Как ще се прилага у нас директивата за защита на подателите на сигнали

Всеки работодател в публичния сектор и повечето в частния, ще трябва да определи администратор на сигнали за нарушения, да ревизира вътрешните правила и да създаде отделен регистър

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Европейската директива за защита на подващите сигнали срещу нередности влезе в сила още в края на 2019 г., но транспонирането й в България се забави сериозно. През декември м.г. приемането на нов закон за защита на лицата, които подават сигнали, беше обявен за един от законодателните приоритети на настоящото управление, за да се избегне поредна наказателна процедура срещу България.

Освен за откриването и предотвратяването на неправомерно поведение и нарушения на законите директивата е важна и в контекста на все по-популярните екологични, социални и управленски стандарти (ESG практики) в компаниите. Те целят да увеличат устойчивостта на организациите, възможността за защитено и уредено подаване на сигнали за нередности има своята роля сред тях.

В този контекст "Капитал" публикува статията на Мария Лачова от екипа на на KDBMLaw за обхвата, смисъла и прилагането на директивата.
Авторката е адвокатски сътрудник в екипа на KDBMLaw с професионални интереси в областта на защитата на лични данни, търговски марки, трудово и корпоративното право.

Ревизия на вътрешните правила на предприятията, определяне на администратор за приемане на сигнали и начин за водене на отделен регистър и др. Това са част от новите задължения за работодателите, които предвижда проектът за нов Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Проектът беше публикуван за обществено обсъждане през април, а срокът за подаване на становища изтече на 23 май 2022 г.

Независимо от политическите сътресения този закон рано или късно ще трябва да бъде приет, защото с него се транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Whistleblowing Directive). Директивата урежда условията, реда и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на правото на ЕС в широк обхват от области. Европейският законодател цели да създаде не просто едно ново регулаторно задължение за компаниите, но и да ги провокира да прилагат етична и устойчива корпоративна култура, която е базирана на доверие.

Срокът за транспониране на Директивата изтече на 17 декември 2021 г., а България е една от страните, които не успяха да сторят това навреме по редица причини. Най-съществените сред тях са, разбира се, епидемията от коронавирус и трикратно проведените парламентарни избори през 2021 г.

Приложно поле по сфери на дейност

Законът се прилага за сигнали за нарушения на българското законодателство или на посочени в приложение към него актове на ЕС в областта на обществените поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване изпирането на пари и финансиране не тероризма, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи и др. Прилага се също така за нарушения, които засягат финансовите интереси на ЕС, нарушения на правилата на вътрешния пазар, както и за престъпление от общ характер, за което някое лице от защитените по закона субекти е узнало във връзка с работата си.

Същевременно от приложното поле на закона са изключени някои специфични сфери, където се борави със специфичен вид тайна. Така той няма да се прилага за сигнали за нарушения на:

  • правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на ЕС;
  • защитата на класифицирана информация;
  • адвокатската тайна;
  • поверителността на здравната информация;
  • тайното съвещание по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс;
  • правилата на наказателно производство.

Другояче казано, лицата, които оповестяват подобна информация, няма да се ползват с механизмите за защита по този закон.

Задължени субекти

Задължените субекти, които трябва да предприемат действия за осъществяване на мерките за защита при подаване на сигнал са:

  • работодателите в публичния сектор, независимо от броя на работниците и служителите
  • работодателите в частния сектор, които имат повече от 50 работници или служители. За работодателите в частния сектор, които имат под 50 работници, законът се прилага само ако дейността им попада в обсега на актовете на ЕС, посочени в приложението към законопроекта (обществени поръчки, опазване на околната среда, лични данни и др.)

Законът няма да се прилага и за:

  • общини с по-малко от 10 000 жители (независимо, че са в публичния сектор);
  • задължените субекти в частния сектор с по-малко от 50 работници, чиято дейност не попада в приложното поле на актовете на ЕС, посочени в приложението към закона.

Широк обхват на лицата с право на защита

Без съмнение законопроектът предвижда широк обхват на лицата, които ще се ползват от защита при подаване на сигнали или при публично оповестяване на информация за нарушения на българското и европейското законодателство, за които са научили във връзка с работата си. На първо място, това са работниците и служителите по трудово правоотношение, както и всяко друго лице, което полага наемен труд, за информация, която им е станала известна в това им качество, включително и когато подават сигнала след прекратяване на трудовото или служебното правоотношение. Освен тях обаче законът предлага закрила на лица, на които им е станала известна информация за нарушения, докато полагат труд без трудово правоотношение, упражняват свободна професия или занаят, доброволци или стажанти, както и съдружници, акционери, еднолични собственици на капитала, членове на управителен или контролен орган на търговско дружество; лица, които работят за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители и доставчици; кандидати за работа, участвали в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получили в това си качество информация за нарушение.

Освен това, защита се предоставя и на лицата, които са помагали на сигнализиращия, които са свързани с него и по тази причина могат да подложени на "ответни действия", както и работодатели на подателя на сигнала, независимо от вида на правоотношението, в рамките на която се осъществява работната функция, а също и дружества, в които сигнализиращият има дялово участие.

В законопроекта се поставят няколко специфични условия, за се получи право на защита - както от лицата, които подават сигнали за нарушения, така и от тези, които публично оповестяват такава информация в медии, социални мрежи или други платформи. И в двата случая защита се предоставя, ако:

  • подателят на сигнала е имал "основателна причина да счита, че информацията за нарушението е била вярна към момента на подаването ѝ" и че се отнася до нарушение, което попада в обхвата на този закон;
  • подал е сигнал за нарушения при условията на този закон.

Друг е въпросът как ще се преценява наличието на "основателна причина".

Същевременно, за да се получи защита при публично оповестяване на информация, трябва да са изпълнени и някои допълнителни условия - или по подадения сигнал не са били предприети действия в срок, или пък лицето има основание да счита, че нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес или съществува риск от щети, които не могат да бъдат отстранени, а при външно подаване на сигнал - съществува риск от ответни действия или има вероятност нарушението да не бъде ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая.

Как ще се подават сигналите?

Подаването на сигнали е предвидено да се извършва по няколко начина - чрез канал за вътрешно докладване за съответните нарушения в рамките на предприятието, чрез външен канал, изграден от Комисията, която е и компетентния орган да подава външните сигнали до европейските органи или чрез т. нар. външно оповестяване в платформи на социални мрежи и/или на медиите. Така за първи път в българското законодателство се създават специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения.

Канал за вътрешно подаване на сигнали

Това е механизъм, който има за цел да подобри прилагането на правото на Съюза и на българското законодателство във всички изброени области, в които нарушенията на закона могат сериозно да навредят на обществения интерес. Вътрешният канал за подаване на сигнали трябва да се създаде от работодателите, попадащи в обхвата на тези задължения по законопроекта.

Изискванията, на които следва да отговаря този канал, са:

  • управление по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до тази информация;
  • възможност за съхранение на записана на траен носител информация за провеждане на проверка по сигнала.

Всеки работодател, попадащ в обхвата на тези задължения по законопроекта трябва да определи администратор на сигнали, който може да е конкретно лице или пък обособено звено в структурата, което да приема и регистрира сигнали за нарушения. Администраторите на сигнали могат да изпълняват и други дейности, възложени от работодателя, в случай че съвместяването им не води до конфликт на интереси. Същевременно проектът предвижда и възможност да се възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на трето лице (физическо или юридическо) извън структурата на работодателя.

Канал за външно подаване на сигнали

Проектът предвижда Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да бъде определена да действа като централен орган за външно подаване на сигнали. Външният канал за подаване на сигнали представлява възможност служители, определени за тази цел в рамките на КПКОНПИ, да извършват проверка по тях и да предлагат конкретни мерки за преустановяване на нарушението, когато е констатирано такова, или сезиране на друг орган, когато трябва да се предприемат действия от негова компетентност.

Каналът за външно подаване на сигнали трябва да отговаря на същите изисквания като каналите за вътрешно подаване. Предвиден е и контрол на решенията на Комисията по направените проверки, които подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. КПКОНПИ редовно и най-малко веднъж на три години ще преразглежда своите правила за външно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, ще извършва анализ на практиката по прилагането на закона. Ежегодно ще изпраща на ЕК статистически данни за броя на постъпилите сигнали, извършените проверки и резултатите от тях, както и отчет за финансовите постъпления от събраните глоби и имуществени санкции и оценка при установени финансови щети.

Към момента правната уредба по отношение на подаването на сигнали е разпокъсана и непоследователна, което прави определянето на централен орган, който да се занимава с тази дейност добър механизъм, който би повишил правната сигурност - вън от съображенията доколко КПКОНПИ в този й вид е в състояние ефикасно да изпълни подобна роля.

Външно подаване на сигнали, чрез платформи на социални мрежи и/или на медиите - същност

Това е третият механизъм, чрез който се цели създаване на специални правила за публично оповестяване на информация за нарушения. Към момента в българското законодателство липсват такива. Важно е да се отбележи, че освен изискването сигнализиращите лица да имат разумни основания да смятат, че информацията, за която са сигнализирали, е вярна към момента на подаването на сигнала, те трябва да отговарят на едно от другите условия, посочени по-горе - или да са подали сигнал по някой от другите два канала (вътрешен и външен) и да не е имало реакция, или пък да имат основателни опасения от накърняване на обществения интерес, риск от неотстраними щети или опасения от ответни действия.

Подаване на сигнали - същност

Сигналът за извършено нарушение може да бъде подаден писмено или устно до администратора чрез канала за вътрешно подаване или до Комисията чрез канала за външно подаване. Устното подаване на сигнал може да се осъществява по телефона, по други системи за гласови съобщения, а по искане на сигнализиращото лице - чрез лична среща в 7-дневен срок. Документирането на устни сигнали се извършва чрез запис на разговора на траен и позволяващ извличане носител или чрез съставяне на писмен протокол, в който разговорът се възпроизвежда пълно и точно.

Правила и санкции при неизпълнение

Законопроектът предвижда правила за обработката на сигнали и за защита на личните данни на лицата, посочени в сигнала - като гаранция, че на всички етапи от процедурата ще бъде защитена анонимността на всяко сигнализиращо лице, както и на всяко засегнато лице или трето лице, посочено в сигнала (свидетели, колеги и др.).

С оглед гарантиране на ефективността на правилата за защита на сигнализиращите лица, проектът предвижда широк спектър от глоби за нарушения. Глобите за физически лица, които не изпълняват задълженията си по този закон варират от 1000 до 5000 лв., а за юридически лица - от 5000 до 20 000 лв.

Регистър на сигналите

Всички работодатели, които са задължени субекти по този закон, т.е. работодателите в публичния сектор плюс тези в частния сектор с повече от 50 работника, ще са длъжни да водят регистър на постъпващите сигнали за нарушения, където ще се вписва незабавно всеки постъпил сигнал в съответствие с изискванията за поверителност. КПКОНПИ също ще е длъжна да води такъв регистър, като и в двата случая регистрите не са публични.

Регистрите съдържат информация за лицето, което е приело сигнала, датата на подаване, идентификационен номер, когато сигналът е подаден анонимно, засегнатото лице, обобщени данни за нарушението, връзка с други сигнали, ако се установят такива в процеса на обработването, обратна връзка до подателя на сигнала, предприетите действия, резултатите от проверката и др.

Информацията, която е вписана в регистъра, ще се съхранява по начин, който гарантира нейната поверителност и сигурност.

Несъмнено транспонирането на Директивата цели да постави стабилна нормативна основа за намаляване на незаконните практики както в публичния, така и в частния сектор. Нещо повече, необходимо е да се защитят публичните оповестявания, като се вземат под внимание демократичните принципи като прозрачност и отчетност, основни права като свободата на изразяване и свободата и плурализма на медиите, като в същото време се постига баланс между интереса на работодателите да управляват своите организации и да защитават интересите си от една страна и интереса на населението да бъде защитено от вреди. Практическата ефективност и изпълнение обаче ще зависят най-вече от бизнеса и публичните органи.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал