Първо стреля, после питаме: полицията и прокуратурата не разпознават домашното насилие

Съдът в Страсбург постанови, че институциите не са взели адекватни мерки, за да предпазят жена, застреляна от съпруга си, въпреки явния риск

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Когато става въпрос за домашно насилие, по-добре не разчитайте на защита от българската полиция и прокуратура. Към това тревожно заключение води осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Y. and others v. Bulgaria, обявено тази седмица. Българските институции не разпознават домашното насилие и не са в състояние да оценят риска при конкретна ситуация. Полицейските служители са необучени, липсва каквато и да било координация между институциите, а държавата очевидно не прави нищо смислено, за да промени нещата.

Делото е образувано по жалба на майката и двете деца на жена, застреляна от съпруга си в София през 2017 г. Според Съда в Страсбург българските власти не са направили практически нищо, за да защитят жената, въпреки ясния риск за нейния живот, за който тя е сигнализирала в редица жалби и сигнали.

Колкото и да е странно предвид ситуацията с домашното насилие в страната, това е първото решение на ЕСПЧ срещу България за проблемите с домашното насилие след приемането на Закона за защита срещу домашното насилие през 2005 г. По информация на "Капитал" в ЕСПЧ няма и много жалби за липса на адекватна защита от домашно насилие, което според анализатори се дължи на факта, че жертвите на този вид тормоз предпочитат да го крият. Въпреки това обаче решението е симптоматично за системен проблем с прилагането както на закона за домашното насилие, така и на Наказателния кодекс.

Полицаи играят на развален телефон

Първият сигнал на Е.В. до институциите, в който се оплаква от тормоз, е от 14 ноември 2016 г. Тогава тя решава да потърси съдействие от полицията, след като вижда, че гумите на колата й са били нарязани. В показанията си тя заявява, че няколко дни по-рано е била заплашена от съпруга си, с когото били неформално разделени от 2014 г.

"Няма да ти дам развод! Ще те застрелям! Ще оставя децата без майка!" Това са думите му, които тя цитира. Е.В. сигнализира, че съпругът й действително притежава огнестрелно оръжие, поради което тя се притеснява за живота си.

Реакцията на полицията тогава е показна за цялостния подход на властите към случая. На 15 ноември началникът на столичното 6-то РПУ възлага случая на служител и му дава 20 дни да докладва резултата. Натовареният със задачата на свой ред я прехвърля на друг колега, на когото му трябва повече от месец, за да установи, че съпругът на потърпевшата живее и работи в Ямбол. Той възлага на трети полицай да поеме щафетата и да се свърже с ямболската полиция, която да проведе разпит на заподозрения. На 10 януари 2017 г., почти два месеца след сигнала, от Ямбол отговарят, че са разпитали съпруга - г-н В.В., който заявил, че изобщо не е бил в София по времето, когато гумите са били нарязани.

Натовареният с проверката полицай препоръчва по случая да не се открива наказателно производство, добавяйки, че "формално са налице елементите на престъпление, но инцидентът е прекалено незначителен". През март от Софийската районна прокуратура се съгласяват с тази преценка и не предприемат други действия.

Какъв пистолет

Така след 4 месеца прехвърляне на топката между поне шестима държавни служители и три институции показанията на Е.В. не предизвикват никакви мерки за защитата й.

Чак след убийството й в МВР провеждат вътрешно разследване, от което става ясно, че по пътя нишката се е скъсала. Писмото на столичните полицаи до полицията в Ямбол не включвало информация нито за заплахите, отправени от В.В., нито за предполагаемото му оръжие. Въпросът за оръжието потъва изцяло.

Няколко месеца по-късно Е.В. подава нова жалба, че съпругът й я заплашва и следи. Резултат отново няма. Междувременно, през февруари 2017 г. Софийският районен съд издава временна, а след това и постоянна ограничителна заповед на В.В. по повод на един от опитите за тормоз, който съпругата му докладва и в полицията, но по редица причини, включително липса на комуникация, и това се оказа недостатъчно за ефективни действия по закрила.

Ситуацията стига до кулминация на 18 август 2017. Предишната вечер жената е подала трета жалба за тормоз. Този път оплакването й включва и сведения за нарушаване на постоянната ограничителна заповед.

Вместо навременна реакция, която би могла да включва и задържане на В.В. за нарушаване на ограничението, полицаите задвижват поредния обречен 20-дневен срок за разследване.

На следващия ден жената подава жалба и до прокуратурата. Час след като излиза оттам, в ранния следобед на 18 август 2017 г., В.В. я пресреща в софийско кафене и след кратък спор я застрелва с 5 куршума със собствения си пистолет. Тя умира на място.

Жените плащат цената

По данни на платформата Spasena.org, създадена от БХК в сътрудничество с Алианса за защита от насилие, окръжните съдилища са постановили най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже за периода от 2012 г. до 2017 г. Платформата извършва и медиен мониторинг, според който през последните пет години убитите в такъв контекст жени са над 20 годишно, като през 2018 г. броят им е бил 35. Домашното насилие има и редица други проявления, но точна статистика за случаите не се поддържа. По данни на МВР, съобщени през ноември м.г. по повод Деня за борба срещу насилието над жени (25 ноември), на телефон 120 постъпват до 90 сигнала на ден за домашно насилие.

"Ако бяха извършили изчерпателна оценка на риска, особено на 17 август 2017 г., властите вероятно биха осъзнали, че г-н В., за когото се предполага, че има оръжие и многократно е проявявал признаци на ярост, агресивно и вманиачено поведение спрямо съпругата си, би могъл да представлява истински и непосредствен риск за живота й", пише в решението на ЕСПЧ. Частично това се дължи и "на липсата на специфична подготовка за отговорните служители в системата", се казва още там.

В рамките на последвалото разследване става ясно, че разрешителното за огнестрелното оръжие, което убиецът използвал, е изтекло още през 2006 г. Следователно във всеки момент след това, включително и през 9-те месеца между първата жалба на Е.В. и убийството й, властите са можели да извършват проверка и да изземат оръжието.

Дупка в комуникацията

Решението специално акцентира върху липсата на координация между отделните институции, които по условие са ангажирани с домашното насилие. Включително полицията е била известена от съда за временната ограничителна заповед от февруари 2017 г., но не и за постоянната. По делото няма данни дали прокуратурата е била уведомена за ограничителните заповеди.

Според българския закон "такава заповед може да бъде издадена само при наличието на индикации за непосредствен риск срещу живота или здравето на ищеца", се казва в решението на съда. Въпреки това полицията на два пъти препоръчва, а прокуратурата приема по случая да не се завежда наказателно производство. ЕСПЧ цитира софийската районна прокуратура, според която "обидите и заплахите са престъпление от частен характер", а не предпоставка за наказателно преследване, каквато са заплахите за живота.

"Институциите не реагират адекватно, когато има заплаха. Те започват да реагират, когато убийството се случи", каза за "Капитал" адв. Адела Качаунова, директорка на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), представлявала жалбоподателите по това дело.

Решението поставя много тежка диагноза на системата от органи, натоварени да осъществяват закрилата срещу домашно насилие, както и липсата на адекватна държавна политика в тази област. Сбъркана е цялостната концепция за подхода към такива случаи - системата работи по конкретните оплаквания изцяло обърната назад - тя преценява дали вече има извършено престъпление, на което да реагира, вместо да преценява риска за застрашеното лице и да мисли напред.

Полицаите и прокурорите изобщо не се чувстват задължени да отчитат, че в подобни конфликти рискът от ескалация е огромен. Именно по тази причина в случая с Е.В. полицаите са се ограничили да коментират колко сериозно нарушение е срязването на гумите на колата, вместо да преценяват бъдещия риск.

В решението на ЕСПЧ се казва, че проблемът не е в закона, доколкото той дава достатъчно добри механизми за реакция, но въпросът е, че няма ефективни механизми за прилагането му, липсва координация между институциите, липсват обучени полицаи - особено на локално ниво, които трябва да са на първа линия в тези ситуации.

"Имаме данни за това как софийските прокуратури обработват случаите за нарушения на ограничителни заповеди. Вижда се, че те не довеждат до нищо. Понякога се образуват досъдебни производства. Те често приключват по някакъв друг начин без обвинение - или се прекратяват, или се постига споразумение. На проблема не се гледа сериозно."

Адв. Адела Качаунова

Какво следва

"Няма механизъм, чрез който да се търси отговорност от конкретните длъжностни лица, довели до това осъдително решение. Държавата ще изплати обезщетения, но всичко, което се случи отвъд това, е пожелателно", казва адв. Качаунова.

От решението става ясно, че 10 служители на МВР са били наказани във връзка с вътрешното разследване на полицията. Известно е, че трима от тях са били порицани. Не е известно какво наказание са понесли останалите седем. Адв. Качаунова не изключва възможността те да не са понесли никаква отговорност.

Държавата все пак ще трябва да предприеме някакви действия за разрешаване на проблема, повдигнат от делото. "Решението ще бъде поставено под усилено наблюдение на Комитета на министрите на Съвета на Европа, който ще изисква правителството ни да представи аction plan за това как точно ще изпълнява решението по стъпки", казва адв. Качаунова. По думите й БХК ще следи изпълнението и на настоящото дело в партньорство с други неправителствени организации, които специализират по-тясно в проблема с домашното насилие.

На въпрос дали мониторингът по прилагането на решенията на ЕСПЧ в България досега е бил ефективен адв. Качаунова отговаря, че често се стига до предприемане на политически действия, които "само замазват очите на европейските ни партньори".

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    hpx1426317264394443 avatar :-|
    Kiril Iliev

    Това е един изолиран случай - от моя опит служителите действат доста адевкатно. Само с едно фалшиво медицинско и веднага се налага срещу потенциалния извършител възбрана (в рамките на 24 часа от личен опит) - даже да не доближава жилището си, а "жертвата" може просто да се е наранила по време на спорт или дейности, които образуват синини и рани - никакво разследване, по презумция може да си виновен.

    Да не говорим, че не се обръща никакво внимание на психическия тормоз (в случая явно жертвата в описаната статия е била тормозена по този начин). Даже в съда се игнорира емоционален и психически тормоз, който остава много по-трайни следи от физическото насилие и много често манипулаторите, които се опитват да се изкарат жертви, използват този подход. Свържете се с организациите за защита от домашно насилие и ще ви разкажат различни гледни точки - включително и на мъже така обвинявани и малтретирани!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал