Как да наемем украински граждани на работа
Съществуват няколко различни опции за договаряне според вида на заетостта и статута, които имат гражданите на трети държави
Мария Лачова
Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Българското законодателство предвижда няколко различни режима и процедури за достъп до пазара на труда според вида на заетостта и статута, който имат гражданите на трета държава. Украинските граждани в България имат право да получат незабавно временна закрила съгласно решение от 4 март 2022 г на Съвета на Европейския съюз и решение на Министерския съвет от 10 март т.г. Но извън това те могат да кандидатстват за индивидуална международна закрила или да уредят пребиваването си по Закона за чужденците на Република България (ЗЧРБ), като няма пречка, дори след като получат временната закрила, да подадат молба за международна закрила (убежище).
В този контекст работодателите имат няколко опции, ако искат да наемат бежанци от Украйна. Ето кратко резюме на различните режими за достъп на пазара на труда:
1. Временна закрила
Украинците и членовете на техните семейства, получили временна закрила, имат право да работят в страната, без да е необходимо разрешение за достъп до пазара на труда. Срокът на действие на временната закрила за украински бежанци е 1 година, считано от 24 февруари 2022 г., съгласно Решение №144 на Министерския съвет от 10 март 2022 г. В случай че причините за предоставянето й продължават да съществуват, тя ще бъде автоматично удължена два пъти с по 6 месеца, т.е. до 24 февруари 2024 г. Механизмът за временна закрила има за цел да предостави на украинците в първата страна от ЕС, за която е подадена молба, и следните социални възможности:
- Достъп до влизане и престой в страната/разрешение за пребиваване (ако не е въведена безвизова зона);
- Достъп до настаняване;
- Достъп до образование;
- Достъп до здравни услуги;
- Социално подпомагане под формата на еднократна финансова помощ.
Чужденецът, на когото е предоставена временна закрила, получава регистрационна карта за срока на закрилата и личен номер на чужденец. При режима на временна закрила се прилага българското трудово и осигурително законодателство, при условие че чужденецът е започнал работа или е регистриран като търсещ работа в дирекция ''Бюро по труда'' по постоянен или настоящ адрес на пребиваване. Минималният набор от документи за назначаване са картата за временна закрила и личният документ от държавата по произход, медицинско удостоверение, както и диплома за образование/квалификация, ако това се изисква за длъжността.
2. Международна закрила
Придобиването на статут на международна закрила обичайно отнема между 4 и 6 месеца, тъй като е индивидуална процедура и изисква администрацията да проучи основанията на всеки кандидат. Украинците и членовете на техните семейства, получили убежище или международна закрила в България, имат право да работят без разрешение за достъп до пазара на труда. Хората със статут на бежанец или хуманитарен статут могат да се регистрират като търсещи работа в бюрото по труда на техния постоянен или настоящ адрес.
Всички лица в процедура за международен статут са здравно осигурени за сметка на държавата, но след приключването на процедурата трябва сами да започнат да плащат вноските си. Достъпът до трудовия пазар за тези, които са в процедура за получаване на международна закрила, е ограничен - те не могат да започнат работа веднага, а едва когато получат статута. Същевременно, ако производството по молба за международна закрила не е приключило до три месеца от подаването на молбата по причини, независещи от молителя, той има право да започне работа в България без разрешение за работа до приключване на процедурата, като в този случай работодателят е длъжен да декларира заетостта в Агенцията по заетостта (АЗ).
3. Процедура за регистрация на сезонна заетост до 90 дни на работници - граждани на трети държави
Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се извършва с регистрация в АЗ въз основа на подадена от работодателя декларация и при спазване изискването на чл. 24л от закона за чужденците. Това налага чужденецът да притежава валидна виза за целите на сезонната работа, когато такава се изисква. Регистрацията на заетостта в АЗ се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза, както в случая с украинските граждани. Процедурата за регистрация на сезонна работа до 90 дни е съобразена с Директива 2014/36/ЕС относно влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници, а условията и редът за достъп до пазара на труда на сезонни работници са определени в ЗТМТМ. Необходимите документи за регистрация на заетостта:
- Декларация по образец - Приложение №5 - подава се в 2 екземпляра в оригинал, с описани приложени документи, подпис и печат от работодателя;
- Копие на разрешения/удостоверения, издадени на работодателя от компетентните органи;
- Декларация на работодателя, че са спазени условията на труд (предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд -чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ);
- Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД)
- Декларация на работодателя, че са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 1 - 2 от ЗТМТМ (сезонният работник разполага с подходящо жилище за времето на договора);
- Копие на страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника - гражданин на трета държава.
Документите се подават от работодателя в Централна администрация на Агенция по заетостта на адрес: бул. "Дондуков" №3, София 1000.
4. Командироване съгласно чл. 9 ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (към момента неприложим способ поради военното положение в Украйна)
Съществува възможност лицата, граждани на трети страни, да бъдат командировани от своя работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, което ще им позволи да изпълняват определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в АЗ. При командироване на работника за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, той може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в АЗ.
5.Синя карта на Европейския съюз
Разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз" се издава от МВнР съгласно чл. 33к от ЗЧРБ. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на АЗ положително писмено становище за достъп до българския пазар на труда. Синя карта на Европейския съюз могат да получат само висококвалифицирани работници, като съгласно § 1, т. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, "висококвалифицирана заетост" е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава. Преди да бъде издадена Синя карта на ЕС е необходимо от една страна работодателят да получи разрешение за достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, а от друга - бъдещият служител да притежава виза D за дългосрочно пребиваване, съгласно чл. 15 ал. 1 от закона за чужденците. Тя е със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни (заявлението за получаване на виза D може да се подаде в дипломатическите и консулските представителства на България по постоянното местоживеене на кандидата, както и в тези представителства, които са акредитирани за държавата на постоянното местоживеене на кандидата-чужденец). Визата за дългосрочно пребиваване е задължителна предпоставка, за да се стартира процедурата по издаване на "Синя карта на ЕС", когато лицето не се намира на територията на България.
Максималният срок, за който "Синята карта на ЕС" може да бъде издадена, е 4 години, но определящото обстоятелство е срокът на сключения трудов договор. През първите две години работникът със "Синя карта на ЕС" има легалната възможност единствено в рамките на България да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които е издадена картата. В този срок той може да смени само един път работодателя си след писмено решение от АЗ.