Няма причина прокуратурата да не разпита Васил Божков и като свидетел, и като обвиняем

НПК не съдържа забрана за разпит на обвиняем чрез видеоконференция, твърдят наказателните адвокатки Ина Лулчева и Емилия Недева. Но Иван Гешев не е съгласен

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

"Обвиняем няма как да бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка, ако преди това не му е предявено лично обвинението срещу подпис. Тоест това е процесуалната пречка според българското законодателство, това е пречката да бъде разпитан обвиняемият Божков в качеството си на обвиняем. Втората пречка е, че ние нямаме договор за правна помощ с Обединените арабски емирства."

Това заяви миналата седмица главният прокурор Иван Гешев в интервю пред "Труд", препечатано и на сайта на прокуратурата, като обяснение защо досега прокуратурата не е разпитала Васил Божков чрез видеоконференция като обвиняем, а и като свидетел, въпреки изразеното от него желание да свидетелства за извършени от бившите управляващи престъпления и твърденията за скандална корупция, които той отправи.

Тезата, изразена от Гешев, всъщност не е нова. Абсолютно същото обяснение за бездействието на прокуратурата по случая Божков изразиха точно преди седмица ръководителката на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова и говорителят Христо Кръстев. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не позволявал Божков да бъде разпитан като обвиняем чрез видеоконференция или по какъвто и да е друг начин, преди да му бъде връчено лично постановлението за привличане като обвиняем, заявиха те пред медиите. Няма значение, че постановлението му е връчено чрез адвокат, докато не го получи лично и срещу подпис, Божков не може да бъде разпитан като обвиняем - това излиза от изявленията на ръководството на спецпрокуратурата. От друга страна, много трудно би било да бъде разпитан Божков и като свидетел, защото България няма договор с ОАЕ.

След тези изявления от прокуратурата юристи и най-вече наказателни адвокати реагираха бурно в социалните мрежи и в медиите, някои препоръчаха на ВСС да се произнесе за професионалната компетентност на двамата спецпрокурори, а бившият вътрешен министър Емануил Йорданов, сега адвокат, коментира: "Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa, ако нe знae как ce извъpшвa paзпит пo видeoĸoнфepeнция, дa идe дa пycнe пpъcĸaчĸитe нa Hapoднoтo cъбpaниe и дa пoливa тpeвa."

Адвокати коментираха пред "Капитал", че на прокуратурата трябва бъде зададен въпрос дали според тях Васил Божков е обвиняем или не. След като постановлението за привличане не му е било връчено лично и има "някаква пречка" да бъде разпитан в качеството му на обвиняем, не излиза ли, че той не е обвиняем, посочват те. И добавят, че в този контекст е любопитно дали постановлението за привличане е било връчено лично на Цветан Василев, който е съден задочно. През 2014 г. прокуратурата обяви, че го е привлякла като обвиняем в условията на задочно производство, а в момента делото е в съда. Известно е обаче, че прокуратурата отговаря само на тези въпроси, които й харесват, а най-често предпочита сама да си ги задава.

Така или иначе през последната седмица има сериозно раздвижване по въпроса с разпита на Божков като свидетел във връзка с твърденията му, че е бил изнудван от бившия премиер Бойко Борисов, пиара на ГЕРБ Севделина Арнаудова и бившия министър на финансите Владислав Горанов. Миналия петък Софийската градска прокуратура обяви, че е предложила на международния отдел на ВКП да изпрати молба до ОАЕ за провеждане на разпит на Божков чрез видеоконферентна връзка в качеството му на свидетел, а в края на седмицата молбата вече стигна до външно министерство, откъдето трябва да я изпратят на ОАЕ. Борисов, Горанов и Арнаудова бяха разпитани в началото на седмицата, но прокуратурата отказа да им повдигне обвинение заради липса на доказателства, а част от доказателствата би следвало да се потърсят в разпита на Божков.

Остава въпросът за твърдението на прокуратурата, че Божков не може да бъде разпитан като обвиняем чрез видеоконференция по повдигнатите му множество обвинения, сред които и за преференциалното данъчно облагане на приходите от лотарията му с благословията на Комисията по хазарта и Министерството на финансите, с което хазната е ощетена с близо 560 млн. лева.

За принципната възможност да бъде извършен такъв разпит "Капитал" потърси коментар от две авторитетни наказателни адвокатки - Ина Лулчева и Емилия Недева. И двете са на мнение, че НПК не създава никакви пречки, а коментарите на прокуратурата в обратния смисъл са неразбираеми.

Ина Лулчева:

Пречките, които прокуратурата изтъква, ги няма в НПК



Тези пречки за разпит на обвиняем, които прокуратурата изтъква, не се съдържат в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Връчването на постановлението за привличане като обвиняем касае придобиване на качеството на обвиняем, което става или присъствено, когато той получава постановлението срещу подпис, или задочно в отсъствието на лицето и с участието на адвокат. Независимо как е станало предявяването на обвинение, респ. действията по връчване, от този момент нататък лицето има качеството на обвиняем. Оттук нататък по отношение на него са приложими всички способи за събиране доказателства, включително и разпитът по делегация.

Щом прокуратурата не оспорва, че по отношение на едно лице е възникнало качеството на обвиняем, то тогава не може да се твърди, че това лице е невъзможно да бъде разпитвано по делегация.
Емилия Недева:

Неразбираемо е нежеланието на прокуратурата да разпита обвиняеми, които са дали съгласие



НПК предвижда разпит на обвиняем, намиращ се извън пределите на страната, да може да се осъществи чрез видеоконферентна връзка, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина. В този смисъл са разпоредбите на чл. 115, ал. 2 и чл. 138, ал. 7 НПК, които регламентират законовата възможност за разпит на обвиняем по делегация или чрез видеоконференция в случаите, когато се намира в чужбина. Редът за осъществяване на такъв разпит е визиран в чл. 474 от НПК. Съществена част от този ред е даването на предварително съгласие от страна на обвиняемото лице.

В практически план са неразбираеми действията на прокуратурата по дела, които са с повишен обществен интерес и по които обвиняеми са заявили желание да дадат обяснения чрез видеоконферентна връзка. Знае се, че тези лица са привлечени като обвиняеми при условията на задочно производство. След като прокуратурата е приела, че воденето на задочно производство няма да попречи на разкриването на обективната истина, няма как да прецени обратното относно разпита на обвиняемия чрез видеоконферентна връзка. Обвиняемите имат право да дават обяснения по всяко време на производството. Не съществува процесуална пречка те да дадат обяснения не само веднъж, а многократно чрез видеоконферентна връзка. Дали такъв разпит би бил достатъчен за разкриването на обективната истина е въпрос, който според българските съдилища не може да бъде решаван предварително нито от прокуратурата, нито от друг орган, освен от съда по съществото на делото, т.е. от съда, който ще разглежда внесен обвинителен акт (Определение от 15.01.2013 г. по ч. н. д. №76/2013 г. на Софийския градски съд).

В досъдебната фаза действията на прокуратурата поначало трябва да са насочени към приключване на производството и предаване на обвиняемия на съд. Когато обвиняемият съдейства за ускоряване хода на делото чрез желание да даде обяснения по обвинението чрез видеоконференция, това само трябва да радва прокуратурата и разследващите, а не да ги смущава.

Същото се отнася и за разпита на свидетел.

Чл. 139, ал. 7 предвижда, че разпит на свидетел намиращ се извън страната, може да се осъществи чрез видеоконферентна връзка или дори чрез телефонна конференция. Не са прави юристите, които твърдят, че това е възможно само в съдебната фаза на процеса. Тяхната теза се отнася за свидетели, които се намират в страната, но на място различно от мястото, в което се намира органът, който трябва да проведе разпита. В досъдебното производство такива свидетели, намиращи се в България, се разпитват по делегация, а в съдебното - чрез видеоконферентна връзка от съда. Редът за такъв разпит отново е по чл. 474 от НПК.

Когато прокуратурата препятства такива разпити, тя създава усещането, че всъщност не желае тези обвиняеми и свидетели да бъдат разпитани чрез видеоконференция и като че ли изпитва опасения от съдържанието на техните обяснения.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал