Съдът в Страсбург: няма данни за полицейско насилие при смъртта на Пламен Куцаров

За разлика от други подобни случаи, властите са предприели бързо и ефективно разследване, а съдилищата са се произнесли след задълбочен анализ на всички доказателства

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Българските власти не са нарушили конвенцията за правата на човека в случая с Пламен Куцаров - арестанта, който почина през 2009 г. по време на арест, след като му прилошало в бус на ГДБОП. Това обяви Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург в решение по жалба на родителите на Куцаров.

През 2009 г. случаят със смъртта на задържания от полицията Куцаров предизвика силно обществено възмущение и обвинения, че той е бил малтретиран, за да признае участие в отвличане, и това е причинило смъртта му. Една от причините за всеобщото убеждение, че става въпрос за полицейско насилие, е, че към онзи момент случаите на произвол от страна на полицията са почти ежедневие. Десет години по-късно, през пролетта на 2019 г., двамата антимафиоти, които са го ескортирали, бяха окончателно оправдани от българския съд, но дори тази оправдателна присъда не успя напълно да убеди обществеността, че случаят не се потулва. Значимостта на новото решение на Съда в Страсбург за българската действителност е, че за пореден път в него се дават критериите, по които се оценява адекватността на властовите реакции срещу полицейския произвол.

Решението на ЕСПЧ от вторник е постановено единодушно и в него съдът приема, че в случая с Куцаров няма нарушение на чл. 2 от конвенцията за правата на човека - право на живот, както по отношение на оплакванията за упражнено полицейско насилие, така и по твърденията за неефективно разследване и съдебен процес. В решението ЕСПЧ приема, че, първо, по време на разследването за смъртта на Куцаров и последвалия съдебен процес са били събрани множество показания и веществени доказателства, че смъртта е причинена от внезапно настъпила сърдечна недостатъчност, което е нямало как да бъде предвидено от полицаите.

На второ място, българските власти са провели провели ефективно разследване, в рамките на което са събрани задоволителни и убедителни обяснения, че смъртта не може да бъде приписана на актове на насилие от страна на полицаите, които са го ескортирали същата вечер. Нещо повече - установено е, че полицаите са реагирали бързо за оказване на помощ на Куцаров, след като той се почувствал зле, издадено е своевременно нареждане да бъде транспортиран до "Пирогов", което незабавно е изпълнено. Всичко това в съвкупност изключва извода, че властите са нарушили задълженията си, се казва в решението на съда.

Фактите по вече забравения казус

Куцаров е задържан сутринта на 21 януари 2009 г., след като е идентифициран като лицето, което се е обадило на съпругата на отвлечен бизнесмен, за да поиска откуп. Отведен е в Института по психология на МВР за полиграф, а вечерта около 20 часа е качен на полицейски бус, за да бъде върнат обратно в ГДБОП. Намирал се е на задната седалка на буса с ръце, оковани с белезници на гърба. По пътя един от полицаите уведомил началника, че на арестанта му е зле, получил нареждане да го заведат в болница, но според данните от разследването починал почти веднага след пристигането в "Пирогов". В медиите се появиха твърдения, че той е бил бит от полицаите в буса, докато е бил проснат на пода с белезници, че на главата му била поставена торба и е починал от задушаване. Няколко дни след инцидента тогавашният вътрешен министър Михаил Миков почти веднага отстрани от длъжност голяма част от ръководството на МВР до приключване на проверката, наложени бяха дисциплинарни наказания.

В крайна сметка съдилищата у нас дадоха вяра на становищата на преобладаващата част от експертите по назначените няколко съдебни експертизи, че внезапната смърт е настъпила в резултат на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност заради употреба на амфетамин и уголемено сърце.

Острата обществена реакция до голяма степен се дължеше на аналогията със смъртта на Ангел Димитров-Чората през 2005 г., който почина от задушаване след полицейски побой, докато е хвърлен на земята с ръце, оковани с белезници зад гърба. И в този случай полицията извади аргумент, че Чората имал здравословни проблеми поради лоши здравословни навици, уголемено сърце и други проблеми, които довели до задушаването - теза, която възприеха и съдилищата в началото. България обаче бе осъдена в Страсбург заради това, че в случая с Чората имаше очевидни данни за целенасочено проваляне на разследването от страна българските власти, сериозни противоречия и неясноти в мотивите на съдилищата след първата инстанция, която произнесе осъдителни присъди. След решението на Страсбург ВКС трябваше да възобнови процеса, но делото отново беше замотано, докато изтече абсолютната давност, и така петимата полицаи, обвинени за убийството на Чората, бяха признати за виновни, но не и наказани.

Значително по-различно протече процесът срещу двамата антимафиоти, обвинени за убийство на Пламен Куцаров, което Съдът в Страсбург отчита.

Оценката на Съда в Страсбург

ЕСПЧ приема, че разследването за смъртта на Куцаров е започнало веднага и е проведено добросъвестно от независими длъжностни лица, които не са били свързани със замесените в случая лица. Извършен е незабавен оглед на местопроизшествието, аутопсия, идентифициране и разпит на ключови свидетели и др. Националните съдилища, които са произнесли оправдателните присъди на двамата подсъдими полицаи, седели до Куцаров в буса, не са действали произволно, а са се основали на задълбочен анализ на всички доказателства, събрани по време на разследването и съдебния процес, включително на назначените от тях експертизи. Изтъква се също така, че родителите са били присъединени по делото като граждански ищци и частни обвинители, имали са адвокат и са дали показания пред съда, а техните искания за допълнителна експертиза са били приети. Действително една част от експертите са били на мнение, че смъртта на Куцаров е в резултат на позиционна асфиксия, но те са били малцинство. В този смисъл разследването и съдебният процес са проведени задълбочено и адекватно и отговарят на критериите за ефективност, приема Съдът в Страсбург, като прави уговорката, че той не прави преоценка на доказателствата в процеса пред националните съдилища, а оценява предприетите действия по този казус, тяхната последователност и адекватност.

Пламен Куцаров е починал, докато е бил под контрола на българските власти, следователно българската държава е длъжна да даде "задоволително и убедително обяснение" за смъртта му, подчертава съдът. В случая правителството се позовава на констатациите на националните съдилища, че той е починал внезапно от сърдечна недостатъчност, което е обективирано в мотивирани съдебни решения, базирани освен всичко друго на голям обем криминалистични и веществени доказателства. При аутопсията на Куцаров са били открити патологични промени на сърцето и други вътрешни органи, за които полицаите не е имало как да знаят. Същевременно те са направили всичко възможно, за да му окажат навременна помощ, констатира ЕСПЧ.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал