КС отмени мораториума върху придобиването по давност на държавни и общински имоти

Давността ще започне да тече три дни след обнародване на решението

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Конституционният съд (КС) единодушно отмени в сряда мораториума върху придобиване по давност на държавни и общински имоти, който бе въведен за първи път през 2006 г. - уж само за 7 месеца, а оттогава непрекъснато е удължаван - вече 15 години. Последно срокът му беше удължен до 31 декември 2022 г. Последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението в сила, т.е. придобивната давност ще започне да тече три дни след обнародването на решението в сила.

Казусът засяга случаи, когато изоставени частни държавни и общински имоти се завладяват от частни лица и се стопанисват в продължение на години, включително и случаи, когато частно лице владее имот, в който съсобственик е държавата или общината. Хипотезите могат да са много разнообразни, но общият принцип е, че когато някой владее като собственик даден имот непрекъснато и необезпокоявано за определен период от време, той придобива правата на собственик с изтичането на този период. Срокът на владение е различен - 10 или 5 години, според това дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. (Добросъвестен е владелецът, който владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, но без да знае, че праводателят му не е собственик или че не е спазена предписаната от закона форма.)

Как се стигна дотук

През май 2006 г. мораториумът е въведен с цел да се предотврати "съществуваща реална опасност да се нанесе огромна щета на държавата и общините чрез придобиване по давност на тяхна собственост" с обяснението, че недвижимите имоти - собственост на държавата и на общините, в преобладаващата си част не са идентифицирани и актувани съгласно законовите изисквания и са изложени на риск от завземане от частни лица и въвличане на държавата и общините в многобройни спорове за собственост. Този проблем възникна след 1996 г., тъй като дотогава българското законодателство забраняваше да се придобива по давност каквото и да е имущество, което е държавна или общинска собственост. След това обаче тази забрана отпадна за частната държавна и общинска собственост, но държавата и общините така и не успяха да идентифицират и актуват всички свои имоти. Затова се въведе мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, за да се предотврати придобиванете им от частни лица, но този мораториум се превърна в постоянен.

В решението си КС отчита, че стремежът на законодателя чрез мораториума да запази държавните и общински имоти е легитимна цел, която може в определени случаи да наложи някакви ограничения на правото на собственост на другите правни субекти. Но по принцип мораториумът е замислен като временна мярка, за да позволи на държавата и общините да защитят своята собственост. Но действие на мараториума повече от 15 години - от 1 юни 2006 г., няма никакво конституционно оправдание. На практика периодът на спиране на давностния срок многократно надвишава най-дългия възможен срок на давностно владение, което законът изисква, за да се придобие право на собственост върху владения имот, се казва в решението на КС.

"В резултат от многократното удължаване на срока на неговото действие забраната за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, на практика прераства в едно постоянно правно положение. По този начин се накърнява доверието в законодателството, присъщо на правовата държава, тъй като за правните субекти е невъзможно да предвидят с достатъчно висока степен на сигурност и обозримост докога ще действа мораториумът.

Адвокат Валя Гигова: Всички видове частна собственост са равнопоставени

Това решение дава отговор на фундаменталния въпрос за равнопоставеността на всички видове частна собственост, независимо на кого принадлежат - на държавата, на общините, на гражданите или на юридически лица, коментира за "Капитал" адвокат Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет, който е вносител на искането до КС.

Проблемът практически засяга много граждани в контекста на различни хипотези, казва тя. Най-често това са хипотезите на изоставени/пустеещи частни държавни и общински имоти, които се завладяват от физически лица и години наред се стопанисват от тях. От друга страна, това са случаите, когато частно лице владее, независимо на какво основание, имот, който е съсобственост на друго частно лице и на държавата или общината. В тези хипотези владелецът може да придобие по давност имота (частта от имота) на физическото лице, но не и частта на държавата или общината.

Давността позволява онова, което съществува на практика, да придобие правен смисъл, чрез нея правото дава закрила на този, който фактически стопанисва имота - това е принцип, който съществува от хиляди години, казва Гигова.

"След като Конституцията на РБ постановява равнопоставеност на всички видове субекти по отношение на частната собственост, няма как закон да предвижда особена привилегия за частните имущества на държавата и общините, защото правото на собственост у нас освен чрез сделка се придобива и по давност от всички правни субекти. Ако държавата и общините имат особената привилегия техните частни имоти да не се придобиват по давност, това ще означава - от конституционноправна гледна точка - придобивните способи по отношение на частните имоти да са различни за гражданите и за юридическите лица и за държавата и общините - нещо, което конституцията не допуска", казва Гигова.

"Правото на собственост се изгубва и ако друг го придобие, а придобиването по давност от едно лице, независимо дали то е държава, община или гражданин, води до загубване на правото на собственост на предишния собственик. При действието на обявената за противоконституционна разпоредба се оказваше, че гражданите, държавата и общините не са равнопоставени нито по отношение на придобиването, нито по отношение за загубването на правото на собственост. А по отношение на частната собственост всички тези субекти са равни", пояснява тя.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал