Седмичен бюлетин за правни новини

Скандалът "Барселонагейт" уличава прокуратурата в нарочно бездействие; Съдът на ЕС позволи спирането на еврофондове за нарушения на върховенството на правото; ЕСПЧ: Автоматичното лишаване на поставените под запрещение от право на глас нарушава конвенцията

Скандалът "Барселонагейт" набра скорост след публикация в испанския вестник ''Ел Периодико'' от февруари 2020 г. за разследване на пране на пари, в което е замесено името на Бойко Борисов. В публичното пространство у нас обаче информация за купена от Борисов луксозна къща като подарък за неизвестна дама се появи за първи път през 2016 г. в прословутите записи на разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки.
Скандалът "Барселонагейт" набра скорост след публикация в испанския вестник ''Ел Периодико'' от февруари 2020 г. за разследване на пране на пари, в което е замесено името на Бойко Борисов. В публичното пространство у нас обаче информация за купена от Борисов луксозна къща като подарък за неизвестна дама се появи за първи път през 2016 г. в прословутите записи на разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки.
Скандалът "Барселонагейт" набра скорост след публикация в испанския вестник ''Ел Периодико'' от февруари 2020 г. за разследване на пране на пари, в което е замесено името на Бойко Борисов. В публичното пространство у нас обаче информация за купена от Борисов луксозна къща като подарък за неизвестна дама се появи за първи път през 2016 г. в прословутите записи на разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки.
Скандалът "Барселонагейт" набра скорост след публикация в испанския вестник ''Ел Периодико'' от февруари 2020 г. за разследване на пране на пари, в което е замесено името на Бойко Борисов. В публичното пространство у нас обаче информация за купена от Борисов луксозна къща като подарък за неизвестна дама се появи за първи път през 2016 г. в прословутите записи на разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки.
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Три информации, дошли от чужбина през изминалата седмица, отново фокусираха вниманието върху българската прокуратура, уличаващи я в политически мотивирани разследвания и избирателно усърдие по обществено значими дела.

Европейският парламент окончателно отказа да свали имунитета на българския евродепутат Елена Йончева с мотив, че искането, отправено от българската прокуратура, е политически мотивирано и без юридическа основа. Решението е взето с голямо мнозинство от 418 гласа срещу 264 против и 11 въздържали се.

Испанските власти изпратиха два доклада за разследването "Барселонагейт", първият от които не само потвърждава данните за основателно подозрение за замесване на името на бившия премиер Бойко Борисов в международно пране на пари, но и показва, че българската прокуратура много е забавила запитванията си до Испания. Вторият, получен от спецпрокуратурата, все още не е преведен от испански (вижте по-долу).

Междувременно Европейският съд по правата на човека обяви, че ще разгледа с приоритет жалбата на Явор Златанов - един от пострадалите от схемата, разкрита в разследването "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд.

Парламентът окончателно прие промените в Закона за БУЛСТАТ, с които личните данни се премахват от публичната част на регистъра. Гласуването бе форсирано на две четения в сряда, предстои обнародване. В двумесечен срок от влизането в сила на промените Агенцията по вписванията трябва да осигури техническа възможност за прилагането им, а лицата трябва да заявят интернет страница за вписване в БУЛСТАТ, ако имат такава.

//ТОП 3

Скандалът "Барселонагейт" набира скорост и уличава прокуратурата в съзнателно бездействие

В началото на седмицата стана известно, че в ДАНС е получен доклад от каталунската полиция по разследването "Барселонагейт", в което в почти прав текст се казва, че именно бившият премиер Борисов е обединяващото звено между всички лица, замесени в предполагаемо международно пране на пари за над 5 млн. евро. Ден по-късно и Специализираната прокуратура обяви, че е получила 219 страници информация от испанските власти за разследването в отговор на една от двете европейски заповеди за разследване (ЕЗР), изпратени до тях, но все още не знае съдържанието, защото се чака превод от испански. Това става, след като повече от две години прокуратурата мълча за разследването, като обясняваше липсата на резултати с това, че испанските власти не пращат информация. Последно това е заявил и главният прокурор Иван Гешев през януари т.г. пред евродепутати от комисията LIBE в Европейския парламент. Оказва се обаче, че първата ЕЗР до Испания българската прокуратура е изпратила през октомври м.г. (Повече за бизнес мрежата в Испания и връзките между главните действащи лица вижте тук и тук.)

Съдът на ЕС позволи спирането на еврофондовете за нарушения на върховенството на правото

Съдът на ЕС отхвърли жалбите на Унгария и Полша срещу Регламент 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза, който позволява на Съвета на ЕС по предложение на ЕК да спира плащания от бюджета на ЕС към страни членки, които нарушават принципа на върховенство на правото. Механизмът по регламента не нарушава правото на ЕС, се казва в решенията по делата C-156/21 и C-157/21. Жалбите са разгледани по реда на бързото производство от Пленума на съда предвид голямото значение на темата. В решенията се приема, че зачитането на ценностите, на които се основава съюзът, не е задължение, което държавите имат само до присъединяването си към ЕС, то важи и след това. Същевременно нарушенията на принципите на правовата държава могат да накърнят сериозно финансовите интереси на ЕС, поради което мярката в регламента е приета за защитна, а не за санкционна. Процедурата, въведена с регламента, не заобикаля чл. 7 ДЕС и е съобразена с пределите на правомощията на ЕС. Финансовият инструмент по регламента формално е в сила от 1 януари 2021 г., но досега не е прилаган в изчакване на решението на СЕС. Още по темата тук.

КС: прехвърлянето на имуществото на Бюрото по защита към Министерството на правосъдието не нарушава конституцията

Прехвърлянето на материалните активи на Бюрото по защита от прокуратурата към Министерството на правосъдието заедно с прехвърлянето на самото бюро не е в нарушение на конституцията. Това прие единодушно Конституционният съд в четвъртък в решение, с което отхвърля искането на главния прокурор за обявяване на противоконституционност на тази рокада. Водещо правило при структурни промени е, че материалните активи следват осъществените промени, за да обезпечат изпълнението на прехвърлените функции. Парламентът не е упражнил конституционни правомощия на МС, както се твърди в искането на главния прокурор, а заедно със структурното и функционалното правоприемство е разрешил и въпросите във връзка с управлението и стопанисването на имуществото, което в случая не е необходимо за функционирането на съдебната власт и прехвърлянето му не затруднява дейността й, приема КС.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Списък с укрити авоари на магистрати и политици все пак има, но е потънал в прокуратурата >> Парламентарната антикорупционна комисия поиска от председателя на ДАНС Пламен Тончев информация за списъка на политици и магистрати с недекларирани имоти, сметки и фирми в чужбина, но получи отговор, че по темата има прокурорска проверка, а наблюдаващият прокурор не разрешава разгласяване на информацията. Предварителната проверка не е разследване и не се регулира от НПК, затова

оправданието, че наблюдаващият прокурор по нея може да забранява разгласяване е нелепо, коментира адв. Андрей Янкулов в статус във ФБ.

Бездействието на прокуратурата по "Осемте джуджета" стигна до Страсбург >> Европейският съд по правата на човека ще разгледа с приоритет жалбата на Явор Златанов - един от пострадалите от схемата, разкрита в разследването на Антикорупционния фонд "Осемте джуджета". В жалбата се твърди за брутална процесуална принуда и използвани привидно легитимни процесуални средства с користна цел - заграбване на бизнес, отказ на институциите да разследват, липса на вътрешноправни средства за защита и др.

Махането на Гешев не е "вендета", а опит да се покаже, че няма безнаказани >> Главният прокурор определя обвиненията срещу неговите действия и позиции като политическа атака, лишена от юридически аргументи. Но гражданското общество и правната общност отдавна обявиха правните мотиви за отстраняването му, които се състоят в многобройни тежки нарушения на закона и действия, които рушат авторитета на съдебната власт.

Прокуратурата: Интервютата на главния прокурор не са обществена информация >> Изявленията на главния прокурор по време на интервю не могат да стават повод за търсене на допълнителни данни. Това отговаря зам. главният прокурор Красимира Филипова на питане на "Дневник" какви са данните за нарасналата битова престъпност, за които главният прокурор твърди, че прокуратурата разполага с информация, различна от статистиката на МВР. "Недопустимо е получаването на конкретни данни през призмата на изказване пред медия от длъжностно лице", се казва в отговора на прокуратурата, което адв. Александър Кашъмов определя като абсурд.

Камарата на ЧСИ: изплащаните от държавата 90 лв. за издръжка за деца са крайно недостатъчни >> В писмо до правителството и парламента се иска и промяна на тромавата процедура, която оставя стотици деца без издръжка. Камарата настоява за промени в Закона за държавния бюджет за 2022 г. преди гласуването му на второ четене, както и за промени в Наредбата за определяне на реда за заплащане от държавата на присъдена издръжка.

Швейцарската авантюра на Брендо, която стигна до Credit Suisse >> Макар и без негово участие делото за пране на пари в Швейцария е поредното доказателство, че Евелин Банев е криминален играч от световна височина. С дебели връзки в България. От информация, която швейцарските разследващи получават от колегите си в Италия, Австрия и Германия, те стигат до заключението, че Брендо има контакти на много високо ниво в държавното управление у нас.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Върховната прокуратура отмени отказа на спецпрокурорите да разследват Христо Терзийски. Отказът за разследване на бившия директор на полицията, екс вътрешен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Христо Терзийски по сигнал за участие в организирана престъпна група е постановен при липса на мотиви и преди изпращането на протоколите от използваните по разработката срещу него специални разузнавателни средства >> Свободна Европа

Потвърдено: "Опасните отпадъци" обратно в спецпрокуратурата, Пламен Бобоков с намалена гаранция от 800 хил. на 400 хил. лв. Апeлaтивният cпeцсъд пoтвъpди peшeниeтo нa Cпeциaлизиpaния нaĸaзaтeлeн cъд дa въpнe на прокуратурата дeлoтo срещу Пламен и Атанас Бобокови и още трима души зa oпacнитe oтпaдъци заради дoпycнaти пpoцecyaлни нapyшeния и нeяcнoти в oбвинитeлния aĸт >> ДеФакто

Проф. д-р Пенчо Пенев: Непосредствено действие на конституционните разпоредби - проявни форми и реализация. Познаването на всички проявни форми на непосредственото действие на конституционните норми е важно, за да се прилага от българските съдилища. Важно е да се даде компетентност на всички съдилища да сезират Конституционния съд, да се разшири сезиращата компетентност на Висшия адвокатски съвет и омбудсмана, да се въведе индивидуалната жалба >> lex.bg

//СЪДЕБНИ

ЕСПЧ по българско дело: Автоматичното лишаване на поставените под запрещение от право на глас нарушава конвенцията за правата на човека

В решение по делото Анатоли Маринов срещу България Европейският съд по правата на човека постанови, че автоматичното лишаване от право на участие в избори на лица, поставени под частично запрещение, нарушава чл. 3 от Протокол №1 към конвенцията. Съдът заключава, че безразборното отнемане на правото на глас - без индивидуализиран съдебен контрол и единствено въз основа на факта за поставяне под частично запрещение, не може да се счита за пропорционално на легитимна цел за ограничаване на правото на участие в избори, както е изтъкнато от правителството. Проблемът е, че на конституционно ниво (в чл. 42, ал. 1) е уредена забрана да гласуват на избори за всички лица, поставени под запрещение, без да се разграничава дали става въпрос за пълно или частично запрещение. Липсва законова възможност всеки един отделен случай да се преценява от националния съд, който да установи дали конкретен човек, поставен под запрещение, има капацитета да упражни или не правото си на глас. Още по темата тук

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал