Законопроект предлага да се намалят правата на кредиторите и да се принизи ролята на синдика

Министерството на правосъдието внася стари предложения за изменение на Търговския закон, но без да се съобрази с мнения на експерти, по които е постигнато съгласие

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Авторът Николай Ганев е адвокат и синдик. Управляващ "Адвокатско студио Ганев", съпредседател на Националния съюз на синдиците.

Докато обществото е заето със сагата около свалянето на главния прокурор, Министерството на правосъдието изтупа стар законопроект за изменение на Търговския закон, изготвен през 2019-2020 г., и го предложи за обществено обсъжданe със срок до 13 юни 2022 г. Причината да се бърза е ясна - българското законодателство трябва да се хармонизира с европейското, като се вкарат определени институти за стабилизация на търговците, чиято цел е да не се стига въобще до производство по несъстоятелност.

Промените се реализират в рамките на проект "Реформи в областта на несъстоятелността в България", изпълняван съвместно от Министерството на правосъдието и Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия с цел подобряване ефективността на правната рамка на несъстоятелността и оздравяването. Точно по този проект бяха направени множество препоръки, свързани със статута на синдиците, точното определяне на тяхното възнаграждение, степенуване на наказанията, създаване на регистър по несъстоятелности на регулаторен орган. Нито една от тези препоръки не е изпълнена в изготвения от министерството проект за промени на Търговския закон (ТЗ).

Нито една от съгласуваните със синдиците промени не е приета

В хода на заседанията на работната група в периода 2019-2020 г., в която участваха най-добрите специалисти в материята по оздравяване и несъстоятелност (съдии от ВКС, научни работници, професионалните организации на синдиците и нормотворци), бе постигнат консенсус, че определени принципи, които са морално остарели или са доказали своята неприложимост, ще бъдат променени - за пръв път от 1996 г. Беше постигнато съгласие да се предложат промени, които да ускорят производството по несъстоятелност, като стимулират кредиторите, съда и синдиците да действат в синхрон, за да бъде удовлетворен общественият интерес, а именно ефективно приключване на производството, без значение дали чрез осребряване на активите, или чрез приемането на оздравителен план.

Беше прието от Министерството на правосъдието, че следва да се създаде орган, който да осъществява контрол върху дейността на всички лица в производството по несъстоятелност и да има функциите да наказва и да дава указания на синдиците. С пълен консенсус бе прието, че наказанията на синдиците следва да отразяват тежестта на нарушенията им, а не както досега - лишаване от право да осъществяваш дейност до живот без право на реабилитация за каквото и да било нарушение.

Беше прието, че лицата, които се съгласяват да бъдат синдици на дадено дружество, следва гарантирано да получават възнаграждение, съразмерно на положените от тях усилия и старания, като възнаграждението се увеличава, ако кредиторите получат повече пари или ги получат по-бързо.

Нищо от изброеното, което е прието от експерти с дългогодишен опит в материята на несъстоятелността, не е залегнало в представения законопроект. Нещо повече - част от предложените текстове, въпреки че са плод на добри намерения, са в разрез с принципите на производството по несъстоятелност.

Моделът, който се предлага сега, е засилване правомощията на съда, което донякъде отрежда на синдика ролята на подчинен в производството по несъстоятелност и намалява правата на кредиторите. Засилването на тази обезпокоителна тенденция ще доведе единствено до постигането на още по-голям разнобой на съдебната практика и забавяне на самото производство. В този смисъл изглежда нереалистично твърдението, че съдебната система е подготвена за по-големи натоварвания и съдиите мечтаят да поемат повече отговорност. Това показва, че експертите, написали този законопроект, нямат детайлна представа как се разпределят задълженията на съда и синдика в едно производството по несъстоятелност и не са взели под внимание международните тенденции в материята. Увеличени са правата (на практика се вменяват нови задължения) на съда по несъстоятелността да разглежда редовността на предявените вземания. Кредиторите нямат право да предлагат метода и условията на оценка, а това става право и задължение на съда по несъстоятелността. Удължават се процесуалните срокове и се добавят процедури, които могат да се обжалват, което води до удължаване, а не до съкращаване на производството.

Дуалистичната функция на синдика

С предложените промени на ТЗ е направен опит да се уеднакви фигурата на синдика с тази на съдебния изпълнител. Това е особено показателно в предложените изменения за осребряване масата на несъстоятелността и отпадането на възможността да се водят преки преговори от синдика.

Експертите, изготвили този ЗИД на ТЗ не осъзнават, че синдикът има дуалистична природа, основана на две основни функции. Едната функция е публично-правна, в която е включено издирване и уточняване на кредиторите и съответно приемане или неприемане на вземанията им, осребряване масата на несъстоятелността, разпределение на получените при осребряването средства, администриране и движение на производството по несъстоятелност. Другата функция е тази по управление на синдика на чуждо предприятие - синдикът е задължен да представлява, управлява, опазва и попълва масата на несъстоятелността, както и разпореждане с активите на дружеството, което реализира чрез осребряване при достигане на възможно най-добра цена. Задълженията на синдика в това му качество могат да варират значително, в зависимост от спецификата на съответното дружество. Синдикът често следва да управлява дейността на работещо предприятие, следва да подсигури и организира адекватна охрана на активите с цел предотвратяване на разпиляването и унищожаването им. Подсигуряването на техника за безопасност, противопожарна охрана, снабдяване със суровини и материали, както и архивиране на документация и ведомости за заплати, решаване на правни проблеми със статута на активи и издирването им, и много други задължения, са само част от дейностите, за които синдикът носи отговорност и следва да извършва с дължимата за това грижа. Следва да се обърне внимание, че обичайно изброените дейности се налага да бъдат извършвани от самия синдик поради липсата на достатъчен персонал. Многообразието в дейността на синдика ще бъде сведена до правомощията на съдебния изпълнител, който е само един изпълнител на волята на взискателя.

При съдебното изпълнение принудителните действия са насочени към отделни имущества за удовлетворяване на отделни кредитори. Именно обектът и целта на принудителното изпълнение определят границите на властта на синдика и на съдебния изпълнител за въздействие върху имуществото на длъжника. Правомощията на синдика са по-широки, защото законът му дава право да се разпорежда с цялата маса на несъстоятелността и защото действията му ползват всички кредитори, чиито вземания са приети в производството по несъстоятелност, дори и кредиторите да не са се снабдили с изпълнителен титул. Синдикът е овластен да осъществява не само принудително изпълнение, но и процедура по проверка и удостоверяване на вземанията, което е властническо правомощие, делегирано по силата на закона. Приравняването на синдика със съдебния изпълнител е в противоречие с основни принципи на производството по несъстоятелност. Прякото договаряне е възможност, която няма аналог в правната доктрина, но е необходима понякога поради спецификата на обектите за продажба, които се реализират в производството по несъстоятелност.

Ускоряване или усложняване

В предложения законопроект се премахват двата вида търг - "таен търг" и "търгът с явно наддаване". Предвижда, се, че продажбите в производството следва да бъдат осъществявани чрез платформа за електронна публична продан, но не е обяснено, че тази платформа е следвало да бъде създадена още през 2017 г. поради въвеждането на електронни търгове в ГПК за съдебните изпълнители. Тази платформа все още не е пусната в експлоатация, но в промените се задължават синдиците да извършват продани по тази платформа, както и да регистрират участници. На нас, които се занимаваме с несъстоятелността отблизо, ни изглежда проблемно осъществяването на каквато и да била продажба по този ред, още повече че има специфика на производството - съдът също следва да следи за електронните продани, тъй като издава документа за собственост на спечелилите търга, а едва ли е подготвен за това.

Като предимство на предлаганите промени вносителят е изтъкнал, от една страна, ускоряване на производството, а от друга, защита на правото на възнаграждение на синдика. След внимателно запознаване с текстовете обаче аз лично не бих могъл да споделя този извод.

Предложението за промяната на чл. 638 от ТЗ (спиране на изпълнителното производство с откриване на производството по несъстоятелност - бел. ред.), т.е. колизията между правомощията на синдика и съдебния изпълнител при започнало индивидуално изпълнение, което се превръща в един момент в универсално производство, считаме за неудачно и тромаво. Промяната на практика ще дава привилегия на дължимото на частния съдебен изпълнител възнаграждение и на вземанията на общините за данъци и такси, докато от друга страна е предвидено възнаграждението на синдика да се конкурира с ипотеки и залози - чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. На практика вносителят не третира равнопоставено отделните участници в производството и споровете относно постъпилите средства от продажбите ще продължат.

Поставянето на възнаграждението на синдика в един ред с привилегиите на ипотекарните и заложните кредитори, считам също, че ще поражда в бъдеще множество спорове. Когато парите не достигат и вземанията в един ред се удовлетворяват по съразмерност, заплатата на синдика ще се конкурира с ипотеки за големи суми. При това положение по правилото за съразмерност синдикът ще получи нищо или почти нищо. Как да се стимулира тогава да продава по-бързо и по-скъпо?

Откровено считам, че предложените промени в частта производство по несъстоятелност следва да бъдат още веднъж прецизирани и следва да се отразят всички становища на работодателски организации, банки и съсловни организации. В противен случай би се стигнало до приемане на неработещи текстове и блокада на осребряването. На практика се отдалечаваме и от сбъдването на мечтата на синдиците да бъде регулирано правото им на труд и достойно възнаграждение.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал