Новият брой:
Чудото на езика

Станислав Костов: Предимството на правото на ЕС дава огромна власт на отделния съдия

Конституционният съд все повече ще се сблъсква с дела, при които ще се налага да се произнася за съвместимостта на национални актове с правото на ЕС или да се десезира, казва преподавателят по европейско право пред "Капитал"

Станислав Костов: "Ако КС смята, че когато установи евентуално елемент, свързан с националната идентичност, ще може да каже, че правото на съюза няма да се прилага, това няма как да се случи"
Станислав Костов: "Ако КС смята, че когато установи евентуално елемент, свързан с националната идентичност, ще може да каже, че правото на съюза няма да се прилага, това няма как да се случи"
Станислав Костов: "Ако КС смята, че когато установи евентуално елемент, свързан с националната идентичност, ще може да каже, че правото на съюза няма да се прилага, това няма как да се случи"    ©  Надежда Чипева
Станислав Костов: "Ако КС смята, че когато установи евентуално елемент, свързан с националната идентичност, ще може да каже, че правото на съюза няма да се прилага, това няма как да се случи"    ©  Надежда Чипева
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

В края на февруари Съдът на ЕС в Люксембург обяви любопитно решение по румънско дело (С-430/21г.), с което отхвърли като несъвместими с правото на ЕС правила или практики в отделни държави, според които националните съдии нямат право да правят преценка за съответствието на дадена правна норма с правото на ЕС, ако преди това Конституционният съд на тази държава е приел, че тя съответства на конституцията. СЕС обяви също така, че Конституционен съд на държава членка не може да отказва да изпълни негови решения, като се позовава на конституционната идентичност на тази държава. Ако Конституционният съд счита, че дадена разпоредба от правото на ЕС нарушава националната идентичност на държавата, той трябва да сезира СЕС с преюдициално запитване, доколкото единствено Съдът в Люксембург е компетентен да установи недействителност на акт на съюза.

Това решение на СЕС поражда интересни въпроси, включително и за практиката на българския Конституционен съд. "Капитал" потърси коментар от преподавателя по право на ЕС Станислав Костов за това как тези решения на СЕС трябва да се разчитат. Според него оттук нататък Конституционният съд все повече ще се сблъсква с дела, при които ще се налага да се прави преценка за съвместимостта на национални актове с правото на ЕС или пък да се десезира, но проблемът е, че практика на самия КС не е напълно последователна.

Станислав Костов е доцент по право на ЕС в катедра "Европеистика" на Философския факултет на СУ и в Юридическия факултет на ВТУ. Адвокат в Софийската адвокатска колегия. Председател на управителния съвет на Фондация "Български адвокати за правата на човека".

Г-н Костов, можем ли да говорим за някакъв тренд в източноевропейските държави да се използват конституционните съдилища за ограничаване действието на правото на ЕС - като се има предвид последните решения по румънски дела, полския опит за дисциплиниране на съдиите, а включително и нашия опит в някаква степен?

Аз смятам, че няма такъв тренд, включително защото посочените примери не са първите случаи, при които пред СЕС се поставя въпросът за прилагането на принципа на предимство на правото на ЕС. Има учебникарски дела от 60-те и 70-те години на миналия век във връзка с практика на германския Конституционен съд, който дава предимство на германския основен закон пред правото на съюза по отношение защитата на основни права (делата Solange I и Solange II). Има подобни примери и в някои от другите стари държави членки. Всъщност темата за "противопоставянето" на конституционните съдилища на правото на съюза е много стара. Аз не бих я нарекъл точно противопоставяне, а по-скоро нюансиране във връзка с прилагането на принципа на предимство. И всички решения, които Съдът на ЕС е постановявал през годините, всъщност са последователни и в посока осигуряване ефективността на правото на съюза.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар