Данъчното облагане на доходи от сделки с криптовалути

Най-честите въпроси за облагането на доходите от криптовалути, реализирани от физическо или юридическо лице, как и кога следва да бъдат декларирани те

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Адвокат Иван Александър Манев от адвокатско дружество "Димитров, Петров & ко." е експерт с опит в данъчното право, капиталови пазари, административно право и процесуално представителство. Активно консултира физически и юридически лица, опериращи в сектора на криптовалутите, по данъчни и регулаторни въпроси.

През изминалата година продължи да се увеличава интересът към пазарите на криптовалути. Икономисти и анализатори и до днес са разединени по въпросите дали става въпрос за "балон", временна мода, или криптовалутите трайно са се установили на пазара на инвестиционните активи. Интересът към криптовалутите не подмина и България и все повече хора решиха или да инвестират дългосрочно в тях, или просто да опитат да реализират бърза печалба, предвиждайки следващата ценова вълна.

С идването на новата година за тези, реализирали печалби на криптопазарите, идва и въпросът как и колко данъци следва да платят. В тази статия ще разгледаме най-честите въпроси, свързани с облагането на доходите от криптовалути, реализирани от физическо или юридическо лице, и как и кога следва да бъдат декларирани те.

Специално внимание е обърнато на специфичен вид криптотокени, които добиха популярност през последната година - така наречените NFT (от английски non-fungible tokens, или незаменяеми токени). За разлика от обикновените криптовалути и токени, предназначени да бъдат използвани като платежно средство (напр. биткойн, етер, тетер и др.), NFT не са взаимозаменяеми. Всеки отделен NFT е сам по себе си уникален, като има индивидуална стойност във "фиатни" пари. NFT се използват за представяне на определени активи, най-често произведения на изкуството - снимки, дигитални изображения, аудиофайлове, a в някои случаи дори и дълготрайни активи като недвижими имоти.

1. Как се облагат доходите от сделки с криптовалути, извършени като физическо лице?

Ако през 2021 г. сте извършвали сделки лично, като физическо лице, а не чрез притежавано от вас дружество, реализираните доходи ще се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Законът не съдържа определение за криптовалути и не предвижда изрично как да се облагат те. Поради това методът на облагането им се извлича от практиката на Националната агенция за приходите (НАП), която се наложи през последните няколко години.

Според експертите на НАП за данъчни цели криптовалутите следва да се третират като финансови активи. Приема се, че макар криптовалутите да не са включени изрично в определението за финансов актив, това произтича от техния характер и практическото им предназначение да бъдат платежно средство.

При тези случаи облагането на доходи от продажба или замяна на криптовалути може да се извърши по 2 начина - като доходи от сделки с финансови активи или като доходи от дейност на едноличен търговец.

Видът облагане се определя в зависимост от това дали:

  • сделките се извършват спорадично и като странична дейност; или
  • се извършват като по "търговски начин" (по занятие).

Текстът на закона не дава ясни критерии и не определя точно значението на израза "по търговски начин". То също се определя от практиката на НАП и съда.

Най-общо, по търговски начин означава определена дейност (в случая сделки с криптовалути) да бъде извършвана системно от физическото лице (по занятие), като е насочена към реализирането на регулярни печалби. Ако например сделките се извършват няколко пъти през годината и са насочени повече към инвестиции, отколкото към спекулативна търговия, те не би следвало да се считат като извършвани по занятие и по търговски начин.

2. Как се облагат доходите от сделките, когато не се извършват по търговски начин?

Ако сделките с криптовалути се извършват спорадично и с инвестиционна цел, тоест като странична дейност - те биха се облагали като доходи от прехвърляне на права или имущество.

В случаите на продажби или замени на криптовалути облагаемият доход е сумата от реализираните през годината печалби, намалена със сумата от реализираните през годината загуби. Печалбите и загубите се определят за всяка сделка поотделно, като от цената на продажба се изважда документално доказаната цена на придобиването му. Ако резултатът е положителен, е налице печалба, а ако е отрицателен - загуба. Положителната сума от всички сделки през годината се облага с 10% данък.

Например: През 2021 г. e закупен биткойн за 100 лв. и е продаден за 1000 лв. - резултатът от тази сделка е печалба 900 лв. Едновременно с това закупен етер за 600 лв., но по-късно е продаден за 200 лв. поради спад в цената - резултатът от тази сделка е загуба 400 лв. В този пример годишната данъчна основа от тази дейност би била 500 лв. (900 лв. печалба - 400 лв. загуба). Дължимият данък би бил 50 лв. (500 лв. х 10%).

Реализираните по този начин доходи се декларират в годишната данъчна декларация, която следва да бъде подадена не по-късно от 30.04.2022 г. в офис на НАП или електронно през портала за електронни услуги на НАП.

По същия ред следва да се декларират и облагат доходите от сделки с NFT.

Добре е да се запазват всички извлечения от борсата, на която са извършени сделките. Законът не изисква да бъдат представяни доказателства с декларацията, но органите по приходите биха могли да поискат доказателства за цените по сделките при потенциална данъчна проверка.

3. Облагат ли се замените между различни криптовалути?

Да, законът определя, че се облага положителната разлика от продажба или замяна на финансови активи.

4. Как се декларира една и съща криптовалута, придобита на различни цени?

Поради честата промяна в цените на криптовалутите е възможно няколко покупки на една и съща криптовалута да станат по различни цени в рамките на годината. В този случай могат да възникнат затруднения при деклариране на последващи продажби, тъй като отделните единици криптовалута не са индивидуализирани поотделно. Тоест не може да се определи дали са продадени единиците купени на първата, втората цена и т.н.

Например: Закупени са 100 единици от криптовалутата Х за единична цена 5 лева. По-късно са закупени още 50 единици от криптовалутата Х на единична цена 7 лева. На следващ етап са закупени още 70 единици на единична цена 4 лева. Преди края на годината са продадени 90 единици от тази криптовалута за единична цена 10 лева.

За подобни случаи законът определя, че цената на придобиване е т.нар. средно претеглена цена. В примера, който дадохме, среднопретеглената цена ще се изчисли:

Следователно, за целите на деклариране на дохода от сделката ще се приеме, че цената на придобиване на 1 единица от криптовалутата Х е 5.14 лв. Продадените 90 единици ще се считат като закупени за 462.60 лв. (90 х 5.14 лв.). След това резултатът от сделката се определя по общия начин, като от продажната цена 900 лв. (90 х 10 лв.) извадим покупната 462.60 лв. и разликата от 437.40 лв. ще участва при определяне на данъчното облагане.

5. Възможно ли е доходите от продадените NFT да се декларират като авторски и лицензионни възнаграждения?

NFT се създават и използват за представяне на определени активи, най-често произведения на изкуството - основно дигитални изображения, но и снимки, аудиофайлове и др. Това поражда въпроса дали сделките с NFT не биха могли да се облагат и като авторски и лицензионни възнаграждения. Този вариант на пръв поглед изглежда привлекателен, тъй като законът допуска лицето, получило дохода, да приспадне от него 40% нормативно признати разходи. Тоест с 10% данък се облагат 60% от получения доход, без да е необходимо тези разходи да бъдат доказвани.

Подобен подход към момента не намира опора в закона. Българското законодателство не предвижда възможност с прехвърляне на NFT да се прехвърлят и правата върху конкретното произведение. Трудно би било обосновано, че с прехвърляне на NFT са прехвърлени и авторските права върху например изображението, без да е сключен отделен договор за това.

Ако доходите от продажба на създадени NFT бъдат декларирани и обложени като доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, приспадайки 40% нормативно признати разходи, има съществен риск това да бъде оспорено от НАП. В такъв случай органите по приходите при евентуална ревизия биха могли да начислят допълнителни задължения за данък върху доходите, като обложат целия доход. Допълнителна негативна последица би била и начисляването на лихва върху неплатената част от данъка.

6. Как се облагат доходите от търговия с криптовалути, извършена по занятие (като едноличен търговец)?

Ако сделките с криптовалути се извършват по занятие (редовно) с цел печалба, те биха се облагали като печалби от дейност като едноличен търговец, дори и лицето да не е регистрирано като такъв в Търговския регистър.

В този случай данъчното облагане се извършва подобно на търговските дружества - по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Данъчната основа за облагане е годишната печалба, реализирана от дейността, която се облага с 15% данък. Данъкът се определя и декларира до 30 септември на следващата година. Наред с това за лицето ще възникне и задължение за осигуровки за печалбата до 36 000 лв., колкото към 31.12.2021 г. е таванът на осигурителния доход.

7. Как се облага търговията с криптовалути, извършена чрез търговско дружество (ООД, АД и др.)?

Ако дейността бъде извършвана чрез дружество, данъчното третиране ще е подобно на облагането на едноличния търговец. Данъчната ставка в този случай ще бъде 10%. Тъй като данъчно задължено лице е дружеството, а не физическите лица съдружници (или едноличния собственик), допълнителни данъчни задължения за тях ще възникнат, когато реализираните печалби бъдат разпределени. Основните варианти за това са:

  • годишната печалба (обложена с корпоративен данък 10%) да бъде разпределена като дивидент. В този случай брутната сума на дивидента ще бъде обложена с допълнителни 5% данък върху доходите на съдружника/едноличния собственик. Икономическият ефект би бил подобен като облагането на дейността като едноличен търговец. Разликата е в това, че при разпределяне на дивидент няма задължение за начисляване на осигуровки. Неудобството на този вариант е, че дивидентите биха могли да се разпределят след формиране на печалба, на годишна база.
  • да бъдат изплащани суми регулярно на съдружниците и управителите като възнаграждение за техния труд. Върху тези суми ще бъдат начислявани осигуровки върху възнаграждението до 36 000 лева годишно. Разликата между изплатените възнаграждения и платените осигуровки ще бъде облагаема с 10% данък върху доходите. Тези суми (възнаграждението, платените данъци и осигуровки) са признати като разход за данъчни цели. Тоест при този вариант се намалява годишната печалба на дружеството, което би довело до по-ниски задължения за корпоративен данък.

По този начин се облагат и доходите от сделки с NFT, извършени чрез търговско дружество.

8. Облагат ли се сделките с криптовалути с ДДС?

Към момента НАП третира сделките с криптовалути като освободени от облагане с ДДС приравнявайки ги на сделки с "фиатни" валути. Причината за това е решение на Съда на Европейския съюз (Дело С-264/2014, David Hedqvist), чиято практика е задължителна за всички държави - членки на съюза. Във въпросното решение, касаещо сделките с биткойн, Съдът на ЕС приема, че макар биткойнът да не представлява официално платежно средство, основното му предназначение е да служи именно като такова. Следователно се приема, че сделките с биткойн се ползват от освобождаването от ДДС, което е предвидено и за сделките с конвенционални валути. Към момента тази практика се приема от НАП и съдилищата не само за биткойн, но и за всички останали криптовалути и токени.

По отношение на NFT - засега няма практика на НАП, третираща NFT по различен начин за целите на ДДС. Следователно към момента би могло да се счита, че сделките с NFT биха се ползвали от освобождаване от ДДС, както и останалите токени, поради тяхната близост в техническо отношение.

Въпреки това с развитието на сектора може да се очакват промени по отношение на облагането с ДДС на NFT. Причината е, че NFT няма за цел да бъде използвано като платежно средство по подобие на взаимозаменяемите криптовалути и криптотокени. Тоест NFT не са обхванати от аргументите на решението Hedqvist, на базата на което бяха освободени от облагане с ДДС сделките с биткойн и оттам с останалите валути и токени.