златанов, които ЕСПЧ ще гледа с приоритет, е злоупотребата с власт от прокуратурата. В основата и на двете дела е оплакване за нарушение на чл. 18 от Конвенцията - използване на законни правомощия за незаконни цели.

Бих нарекъл чл. 18 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи "ядрена опция" на ЕСПЧ. Подписвайки Конвенцията държавите членки се задължават да налагат само допустимите от нея ограничения на основните права и свободи. Конкретно - когато се води разследване, то трябва да цели разкриване на престъпления и наказване на извършителите, а не чрез фиктивни наказателни процеси да се преследват нелегални цели, било то политическа вендета, съсипване на репутацията на опоненти, заграбване на бизнеси.

Заради принципа за взаимното доверие между държавите членки, само в извънредни и фрапиращи случаи, Съдът в Страсбург е готов да уличи някоя държава, че вместо да преследва престъпниците, чрез формално законни процедури налага политически репресии и присвоява собственост. Колко трудно ЕСПЧ може да бъде убеден да приложи чл. 18 личи от отказа му да уважи такива оплаквания на Юлия Тимошенко срещу Украйна и на Михаил Ходорковски срещу Русия, въпреки бруталната саморазправа на властите с тях.

Преди три месеца излезе първото решение срещу България, в което ЕСПЧ призна нарушение на чл. 18 - по делото на съдия Мирослава Тодорова, която доказа в Страсбург, че дисциплинарните й наказания, наложени от ВСС и потвърдени от ВАС, са целели професионалното й дискредитиране заради критиките й към управлението на съдебната система.

В случаите с Елена Йончева и Явор Златанов държавата, чрез формално законна процесуална репресия, мами гражданите си и европейските институции, че разследва престъпления, а всъщност разчиства сметки с политически опоненти и заграбва собственост.

Освен делата на Йончева и Златанов, подготвяме жалба с подобни оплаквания и от името на бизнесмена Веселин Денков и Ивайла Бакалова - заради сходни прокурорски издевателства.

Каква е перспективата?

Фактът, че ЕСПЧ даде темпорален приоритет на делата на Елена Йончева и Явор Златанов, показва, че той е оценил сериозността на правозащитните проблеми и нуждата от неотложна намеса.

В същата насока е и решението на Европейския парламент (ЕП) от 15 февруари, с което беше отхвърлено искането на Иван Гешев за снемане на депутатския имунитет на Йончева. Изследвайки фактите и контекста на обвиненията срещу Йончева, ЕП заключава, че сме изправени пред класически случай на fumus persecutionis - формално законно разследване, което, като димна завеса, прикрива истинските престъпни цели на разследващите.

Фактът, че ЕП прозря истинските цели зад токсичния дим на разследванията в България е срамна присъда за завладяната от бандити прокуратура.

Това становище, както и приоритетът, даден от ЕСПЧ на жалбите Йончева и Златанов, сочат, че България вероятно ще се окаже сред най-осъжданите държави по член 18 от Конвенцията. Скандалното и най-опасно е, че в случая злоупотребата с власт е от съдебни органи, които са призвани да бранят правата ни.

След устойчивото ни лидерство по корупция и бедност, това е ново, впечатляващо допълнение към визитката на България.

Защо Европарламентът отказа да свали имунитета на Елена Йончева

В решението си от 15 февруари, с което отказа да свали имунитета на Елена Йончева, Европейският парламент приема (с 418 гласа срещу 264 и 11 въздържали се), че в случая на Йончева може да се предположи наличието на fumus persecutionis (преследване зад димна завеса), т.е. е преследване прикрито зад привидно легитимна процедура. Белезите, по които ЕП съди за това, са:

  • досъдебното производство срещу Йончева е образувано на 31 август 2018 г., докато предполагаемото престъпление, за което е обвинена, е започнало през 2010 г., а подобно забавяне не е обосновано по убедителен начин;
  • разследването е започнало сигнал от политически опоненти на Йончева, в момент, когато нейната политическа ангажираност е известна, включително и това, че като и като депутат от Народното събрание, тя е повдигнала въпроса за липсата на разследване на корупцията по високите етажи на властта;
  • на 28 септември 2021 г. Европейският съд по правата на човека прие допустимостта на подадената от Елена Йончева жалба срещу България във връзка с това наказателно преследване по оплаквания за нарушена презумпция за невиновност, липса на ефективни правни средства за защита и липса на законна цел за ограничаване на правата;
  • сред документите, предоставени на ЕСПЧ, е приложен записът на телефонен разговор по повод на разследването срещу Йончева, както и експертния доклад, според който един от гласовете е на бившия български приемиер Бойко Борисов;
  • Всички тези обстоятелства са много сериозни и непротиворечиво сочат на съмнение за евентуално намерение да се навреди на политическата дейност на Елена Йончева.


1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 5

    Екимджийски глупости и манипулации, дори не можах да дочета докрай понеже е обида това четиво.
    И аз имам упреци към прокуратурата - не повдигна никакви обвинения на Киро, че е подписал декларация с невярно съдържание, а КС излезна с решение, че конституцията е нарушена!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал