Невидимата битка за ВСС

Статията премълчава доста неудобни неща.
1. Действително избора е потресеващ и са избрани номенклатурни кадри свикнали цял живот да са началници. От тях не може да се очаква нищо хубаво, ще крепят статуквото.
2. Причините това да се случи обаче, които удобно не са посочени в статията са няколко:
В съдебната система има две основни групи /лобита/ - по-голямата, по-мощна и с по-добри властови позиции е т.нар. "статукво". Това са хора административни ръководители, приближени до ГЕРБ, ДПС, БСП и др. политически партии. Тези хора са услужливи и склонни да се съобразяват с всяка власт. В общия случай не са особено харесвани от редовите магистрати ,които не са приближени до тях.
Другата по-малка група са т.нар. "реформатори". Те са групирани около съюза на съдиите и са близки с политици от Демократична България. Застъпват тези за реформа на системата и критикуват работата на ВСС.
Във всички досегашни избори на членове от ВСС е имало представители и на двете групи. Когато членовете на ВСС не се избираха пряко от съдиите, а с делегати първата група успяваше да избере по-голямата част от членовете от професионалната квота, новинаги е имало поне двама представители на втората група. На предходния избор /2017/ за пръв път се гласува пряко от всички съдии за кандидатите. В резултта на това от 6 избрани членова на ВСС 4 бяха от групата на "реформаторите" или поне гравитираха натам и двама от групата на "статуквото". Изведнъж на следващите преки избори 6 от 6 са представители на "стауквото". Та какво се промени? През тези четири години съюза на съдиите продължи да ерозира и да се капсулира и изгуби подкрепа на редовите необвързани магистрати. Вече не се разглежда като изразител на мнението на професионалната общност, а просто като трамплин за издигане на приближените до ръководството. Т.е. "реформаторите" започнаха да изглеждат като другата страна на същата монета. За това си има логично обяснение. ССБ се пази изключително много да не заеме каквата и да позиция, която може да доведе до отлив на членове, което води до неформулиране на каквито и да е позиции. В предходния ВСС Калпакчиев 4 години работи по темата как да се преодолее проблема с неравномерната натовареност и до края не излезе с никакво конкретно предложение. От една страна ако се излезе с предложение за закриване и окрупняване на съдилища ще загубят членовете на ССБ от малките съдилища от друга трябваше да имитира дейност защото съдиите от големите и натоварени съдилища очакваха действия в тази насока. В сегашния ВСС от 4мата представители на реформаторите двама /Пашкунова и Шекерджиев/ се оказаха не толкова реформатори и работеха добре със "статуквото". За чест на Шекерджиев трябва да се каже, че той поне имаше смелостта да излезе с някакво конкретно предложение за реформа /модел 4/. Другите двама представители на "реформаторите" /Керелски и Дишева/ извън критиките си срещу Гешев и Чолаков се оказаха толкова неспособни да свършат каквата и да е работа, че заприличаха на злобни заядливи психически неуравновесени лелки, които не е ясно за какво са там - никакви смислени предложения от тях, всичко на контра, откровен саботаж на работата на комисиите и създават впечатлението, че откровенно не разбират нищо от работата за която са изпратени там.
Страха на ССБ да преложи конкретен модел за реформа за да не засегне някой и да не загуби още повече членове, склонността на някои уж "реформатори" към колаборационизъм и липсата на принципност и откровената липса на качества, съчетано със слаби кандидати доведе до това че гласовете на необвързаните се разсеяха или не гласуваха. От друга страна "статуквото" си има строга и добра организация и си взе гласовете.
Желаещите промяна в съдебната система не са се променили като брой, промени се това, че тези желаещи промяна вече не виждат представителите на ССБ като изразител на тази промяна. ССБ се превърна в "още от същото" само, че без властовите възможности на "статуквото", което доведе до този резултат.