Закъснялата реформа на образованието по право - втори опит

Министерството на правосъдието предлага нови правила за приема, обучението и държавните изпити на студентите по право, за които отдавна настоява правната общност

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Проект за нова наредба за образованието по право по право предлага съвременни стандарти на обучение, практическа насоченост и единен държавен изпит
  • Това е втори опит от последните години да се проведе такава реформа след като аналогична наредба бе саботирана от предишното управление
  • Заварените студенти ще завършат обучението си по досегашните правила

Една новина откъм Министерството на правосъдието предизвика видима доза вълнение сред правните среди, (а и извън тях), но и немалка доза скептицизъм. За пореден път властите в България лансират идеята за приемане на нова наредба за образованието по право, в която да заложат нови стандарти за качеството и обхвата му, нови критерии за прием, нов начин за държавен изпит и т.н.

"Никоя реформа не може да удовлетвори и да се хареса на всички. Тогава тя не би била реална промяна. Но смятам, че екипът на министъра на правосъдието положи максималния усилия да оформи адекватни предложения за реформиране на юридическото образование, които представляват възможния баланс между това, което е необходимо и това, което е възможно", коментира за "Капитал" преподавателят по право на ЕС в СУ "Св. Климент Охридски" доц. д-р Христо Христев. (Коментара на доц. Христев вижте в карето най-долу.)

Повече от 20 години българските юристи призовават към реформа в образованието по право, но това все не се случва. А междувременно се нароиха девет юридически факултета.

В сряда министерството публикува за обществено обсъждане проект за нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", а новината, върху която медиите акцентираха и веднага грабна публиката, беше, че се въвеждат единни държавни изпити за всички студенти, завършващи право на територията на страната, по трите основни науки - публичноправни, гражданскоправни и наказателно правни. В един и същи ден всички студенти от цялата страна ще решават един и същи казус, а само издържалите ще се явяват на устния изпит - пред комисии, съставени на централно ниво по едни и същи критерии. Това е гаранция, че всички студенти, завършващи право, независимо в кой факултет, ще получат оценки по единен стандарт на оценяване. Целта е да се преодолее сериозният разнобой в качеството на обучението, което дават различните правни факултети.

Проблемът е, че това вече не е новина. Никой не си спомня как преди пет години - през 2017 г., МС прие нова наредба за обучението по право, с която бе въведен както единния държавен изпит, така и други изисквания - повече практическо обучение и промяна на организацията на учебната практика, въвеждане на нови дисциплини като право на ЕС и права на човека, премахване на задължителните приемни изпити по български език и история и ред други. Освен това предишната наредба премахваше и задочното обучение по право с мотива, че то не е подходяща форма за обучение на юристи, което стана основната причина за атаката срещу нея. В проекта за нова наредба задочното обучение се запазва.

Как предишните управляващи убиха реформата, преди да е тръгнала

Наредбата, която бе приета през 2017 г. от второто правителство на ГЕРБ, беше изготвена много грижливо с участието на широк кръг от представители на академичната общност. Работата по нея започна от началото на мандата на Христо Иванов като правосъден министър, продължи при Екатерина Захариева, а накрая бе окончателно приета от МС по време на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков, който нееднократно заяви, че това е негова мечта, за която се бори от години.

Тази наредба, с която се залагаше сериозна реформа на юридическото образование, обаче никога не влезе в сила. Тя трябваше да започне да се прилага от академичната 2018-2019 г., но две поредни години стартът й бе отлаган по формални съображения, а през май 2020 г. изненадващо беше окончателно отменена - по времето на тогавашния правосъден министър Данаил Кирилов, без обществено обсъждане или каквото и да е предупреждение.

Така приключи този опит за реформа в юридическото образование, за която се говори повече от 20 години.

В този смисъл настоящият проект за наредба е повече от добра новина за отдавна закъснялата промяна. Въпросът дали и този път срещу нея ще има противопоставяне и дали ще устои ще получи отговор най-рано след година, когато трябва да започне същинското приложение на новите правила.

Реформата трябва да започне от учебната 2023-24 г.

Предвидено е новата наредба да влезе в сила от учебната 2023-24 г., като междувременно до края на учебната 2022-23 г. юридическите факултети в страната трябва да приведат учебните си програми в съответствие с новите изисквания за задължителни учебни дисциплини и минимален хорариум. В срок до 6 месеца от обнародването на наредбата в "Държавен вестник" пък трябва да бъдат утвърдени списъците на хабилитираните преподаватели, магистрати от върховните съдилища и прокуратура, както и адвокати, които могат да участват в изпитните комисии на държавните изпити. В същия срок министърът на правосъдието трябва да утвърди единния държавен конспект за провеждането на трите национални държавни изпита - по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.

Проектът предвижда доста по-либерален режим за приема на студенти от сегашните изпити по български език и литература и по история, които през последните две години под предлог на пандемията бяха заменени с оценките от матурите, а тази възможност остана и за предстоящите кандидат-студентски изпити. Министерството предлага на обществено обсъждане два варианта за прием на студенти по право.

Според първия вариант приемът се извършва на база на писмени конкурсни изпити, които включват най-малко проверка на знанията по български език и способността за логическо мислене, при условия и по ред, определени от съответното висше училище. Вторият вариант предвижда, че условията и редът, по който ще се приемат студентите, се определя от самото висше училище, "като оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература е задължителен балообразуващ елемент".

За сметка на това националните държавни изпити по публичноправни, съответно по гражданскоправни и по наказателноправни науки, се провеждат по единен държавен конспект. Писменият изпит по всяка от трите науки е анонимен и се състои в решаване на казус. Той се провежда в сградата на съответното висше училище и продължава 4 астрономически часа, полага се едновременно във всички висши училища, които провеждат обучение по право, като датата и часът се определят от министъра на правосъдието. Средно между 1800 и 2000 студенти завършват право всяка година, няма как организацията на един такъв изпит да е проблем, ако се съди по практиката с кандидатстудентските изпити, изпитите за адвокати, нотариуси и др. Казусът се базира на постановено окончателно съдебно решение на върховна инстанция и не може да засяга случаи, при които съществува противоречива практика. Казусът е един и същ за всички студенти по право от всички висши училища и се изтегля в деня на изпита в Министерството на правосъдието. Оценката от писмения държавен изпит е "издържал" или "неиздържал", като до устен изпит се допускат студентите, издържали писмения изпит.

Ако юридическите факултети могат да приемат по-лесно студенти, отколкото това се случваше преди, логично е държавата да предвиди гаранции на изхода, коментира за "Капитал" доц. д-р Христо Христев.

Наредбата предлага и съществени нови изисквания към учебния план и включените в него задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Залага се и на практическа насоченост на обучението, която да формира у студентите умения да формулират и защитават правна теза, да анализират съдебната практика, да решават казуси, способност да участват в дебати, преговори по юридически казус, подготовка на проекти на юридически документи, както и за професионални отношения с колеги, клиенти и граждани и юридическа професионална етика.

Заварените студенти преди влизане в сила на наредбата запазват своите права и валидността на положените от тях изпити и ще завършат обучението си по учебните планове и програми, при действието на които са приети.

Доц. д-р Христо Христев, преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ:

Една отдавна закъсняла реформа на юридическото образование в България



По мое мнение оповестеният проект за изменение на уредбата на единните държавни изисквания за обучение по право е отдавна необходима, много закъсняла и надявам се, най-накрая възможна стъпка за реформиране на българското юридическо образование, за неговото модернизиране в съответствие с промените, настъпили в страната, в Европа и в съвременния свят.

Намирам, че в този проект има няколко неща от особено значение, чрез който очевидно се търси да се гарантира по-високо ниво на подготовката на кадрите, които юридическите факултети формират.

На първо място, след като през последните години приемът в юридическите факултети е на практика свободен, предложенията в новата наредба целят да поставят по-сериозна цедка на изхода. Ако юридическите факултети могат да приемат по-лесно студенти, отколкото това се случваше преди, логично е държавата да предвиди гаранции на изхода, че тези, които получават юридическо образование, имат необходимата подготовка предвид на изключителното значение на юридическата професия, както за отношенията в частен порядък, така и за нормалното функциониране на обществото и неговите системи.

От друга страна, ключова мярка за осъвременяване на юридическото образование и съобразяването му с общите тенденции на развитие в Европа и цивилизования свят, е предвидената възможност за създаване на специализирани магистърски програми след основната магистърска програма. България е една от последните държави в Европа и в развития свят, в която няма специализирани магистърски програми по право и това положение трябва да бъде преодоляно.

На следващо място - предлага се поставянето на изисквания за по-висока практическа насоченост на юридическото образование, както и за адекватно обучение по чужди езици. Предложени са също изменения на общата програмна рамка на обучението по Право, които целят да отговорят на променените обществени условия, на новите положения в правния ред, с който сме обвързани и на реалностите на практиката. В този контекст трябва да се отбележи предвиденото засилване на обучението по определени дисциплини - Международно право, Право на ЕС, Административен процес, Наказателен процес, Вещно право, Данъчно право. Това от години са ясно откроени потребности на практикуващите юристи, нужди на това, което се случва в правораздаването всеки ден, отвъд разбиранията на един или друг от нас какво е важно в обучението по Право.

Предвид особеностите на ситуацията в България и необходимостта да се укрепи и засили върховенството на правото са предвидени и две нови задължителни дисциплини. Едната от които е насочена към защитата правата на човека - изключително важна и много необходима дисциплина. Защото 30 и повече години след 1989 г., обучението по права на човека и тяхната защита у нас остава една далечна и много обща абстракция. А защитата на правата на човека, на основните ни права като граждани има своите конкретни и непосредствени проявления, свързани с прилагането на Конституцията, на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и на правото на ЕС. Във всяка правова държава ефективната защита на тези права е основен елемент на законността. У нас все така смятаме в общ порядък, че това са някакви пожелателни абстракции. Приказки от общ характер, написани за красота в разни правни актове, Конституция, ЕКПЧ, Харта на основните права на ЕС И може би една от причините за това са дефицитите в обучението. Според мен оттук идва и предложението за тази нова дисциплина. Другата нова задължителна дисциплина в проекта, е свързана с устройството и функционирането на съдебната власт и другите правозащитни институции, респективно с всички тези отношения, институции и форми на правото, които позволяват ефективната защита на частноправните субекти и гарантирането на върховенството на правото в ежедневния порядък на живота.

Накрая, струва ми се, че е крайно време да си дадем сметка, че никоя промяна, никоя реформа не може да удовлетвори и да се хареса на всички. Тогава тя не би била реална промяна. Но смятам, че екипът на министъра на правосъдието положи максимални усилия да оформи адекватни предложения за реформиране на юридическото образование, които представляват възможния баланс между това, което е необходимо и това, което е възможно. И се надявам, че средите на юридическото образование ще успеят да погледнат на предложената реформа отвъд границата на собствените си интереси и да осъзнаят, че реалността днес е много по-различна от 1996 г., когато е приета действащата наредба. Защото тя, въпреки едни или други козметични промени, е все тая рамка, приета няколко години след края на комунизма. И малко или повече нашето юридическо образование е все още там. Надявам се също, че сме достатъчно интелигентни хора, за да си дадем сметка, че смисълът на правото, живота и нещата не започват и няма как да свършват на българската граница. И че ние не можем и няма как да бъдем самодостатъчни. Както са казали древните гърци, всичко тече и всичко се променя. Няма как българското юридическо образование да остане такова каквото е било преди 30 години или преди това.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал