А може ли без Висш съдебен съвет

Мандатът на настоящия ВСС изтича на 3 октомври т.г., новините от парламента са, че изборът на 11 нови членове от парламентарната квота е невъзможен

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Въпросът може ли държавата да остане без действащ Висш съдебен съвет на пръв поглед изглежда нелеп, но всъщност е напълно актуален. Мандатът на настоящия ВСС изтича на 3 октомври т.г. По закон нови членове на съвета трябва да бъдат избрани до най-късно до 3 септември. Но от парламента излизат все повече сигнали, че изборът на 11 нови членове от парламентарната квота е невъзможен, защото практически е невъзможно да се събере необходимото мнозинството от ⅔ (160 гласа), с което трябва да бъде утвърден всеки един от кандидатите поотделно.

Мнозина са склонни да подценяват темата за ВСС, без да си дават сметка, че ролята на този орган не се свежда до решението за мандата на главния прокурор Иван Гешев. Това, което засяга всички без изключение, е, че от ВСС зависи какви ще са съдиите, които решават делата на хората, какви ще се прокурорите, от които зависи дали да разследват дадено престъпление, или не. Именно ВСС назначава и повишава всички магистрати, той наказва за пропуски и всеки отделен състав на съвета, всеки отделен негов член решава тази задача според разбиранията си. Другояче казано - ВСС се възпроизвежда в системата и я изгражда по свой образ и подобие.

За някои темата за ВСС очевидно изглежда дребна на фона на злободневни и взривоопасни проблеми като военната помощ за Украйна, конфликтите със Северна Македония, газовите проблеми, инфлацията и всички други, които клатят държавата. Депутати от управляващата коалиция реагират дори с раздразнение и досада на въпроса за избора на ВСС.

Но ако наесен държавата се окаже без ВСС, това ще стане поредният аргумент срещу управляващите, че нямат капацитет да изпълнят ангажимента си за съдебна реформа. Това ще е конституционна криза, която може да доведе до блокаж на всички кадрови решения в системата, както и бюджетни сътресения, защото ще се наложи Министерският съвет да внася проектобюджета на съдебната власт, а не е ясно кой след това ще го разпределя. Без да има решение на ВСС например е невъзможно магистрат да напусне съдебната система, дори ако е навършил 65 години и по конституция трябва веднага да бъде освободен. Всъщност, никой не би могъл да напусне системата, нито да влезе в нея, няма да има конкурси, дисциплинарни производства и наказания, няма как да стартира производство за освобождаване на главния прокурор Иван Гешев.

Много по-сериозни обаче биха били политическите негативи, ако управляващите застанат зад тезата, че няма пречка сегашният тотално дискредитиран съдебен съвет да продължи да изпълнява функциите си и след изтичането на мандата му, каквито индикации се появяват. Това би било тежък имиджов провал на управленската коалиция, която дойде на власт с обявен приоритет за ликвидиране на модела, по който е създаден настоящият ВСС и самия съвет.

Непреодолимата конституционна рамка

С последните промени в Конституцията през 2015 г. бе въведено мнозинство от 160 гласа за избор на членове на ВСС от парламентарната квота - като гаранция, че в съвета няма да попадат несъстоятелни хора, партийна номенклатура или проводници на различни групови или корпоративни интереси. (Такова мнозинство от ⅔ към онзи момент вече бе въведено за избор на съдебните инспектори). Ефектът обаче се оказа точно обратен. Новото изискване за квалифицирано мнозинство се оказа още по-силен стимул за предварителни задкулисни договорки между партиите за разпределяне на парламентарната квота и предварително утвърждаване на поименния списък с избраните. Гласуването в пленарната зала остана формалност, церемониално задължение, с което просто се придава публичност на предварително направен избор.

Сега обаче силното противопоставяне на управляващи и опозиция изключва каквито и да е преговори, коментират неофициално депутати от почти всички групи. Показателно е всъщност мълчанието на парламента по повод друг "невъзможен избор" - за нови членове на Инспектората към ВСС и за нов главен инспектор на мястото на Теодора Точкова, които вече просрочиха мандата си с повече от две години. През януари парламентарната правна комисия включи в дневния си ред темата за избор на нови съдебни инспектори, но после тихомълком я извади от програмата си без каквито и да е публични обяснения. Напук на обещанията за прозрачно управление, въпросът с изборите за нови инспектори и нови членове на ВСС не се коментира, а очевидната причина е, че управляващите са в безизходица.

Без илюзии

Неофициално депутати споделят, че управляващите правят планове да отложат изборите за нов ВСС и по примера на Инспектората да оставят настоящия съвет да работи до избора на нов - когато и както бъде извършен той. Към момента това означава да се даде безсрочен мандат на сегашния ВСС, което звучи абсурдно. Друг е въпросът дали е конституционно допустимо.

Пред "Капитал" юрист от парламентарната група на БСП прогнозира с почти пълна категоричност, че няма вероятност парламентът да избере своята квота във ВСС. В момента от ГЕРБ виждат изборите за Инспектората и за ВСС като средство да принудят управляващите да ги признаят за равностоен партньор в политиката, като политическа сила, с която може да се води диалог и да се постигат договорености, коментира той. И демонстрира убеденост, че наесен се задава конституционна криза. От пресцентъра на партията обаче не получихме официален отговор каква е концепцията им за проточения мандат на съдебни инспектори и предстоящия избор на ВСС.

"Още като експерт съм предупреждавала, че въвеждането на мнозинство от ⅔ за избор на членове на ВСС и Инспектората е бомба със закъснител, защото парламентите ще стават все по-фрагментирани. Към момента ситуацията е такава, че е почти невъзможно да се избере парламентарната квота във ВСС. А следващият парламент ще бъде още по-фрагментиран", коментира за "Капитал" Ива Митева от ИТН. Според нея няма как един такъв избор да се случи без диалог между всички парламентарни групи, включително и с ГЕРБ и ДПС - както по отношение на ВСС, така и за Инспектората, а същото важи и за промените в Конституцията. Към момента партиите от управляващата коалиция имат 134 депутати, дори и с "Възраждане" правят 147, с 13 по-малко от необходимите 160 гласа за избор на всеки един отделен кандидат, както и за конституционни промени, сочи тя.

Въвеждането на мнозинство от ⅔ за избор на членове на ВСС и Инспектората е бомба със закъснител, защото парламентите ще стават все по-фрагментирани.

Ива Митева
Ива Митева

народен представител от "Има такъв народ"

От "Продължаваме промяната" предоставиха коментар на председателя на правната комисия Милен Матеев: "Изисква се широк консенсус в подкрепа на кандидатурите, с оглед на необходимото мнозинство от 2/3 и търсим най-достойните, с високи професионални и нравствени качества кандидати, зад които да застане единно коалицията, преди да задействаме процедурата". На въпрос как очакват да решат проблема с необходимото мнозинство от 160 депутатски гласа, Матеев отговаря: "Чрез диалог. Ще разговаряме и с опозицията, за да постигнем консенсус по този въпрос. Преговорите няма да са леки".

Към момента няма необходимото мнозинство за избор и дилемата е между това да форсираме процедура без мнозинство, която да се провали, или да търсим вариант за постигане на мнозинство - това отговориха от "Демократична България" на същия въпрос.

Как се комплектова ВСС

ВСС се състои от 25 души, от които трима по право - председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

Парламентът избира 11 членове на ВСС, от които шестима - за съдийската колегия, и петима - за прокурорската колегия.

Съдебната квота също е от 11 членове. Съдиите избират от своя състав шестима членове на ВСС за съдийската колегия, прокурорите - четирима за прокурорската колегия, следователите - един член за прокурорската колегия.

Съдебната власт вече стартира изборите

Междувременно, съдебната власт насрочи избори за нови 11 членове на ВСС от съдебната квота, които ще бъдат проведени през юни и юли. Общото събрание на следователите, които трябва да изберат един свой представител във ВСС, ще се проведе в началото на юни - на 4 юни ще е изслушването, а на 11 юни - гласуването. Общото събрание на съдиите, които избират шестима души в съвета, ще се проведе съответно на 18 юни (изслушване) и на 25 юни (гласуване). Прокурорското общо събрание е в началото на юли - съответно на 2 и 9 юли. Прокурорите избират четирима свои представители в прокурорската колегия на ВСС.

Което означава, че на 3 октомври може да се окажем с избрана съдебна квота, но без парламентарна квота. И с много въпроси.

Един Конституционен съд ни дели от конституционната криза

По определение конституционна криза е налице, когато един конституционно установен орган блокира работата на друг конституционно установен орган до степен той да не може да функционира. Както обикновено се случва в България, в такива случаи проблемът се прехвърля на Конституционния съд (КС)

В края на април Върховният административен съд (ВАС) постави на КС въпрос допустимо ли е инспекторите в Инспектората на ВСС (ИВСС), както и главният съдебен инспектор Теодора Точкова, да изпълняват функциите си в условията на изтекъл мандат. Но също така - допустимо ли е да спре за неопределено време дейността на ИВСС поради бездействие на парламента. Сезирането на КС с този въпрос е много закъсняло, то се случва сега не защото някой се е загрижил за инспектората, а защото някои среди очакват от КС едва ли не да допише конституцията, за мотивира по някакъв начин, че настоящият ВСС може да остане и да продължи да функционира и след изтичането на мандата му. Защото принципът, който КС приеме за Инспектората, ще важи с пълна сила и за ВСС.

Интригата е много заплатена. През 2010 г. КС се произнесе с категорично решение, че "изтичането на мандата на колективния орган прекратява мандата на всички членове на органа" (РКС №13/2010 г.). А преди това, през 2005 г., КС обяви за противоконституционен новоприет текст в съдебния закон, който даде възможност да се удължава 7-годишният мандат на председателите на върховните съдилища и главния прокурор - до встъпване в длъжност на техните приемници. Тогава проблемът имаше и конкретно измерение - мандатът на тогавашният главен прокурор Никола Филчев изтичаше на 18 февруари 2006 г.,а неуспехът (или нежеланието) на ВСС да избере нов главен прокурор можеше да го продължи неизвестно колко.

Срокът на конституционния мандат на председателите на върховните съдилища и главния прокурор е установен в конституцията на 7 години, не е предвидена възможност за неговото продължаване не е предвидена, се казва в решението на КС. Действително не става дума за колективен орган, а за индивидуален, който по условие си има заместници, пък и КС не се произнася как да се осигури непрекъснатост на функциите му в тези случаи.

Но принципът на мандатността е ясен - демокрацията по условие не допуска безсрочно упражняване на власт, а мандатът е защитен механизъм за този принцип (РКС №13/2010 г.). Действително управленската практика в България познава случаите на редица други регулаторни и контролни органи, които продължават да работят при условията на изтекъл мандат, но техните мандати не са установени в конституцията, а в устройствените им закони изрично е записано, че продължават да изпълняват функциите си до избор на нови членове на органа. Такова законово основание за ВСС и ИВСС да удължават мандата си няма. Стряскащо звучи изявлението на главния инспектор Теодора Точкова, че през март 2020 г. инспекторите сами били взели решение "да продължат да изпълняват функционалните си задължения в ИВСС до встъпването в длъжност на избраните от парламента нов главен инспектор и инспектори, за да осигурят непрекъсваемост на органа". Но вече има няколко съдебни решения, с които се отменят актове на главния съдебен инспектор поради това, че мандатът й е изтекъл и това е част от мотивите на ВАС да иска произнасяне на КС.

Бездействието на парламента

"Ако аз не си напиша делата в срок, не само ще бъда наказан дисциплинарно, но и с много голяма вероятност ще бъда подложен на обществено обругаване. В същото време, обществото като че ли въобще не се впечатлява, че парламентът не изпълнява едно от основните си задължения - да попълва състава на конституционно определени органи като ВСС, Инспектората и далеч не само те", коментира столичен съдия пред "Капитал".

Управляващите всъщност са в патова ситуация. Ако тръгнат на преговори с ГЕРб и ДПС за осигуряване на мнозинство за избор на членове на ВСС и Инспектората, това означава да приемат досегашния безпринципен модел на партийно парцелиране на тези органи и задкулисно определяне на бъдещите им състави, без каквато и възможност да се възрази срещу кандидатури, които не отговарят на критериите за професионализъм и морал. Но пък от продължаването на мандатите на настоящите органи интерес имат само ГЕРБ и ДПС, защото те доминират там и не само през политическата си квота.

"На всяка цена не бива да се позволи безпринципно договаряне между политическите партии и разпределение на квотен принцип. Новите членове на ВСС трябва да са безспорни професионалисти с призната компетентност, авторитет и интегритет, които обаче да не са действащи съдии, прокурори или следователи. Дори това да забави процеса, този риск трябва да се поеме, за да се избегне клониране на досегашните зависимости", заявява в интервю за "Тоест" съдията Калин Калпакчиев, бивш председател на Съюза на съдиите в България. Но и той е категоричен, че след изтичане на мандата на ВСС, той не може да продължи да функционира в същия състав. Доколкото в правовата държава не може да съществува властови вакуум, отказът на държавен орган да изпълни правомощията си трябва да бъде преодолян с предвиден в закона компенсаторен механизъм, казва Калпакчиев и дава пример с други държави, където бездействието на един орган води до възможност друг орган да изпълни неговото задължение. Това у нас би могла да бъде съдебната власт.

На всяка цена не бива да се позволи безпринципно договаряне между политическите партии и разпределение на квотен принцип.

Калин Калпакчиев
Калин Калпакчиев

съдия, бивш председател на Съюза на съдиите в България

Има огромен пропуск в конституцията какво се случва с тези органи, в случаите, когато парламентът не избере навреме своята квота, коментира Ива Митева.

Възможните решения

Принципният подход в случая би бил да се стартира процедура и всяка партия да си номинира кандидати - без предварителни договорки на тъмно, защото управляващите обещаха прозрачност. Кандидатурите да бъдат подложени на публичен дебат и когато една партия откаже да гласува за избора на безупречен професионалист с висок авторитет, защото не е била привикана на предварителна подялба на съвета, да си носи политическа отговорност. Междувременно в закона би могло да се запише, че новият съвет се счита за конституиран, ако е избрана съдебната квота и заедно с тримата по право съставът му е от 14 души. Аналогично решение имаше през 2016 г., след конституционните промени, когато в преходна разпоредба на закона бе записано, че новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав. Действително, 14-членен ВСС няма да позволява да се вземат решения, които изискват квалифицирано мнозинство от 17 гласа, като например изборът на главен прокурор и председател на върховен съд, но такива не се и задават скоро. Няма да позволяват и отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. И практически ще изискват всичко да се решава с единодушие, което може и да увеличи легитимността на съвета. И ще спаси системата от стресовата ситуация.

А законодателят наистина трябва да мисли и за компенсаторен механизъм, при който, ако парламентът не изпълнява задължението си да избере например членове на ВСС и Инспектората, това да се извършва от друг орган - например пак от съдебната власт. Същото би могло да да се приложи и към практическия отказ на парламента да избере двама конституционни съдии - щом депитатите не искат, това спокойно може да се възложи на върховните съдии и на президента, които също имат квоти в КС.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    storm avatar :-P
    Storm Of Change
    • + 1

    Принципно и децата вече знаят, че ще има нови избори по някое време (ударно се правят нови партии, отваря се тема за промени в Избирателния кодекс, някои предлгат и промени в разпределнията на общините), тоест, тоя проблем с парламентарния пат при избора на ВСС се очаква да се реши. Въпросът е ДБ и сие как ще сменят Гешев, когато останат в опозиция :)

    Нередност?
  • 2
    quandt avatar :-|
    Quandt
    • - 3
    • + 1

    До коментар [#1] от "Storm Of Change":

    Колкото повече ДБ/ПП говорят с този вманиачен блясък в очите за Гешев, толкова по-симпатичен ми става.

    Сериозно ли трябва да приемем, че мосю Иванов и подопечената му началничка на кабинета, към днешна дата явяваща се Министър на Правосъдието, имат дори и базисен практичен опит да предлагат реформа на каквото и да е свързано с правната система... Много обичам като се заговорим с познати или приятели привърженици на ДБ и да попитам какво точно е работил Христо Иванов... Немалко хора не знаят за прекратените адвокатски права и факта, че основно е писал становище и предложения в поредното паразитно НПО...

    Уви, в тези земи идеята, че за да може някой да направи адекватно предложение за реформиране на дадена сложна система (каквато е правната), се изисква сериозно познаване отвътре, изглежда е крайно еретична...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал