Съдът в Страсбург: Българският закон да приеме хомофобията за утежняващо обстоятелство

Убийците на студента в Борисовата градина, "защото приличал на гей", не са получили адекватни присъди заради празнота в закона, смята Съдът по правата на човека

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Българските съдилища не са осигурили справедлив и недискриминационен процес за убийството на 26-годишния Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008 г., пребит до смърт от двама младежи, "защото приличал на гей". Издадените присъди не са докрай справедливи, те са значително под законовия минимум и са занижени от българския съд, защото нашият Наказателен кодекс не разпознава хомофобията като специфичен утежняващ фактор за убийството. Българските власти трябва да предприемат мерки това да се промени. Това постановява единодушно във вторник Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в решение по делото "Стоянова срещу България", заведено от майката на убития преди 14 години студент.

Случаят от 2008 г. бе особено ярък пример за престъпление от омраза - двамата извършители, по това време гимназисти на по 17 и 18 години, "прочиствали парка от гейове", а студентът Стоянов им заприличал на такъв. Въпреки ярките хомофобски мотиви за убийството те получиха под минимума за подобно престъпление заради ред смекчаващи фактори като възрастта им и чисто криминално досие, които съдиите приеха, че са налице.

"Решението остро критикува системен дефект на българското наказателно право и сочи, че неотчитането на хомофобския мотив на убийството води до неефективност на разследването, въпреки че извършителите са установени и наказани", коментира за "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев, който представлява майката на жертвата пред Съда в Страсбург. (Цялото му изявление вижте в карето най-долу.)

В България от десетилетия се говори за необходимостта от промяна в Наказателния кодекс и въвеждането на признацитe "сексуална ориентация", "полова идентичност" и "полови характеристики" в текстовете за подбуждане към насилие и омраза, както и за употреба на насилие по тези признаци. На практика в момента българското право не разпознава хомофобията или трансфобията като утежняващо обстоятелство при убийства и други тежки престъпления, а присъдите (ако има такива) в редица случаи на побои над представители на ЛГБТИ общността в най-добрия случай се квалифицират като извършени по "хулигански подбуди". Именно този проблем, за който многократно през годините са алармирали правозащитни и ЛГБТИ организации, сега изтъква и ЕСПЧ.

Интересен факт в този контекст е, че преди броени дни - на 6 юни, прокуратурата лансира идеи за редица промени в Наказателния кодекс, една от които бе именно въвеждането на престъпленията от хомофобски и трансфобски подбуди. Реакция, която е твърде закъсняла предвид дългогодишния дебат по проблема, останал неразпознат досега и от законодателя, и от прокуратурата.

Случаят

През есента на 2008 г. 26-годишният студент по медицина в София Михаил Стоянов беше пребит до смърт от младежи, които "прочиствали парка от гейове". Мотивът на нападателите бил, че Михаил им заприличал на гей. Той е бил нападнат в гръб с ритници и юмруци. Умира от задушаване, след като му е била счупена подезичната кост. В хода на делото така и не се разбра как подсъдимите са разбирали и преценявали кои от жертвите им са хомосексуални.

Пет години делото не можеше да стигне до съд заради проточилото се разследване. Присъдата на първа инстанция - Софийския градски съд, бе произнесена 7 години след убийството. Двамата извършители получиха съответно 13 години и 4 години и 10 месеца (за непълнолетния извършител) лишаване от свобода, въпреки че наказанията, предвидени в закона за убийство като това, извършено по особено мъчителен начин, са от 15 до 20 г.

Съдебният състав обаче приема, че има "изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства", и така определя присъда под минимума. Освен това съдът отхвърля квалификацията на престъплението като убийство, извършено по хулигански подбуди, което също е квалифициращ признак, изискващ налагането на по-високи наказания.

През 2018 г. делото стигна до последната инстанция - Върховния касационен съд, който намали още присъдите на двамата убийци - на 10 и 4,5 години затвор, също позовавайки се на множество смекчаващи вината обстоятелства, сред които вече се появява и аргументът за прекомерната продължителност на делото.

Какво казва ЕСПЧ

Европейският съд по правата на човека приема, че е налице нарушение на член 14 (забрана на дискриминация), редом с член 2 (право на живот) на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът констатира, че въпреки че българските съдилища ясно са установили, че причината за атаката е омразата на извършителите към хора с хомосексуална ориентация, това не е довело до осезаеми правни последици.

Това е така, защото българският Наказателен кодекс не предвижда хомофобията (или трансфобията) като специфичен утежняващ фактор по отношение на престъплението убийство. Нещо повече - този недостатък не е "компенсиран" от съдилищата по делото, които отказват да третират убийството дори като мотивирано от хулиганство. Освен това в разсъжденията им не става ясно каква е тежестта на хомофобските мотиви в цялостната им оценка на взаимодействието между отделните утежняващи и смекчаващи вината фактори при определянето на присъдите на двамата нападатели. Колкото до Върховния касационен съд, той дори не е споменал хомофобските мотиви в анализа към присъдата си.

Не е работа на ЕСПЧ да преценява дали нарушението в случая е резултат от празнота в българския Наказателен кодекс или от начина, по който българските съдилища го тълкуват и прилагат, съответно - не Съдът, а българските власти трябва да преценят какво трябва да се промени, за да се избегнат бъдещи нарушения от този вид, се казва в решението на Съда в Страсбург. При всички случаи България трябва да гарантира, че насилствените атаки (в частност тези, които водят до смърт), мотивирани от враждебност към действителната или предполагаемата сексуална ориентация на жертвата, по някакъв начин се третират като утежнени в наказателноправно отношение.

Обезщетението, което съдът присъжда на майката, е 7000 евро за морални вреди и 3183,90 евро за разноски.

Михаил Екимджиев: Това е остра критика заради системен дефект на българското наказателно право



Решението остро критикува системен дефект на българското наказателно право. Става въпрос за неотчитането на хомофобските подбуди при убийство, нито като по-тежко квалифициран състав в чл. 116 от НК, нито като "хулигански подбуди", нито като утежняващо отговорността обстоятелства. В случая младеж е пребит от петима, които по собствените им думи системно "прочиствали" Борисовата градина от хора, приличащи им на хомосексуални.

Съдът в Страсбург намира, че неотчитането на хомофобския мотив на убийството води до неефективност на разследването, въпреки че извършителите са установени и наказани. Затова ЕСПЧ приема нарушение на чл. 2 (право на живот) във вр. с чл. 14 (дискриминационно третиране). Той възприема тезата на жалбоподателя, че игнорирането на хомофобския мотив води до така наречена непряка дискриминация - еднакво правно третиране на съществено различни ситуации. Конкретно в случая - убийство, изцяло обусловено от хомофобски мотиви, а е приравнено и наказано като лишаване от живот без наличие на такива мотиви.

Особено остра е критиката на ЕСПЧ към ВКС. В т. 67 от решението ЕСПЧ подчертава, че той не може да се намесва в работата на националните съдилища, нито е четвърта съдебна инстанция. След това добавя следния впечатляващ текст: "Въпреки това е поразително, че при анализа на съотношението между смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства ВКС, за разлика от СГС и Софийския апелативен съд, дори не споменава хомофобските мотиви на нападението, въпреки че те са основна характеристика на казуса, а фокусира решението си изцяло върху други въпроси."

В т. 78 от решението ЕСПЧ дава конкретни индикации как този системен за националното право проблем може да бъде решен. Според него: "България трябва да гарантира, че насилствените атаки (в частност тези, които водят до смъртта на жертвата), мотивирани от враждебност към действителната или предполагаемата ѝ сексуална ориентация, следва да се третират като по-тежко квалифицирани в наказателноправен аспект."
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал