Избира ли си Гешев конституционни съдии, питат риторично в системата
В два последователни дни главният прокурор сезира Конституционния съд първо с питане за просяците и проститутките, после със закриването на спецправосъдието
Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
В два последователни дни - вторник и сряда, главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционния съд (КС) с две съвсем различни питания. Във вторник той атакува в КС архаичен текст от Наказателния кодекс от социалистическо време за преследване на нетрудовите доходи, с който в момента доста спорно се мотивират полицейски акции срещу просяци и проститутки. В сряда Гешев сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на промените в Закона за съдебната власт, с които се закрива спецправосъдието.
След като в сряда сутринта Гешев анонсира искането си до КС за спецправосъдието, правосъдният министър Надежда Йорданова изрази своето учудване от странните приоритети на главния прокурор: "Очаквано беше главният прокурор да сезира КС за закриването на специализираното правосъдие. Днес обаче видяхме друго съобщение за сезиране на КС, което касае изменения на текстове в НК, във връзка с престъпленията по който обичайно се подвеждат под отговорност бездомниците. Интересна е приоритетността - защо първо се прави това искане, а след него ще последва искането, свързано със закриването на специализираното правосъдие?", коментира министърката.
Йорданова не конкретизира въпроса, а и той е по-скоро риторичен. Много други наблюдатели от съдебната система си зададоха същия въпрос, а за повече от тях отговорът е очевиден - главният прокурор си избира конституционен съдия. Единственият реален резултат от това предреждане на делото за спецсъда от делото по Наказателния кодекс е, че като съдия-докладчик по делото за спецсъда се падна не Таня Райковска, а Надежда Джелепова. Делата в спецсъда се разпределят според постъпването им по предварително известен ред на съдиите - правило, въведено от предишния председател на съда Борис Велчев. Знае се с абсолютна точност кой съдия е следващият в поредицата да получи дадено дело на доклад.
По принцип в Конституционния съд докладчикът не би следвало да има голямо значение за изхода на делото, доколкото всички гласове са равни, а повече за качеството на мотивите. Има обаче съществено значение дали докладчикът споделя една или друга теза, особено по отношение на колебаещите се или пък такива, които нямат желание да пишат особени мнения, споделят бивши съдии. Според някои от тези наблюдатели, които са в течение с подготвяните искания до КС и тяхното задържане, очевидно е, че не само Гешев, но и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков си избира съдии за конкретни дела. Не бива да се забравя, че в момента КС е от 10, а не от 12 съдии, след като парламентът продължава да бави избора на двама нови съдии от своята квота. За решение, потвърждаващо дадено искане, са необходими поне 7 гласа на конституционни съдии.
Безсмислено питане
Питането по Наказателния кодекс всъщност е безсмислено, особено от страна на действащия главен прокурор. От десетилетия е ясно, че текстът на чл. 329, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс за нетрудовите доходи е безнадеждно остарял и неприложим. Но именно от прокуратурата ( и от главния прокурор) зависи дали да го прилага или да го остави да почива в мир, както впрочем и доста други подобни архаични текстове в НК. Вместо да сезира КС, главният прокурор би могъл да предложи на депутатите да отменят или изменят текста, още повече че в мандатите на предишните управляващи именно прокуратурата диктуваше голяма част от наказателното законодателство. Нещо повече, днес правосъдният министър Надежда Йорданова припомни, че в момента има няколко работни групи, които работят по промени в Наказателния кодекс, и министерството е призовало всички институции да участват и да дават предложения за промени, но от прокуратурата не е постъпило такова предложение.
Всичко това обяснява защо сезирането на КС с искането по НК, макар и крайно нелогично, всъщност е добре обмислено.
Иначе в самото искане по чл. 329, ал. 1 от НК няма нищо изненадващо, доколкото аргументите за неговата несъстоятелност са известни отдавна. Текстът, който е в НК от 1968 г., макар с няколко редакционни поправки през годините, в момента гласи: "Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години."
Най-общо аргументите срещу този текст се състоят в това, че в пазарното общество за разлика от социалистическото трудът е правна възможност, а не задължение, освен това невинаги неполагането на общественополезен труд е въпрос на желание, а и на възможности.
Гешев: Закриването на спецправосъдието нарушава конституционните права на държавното обвинение
С второто искане Гешев атакува пред КС всички текстове, свързани с отмяната на спецправосъдието, както и премахването на кариерните бонуси за административните ръководители в съдебната власт, които им позволяват в края на мандата си да се преместят в друг съд или прокуратура. Гешев обаче не атакува премахването на кариерните и финансови бонуси за членовете на ВСС и инспекторите от Инспектората към ВСС.
Според Гешев закриването на спецправосъдието не дава необходимия минимум от гаранции за защита на правата и интересите на гражданите, юридическите лица и държавата по започналите наказателни дела. Освен това се нарушава разделението на властите и независимостта на съдебната власт.
Нарушават се и конституционните права на държавното обвинение, пледира Гешев, но не казва в какво се състоят те. Залага се опасност от парализиране на правораздаването по неприключили дела, се казва още в мотивите на искането, което беше и основният лайтмотив на опонентите на закона по време на дебатите в парламента, заявява още той.
Той атакува също така и заложения в закона механизъм за преназначаване на спецмагистратите и специално предвидените квоти, според които в едно звено на съдебната власт не може да се пренасочат повече от определена част (1/4, съответно 1/3) от съдиите, съответно прокурорите или следователите от дадено звено на спецправосъдието. Според Гешев с тези разпоредби, от една страна, се изземват правомощия на съдебната власт (ВСС), а от друга страна, критериите са неясни и създават възможност за дискриминиране на някои магистрати при преназначаването им от ВСС.