Как управляващите изпуснаха да оглавят КПКОНПИ

Антикорупционният закон очевидно няма шанс в този парламент, но досегашната четворна коалиция пропусна и да направи кадровите промени в регулаторите

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Четворната коалиция се забави с подмяната на членовете в регулаторите с изтекъл мандат, което можеше да направи с обикновено мнозинство
  • Не бе избран и нов председател на КПКОНПИ на мястото на Сотир Цацаров, и комисията вероятно дълго ще остане в същия състав
  • Обвързването на кадровите промени с приемането на новия антикорупционен закон се оказа тактическа грешка

Политическата динамика от последните дни показа колко погрешна беше тактиката на (все още) управляващите да отлагат назначенията в регулаторите с изтекъл мандат, а най-вече - отлагането на назначението на нов председател на антикорупционната комисия КПКОНПИ на мястото на Сотир Цацаров. До миналата седмица управляващата коалиция беше четворна и разполагаше с парламентарно мнозинство, което на теория ѝ позволяваше комфортно да попълни позициите в комисии и агенции с изтекли мандати чрез преговори само в рамките на коалицията - вярно, трудни, но възможни дори и в този формат. Това всъщност е не просто възможност, законово правомощие, но и задължение на всяка власт да поддържа легитимния формат на регулаторите.

Обяснението защо не се случва това се разбира чак сега - при развалянето на коалицията от Слави Трифонов. От неговите и на Кирил Петков обяснения (вижте интервюто с премиера за "Капитал") става ясно, че комуникацията между ИТН и останалите партии от коалицията практически е спряла някъде в края на март, след провала на кандидатурата на Любомир Каримански за шеф на БНБ. Оттогава Трифонов не е отговарял на обажданията и съобщенията на Кирил Петков и всъщност не е имало мнозинство за нищо.

Управляващите възприеха една особено погрешна тактика да задържат процедурите в опит да се спазарят всички позиции, включително и парламентарната квота във ВСС и в инспектората към него, за които трябва квалифицирано мнозинство от 160 гласа, както и някои законови и конституционни промени. В резултат на това, с промяната на парламентарното мнозинство, което бе демонстрирано особено ясно в четвъртък, досега управлявалата коалиция загуби окончателно възможността да направи промени в регулаторите и сега те могат да бъдат редени от новото мнозинство.

Нещо повече - досегашната коалиция имаше достатъчно време да проведе процедура за нов председател на КПКОНПИ на мястото Сотир Цацаров, който напусна поста считано от 1 март, но обяви намерението си официално още в началото на януари. Вместо това управляващите обявиха, че първо ще приемат новия антикорупционен закон, както и промените в действащия закон, после ще мислят за председателите на новите комисии. При ясното съзнание, че законопроектите не са в достатъчна готовност, имат нужда от обществено обсъждане, а ходът им в парламента ще е доста затруднен, защото всяка от четирите партии в коалицията има свои представи за тази реформа.

В резултат на тези сметки КПКОНПИ остана под управлението на зам.-председателя Антон Славчев. Той е бивш кадър на ДАНС, считан за близък до ДПС и даже - за действителния двигател на комисията по времето на първия й председател Пламен Георгиев, за когото се говореше, че е само фигурант. Името на Славчев също изгърмя през 2019 г. с разкритията за изгодните покупки на имоти от представители на властта и особената им пристрастеност към големи тераси, което доведе до оставката на бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев, но подмина зам.-председателя Славчев. Остана му само неофициално прозвище Тони Балкони (известен още като Тони Терасата), след като стана известно, че той заедно със съпругата си и брат си всъщност притежава рекордна по площ тераса от 243.47 кв.м. Нещо повече - терасата е купена от Столичната община за 39 487 лв., при положение че данъчната й оценка е 216 419 лв., написаха много медии още преди три години.

Много е вероятно Антон Славчев да остане начело на комисията още доста време, защото управляващите твърде късно се сетиха, че техен ангажимент е да изберат нов председател на КПКОНПИ. Едва преди два дни, във вторник, парламентарната антикорупционна комисия стартира процедура за избор на нов титулярен председател на КПКОНПИ, като прие проект за правила, които ще бъдат предложени за гласуване на пленарната зала. Това стана при отсъствието на депутатите от ГЕРБ и "Има такъв народ", но пък при много сериозната съпротива на ДПС, които направиха серия от предложения за промени в правилата - възрастов праг от 65 години за председател, избор с квалифицирано мнозинство от 2/3, или минимум 160 депутати. Мнозинството към онзи момент отхвърли тези предложения, но не скри, че ги оценява като опит за саботаж на кандидатурата на Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ. Това стана дни след като миналата седмица Кирил Петков лансира кандидатурата на Бойко Рашков за шеф на новата антикорупционна комисия, която обаче не се знае кога и дали въобще ще бъде създадена. Новото парламентарно мнозинство обаче сега има възможност както да промени направо в пленарна зала правилата за избора на председател на КПКОНПИ, така и да направи избора.

Това, което изглежда безспорно, е, че политиката срещу корупцията доведе до ново мнозинство в парламента, чиято задача е да съхрани досегашния корупционен модел. Проектът за нов антикорупционен закон - Закон за противодействие на корупцията, внесен в края на миналата седмица с подписите на всички 67 депутати от "Продължаваме промяната", стана една от конфликтните точки, които доведоха до разцепление на коалицията. Другите пак са свързани с корупцията - парите за пътните фирми, захранвани от управлението на ГЕРБ, на които им бе спряно кранчето, частната граница на Капитан Андреево, заявката, че кражби в управлението няма да се допускат.

Проектът на закон "Антикорупция"

Действително законопроектът за борба с корупцията има някои видими дефекти, което е донякъде обяснимо с прибързаното му внасяне, за да се парират упреците, че обещаната спешна антикорупционна реформа никаква я няма. Проектът е недоизпипан, мотивите са четири странички, от които страница и половина предистория как е създадена КПКОНПИ и какво била казала ЕК по този повод, а някои решения в него си струва да бъдат дискутирани. Въпреки това обаче дефектите не са такива, че да предизвикат политически разрив от такова естество, каквото демонстрира ИТН, защото концептуално законопроектът не предлага нищо по-различно от публичните заявки, които бяха направени при съставянето на коалицията и които са залегнали в коалиционното споразумение. Основните акценти са:

  • Разделяне на антикорупционната комисия КПКОНПИ на две, като тя се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) и в нея остава само функцията по т.нар. гражданска конфискация. Създава се нова Комисия за противодействие на корупцията (КПК) с председател и четирима членове, избирани от Народното събрание с мандат от 6 години, към която се прехвърлят дейностите по противодействие на корупцията, включително декларациите за имущество и интереси, установяване на конфликт на интереси, разследване на корупция и корупционни схеми във високите етажи на властта. Един от проблемите в закона е, че едновременно с него не е представен и проектът за промени в сегашния закон, който ще остане само за гражданската конфискация и КОНПИ, но това пак е заради надбягването с времето;
  • Новата антикорупционна комисия да разполага с разследващи инспектори, които ще могат да започват и извършват разследване по реда на НПК на широк кръг престъпления (близо 60 състава по НК), сред които подкуп и търговия с влияние, престъпления по служба, пране на пари, безстопанственост и др.
  • Комисията получава ексклузивно правомощие да обжалва отказите на прокурора за образуване на досъдебно производство пред съда на две инстанции - опция, с каквато не разполагат другите участници в процеса.

Няма никакво съмнение, че основната идея зад тази концепция е да се създаде нов орган, който да може да започва разследвания на голямата корупция по високите етажи от властта, които българската прокуратура упорито не забелязва. Не става въпрос да се игнорира ролята на прокуратурата като обвинителна власт, което би било противоконституционно - нейна остава функцията в общия случай да образува досъдебното производство, да го наблюдава и ръководи, да изготви и внесе обвинителен акт в съда, където да поддържа обвинението. Но отказът да започне производство ще подлежи на съдебен контрол (което значи и на обществен контрол), а това изисква да се мотивира юридически и фактически пред съда, вместо Иван Гешев да обяснява подигравателно пред медиите, че не само Пеевски не е открил в делото КТБ, но и Путин и Обама също.

В крайна сметка законопроектът на управляващите загуби актуалност броени дни след обявяването му. Но по-същественото е, че КПКОНПИ остава същата, а новото мнозинство от ГЕРБ, ДПС, ИТН, ако се разбере с "Възраждане", което не изглежда трудно, може да назначи и нов председател. Дори и Цацаров, ако той иска.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 4
    • + 1

    Отвратително е това, което става в Народното събрание! От трибуната се лъже, че има нещо общо между свалянето на Стефан Савов със свалянето на сегашния председател на парламента.
    Стефан не е между живите. Филип няма право да коментира, тъй като е конституционен съдия.
    Май останах само аз...
    Разберете.... аз подкрепям Никола Минчев, но не мога да преглътна тези сравнения с онова време.

    Ами момчета и момичета...

    вие се коалирахте с комунистите

    Вие развяхте за знаме Бойко Рашков.
    Измислете си други герои и други легенди.
    А както пиша това... на трибуната застана Нинова. Повръщам....
    Имайте малко уважение към паметта на Стефан Савов!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал