Кой ще разследва главния прокурор и как прокуратурата да стане ефективна

Правосъдното министерство обяви законопроект за отчетност и контрол на прокуратурата и главния прокурор, без който парите от Плана за възстановяване няма да тръгнат. Проектът има нулеви шансове да бъде приет сега

Правосъдната министърка Надежда Йорданова и заместник министърът Емил Дечев предлагат истинска революция за българската съдебна система, но шансовете им да я осъществят са малки
Правосъдната министърка Надежда Йорданова и заместник министърът Емил Дечев предлагат истинска революция за българската съдебна система, но шансовете им да я осъществят са малки
Правосъдната министърка Надежда Йорданова и заместник министърът Емил Дечев предлагат истинска революция за българската съдебна система, но шансовете им да я осъществят са малки    ©  Цветелина Белутова
Правосъдната министърка Надежда Йорданова и заместник министърът Емил Дечев предлагат истинска революция за българската съдебна система, но шансовете им да я осъществят са малки    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

"20 юли е повратен ден. До този момент са се говорили общи приказки, днес представяме готов законопроект, основа за дискусия." Това заяви зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев в сряда при представянето на законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които се предлага новият механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му, мерки за подобряване ефективността на досъдебното производство, нови права за пострадалите от престъпления, възможност за обжалване на отказите на прокуратурата да започне наказателно преследване и ред други мерки. Проектът беше представен пред журналисти от министъра на правосъдието Надежда Йорданова и зам.-министър Дечев, който е ръководител на работната група.

Мащабният законопроект е посветен на няколко основни теми, като първата от тях е механизмът за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и заместниците му. Предвижда се, че разследването в тези случаи ще се извършва от избран на случаен принцип наказателен съдия с ранг на съдия от ВКС, когото прокурорската колегия на ВСС трябва да назначи като прокурор във Върховната касационна прокуратура. Разследването няма да се извършва от следователи, които са подчинени на главния прокурор, а от разследващи полицаи, определени от министъра на вътрешните работи, и от разследващи митнически инспектори, определени от финансовия министър. Тези дела ще са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

"20 юли е повратен ден. До този момент са се говорили общи приказки, днес представяме готов законопроект, основа за дискусия." Това заяви зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев в сряда при представянето на законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които се предлага новият механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му, мерки за подобряване ефективността на досъдебното производство, нови права за пострадалите от престъпления, възможност за обжалване на отказите на прокуратурата да започне наказателно преследване и ред други мерки. Проектът беше представен пред журналисти от министъра на правосъдието Надежда Йорданова и зам.-министър Дечев, който е ръководител на работната група.

Мащабният законопроект е посветен на няколко основни теми, като първата от тях е механизмът за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и заместниците му. Предвижда се, че разследването в тези случаи ще се извършва от избран на случаен принцип наказателен съдия с ранг на съдия от ВКС, когото прокурорската колегия на ВСС трябва да назначи като прокурор във Върховната касационна прокуратура. Разследването няма да се извършва от следователи, които са подчинени на главния прокурор, а от разследващи полицаи, определени от министъра на вътрешните работи, и от разследващи митнически инспектори, определени от финансовия министър. Тези дела ще са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.

Политическият контекст

При сегашната политическа обстановка шансовете да бъде придвижен законът в този парламент изглеждат нулеви. Така или иначе той трябва да стане действащо право до средата на следващата година, като е заложен като една от ключовите реформи в Плана за възстановяване и устойчивост, без изпълнението на които няма да получим финансиране. При всички случаи, България е поела ангажимент пред Брюксел този законопорект първо да мине през експертизата на Венецианската комисия към Съвета на Европа, която има сесии през октомври и през декември, обясни правосъдният министър Надежда Йорданова. Тя отбеляза, че проблемът с липсата на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и безотчетната прокуратура е посочен на първо място и в последния годишен доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в държавите от ЕС. Нещо повече - в него основните параметри, залегнали в закона, се приветстват като позитивен ангажимент на българското правителство.

България отдавна е приканвана да въведе законодателни мерки за ефективно разследване - не само на главния прокурор, но и на тежки престъпления срещу личността - смърт, изтезания, изнасилвания, както и полицейско насилие. Повече от 10 години Европейският съд по правата на човекса в Старсбург идентифицира неефективното разследване като системен проблем по две групи дела - Великова срещу България и С.З./Колеви срещу България, но дълго време българските власти не правеха нищо в тази насока, защото това би означавало да ограничат възможностите за използване на прокуратурата като инструмент за произволна репресия. В момента има над 70 решения на ЕСПЧ в тази насока, които не са изпълнени, каза Емил Дечев. В същото време европейските институции настойчиво приканваха държавата да направи необходимите промени и затова последното правителство на ГЕРБ направи опит да имитира действия за създаването на такъв механизъм по отношение на главния прокурор. Правосъдният министър на ГЕРБ Данаил Кирилов и парламентарната група лансираха няколко законопроекта, които първо получиха унищожителна критика от органите на Съвета на Европа, а прeз май м.г. Конституционният съд обяви за противоконституционен закона, внесен от депутати на ГЕРБ и приет в последните дни от мандата на 44-то Народно събрание.

На практика това е първият сериозен, експертно работен законопроект по тази важна тема и затова обявяването му има важно значение, слага началото на експертен дебат, което обяснява и заявката на зам. министър Дечев. "Предложеният механизъм, макар и на пръв поглед сложен и нетипичен, е максимумът, който може да се вмести в тясното пространство, оставено от конституцията и решенията на КС", казва Дечев. В този смисъл това е може би единственият възможен компромис между изискванията на наднационалните органи и българската конституционна уредба. Особените правила за разследването срещу главния прокурор са максимално близки до съществуващите в момента спрямо всички останали граждани, единствените отклонения са само в посока на това да се гарантира независимост на разследващия екип от главния прокурор - институционална, йерархична и практическа (включително лична), защото това са стандартите на Страсбург. Така основната разлика е, че се премахва вътрешноинституционалният контрол върху разследващия прокурор от друг прокурор и той се замества със съдебен контрол.

Особените правила за разследване на главния прокурор и заместниците му

При сигнал или други данни за извършено престъпление от главния прокурор или негов заместник, материалите се изпращат на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Там образуваната преписка незабавно се разпределя на съдия, определен на случаен принцип от списък със съдии от колегията и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във ВКС. Списъкът се одобрява предварително от общото събрание на наказателната колегия на ВКС, а случайният подбор ще се осъществява чрез софтуер, който подлежи на периодичен одит. Избраният съдия ще бъде назначен временно за прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване, че наказателното преследване да се провежда от прокурор. Същевременно той няма да произхожда от прокуратурата и да е в зависимост от ръководството й.

Председателят на наказателната колегия на ВКС ще е задължен незабавно да уведоми прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), която да назначи определения съдия за прокурор - за срок от две години, който може да бъде продължен с негово изрично съгласие. Когато производството срещу главния прокурор или негов заместник продължи повече от две години, се назначава друг прокурор по същия ред. В случай че междувременно се появят и други данни за престъпление, извършено от главния прокурор или негов заместник, те ще се разглеждат от вече определения и назначен прокурор по разследването.

Отказът на разследващия прокурор да образува досъдебно производство срещу главния може да се обжалва от заинтересованите лица в седемдневен срок пред Софийския градски съд. При отмяна на постановлението за отказ съдът ще връща преписката на разследващия прокурор със задължителни указания по прилагането на закона.

Процедура по отстраняване на главния прокурор от длъжност при разследване

Уредена е и процедурата по отстраняване на главния прокурор, когато той е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Това ще става по мотивирано искане на разследващия прокурор до Пленума на ВСС, като главният прокурор ще има право на изслушване или представяне на писмено становище, както и за обжалване на решението на Пленума за отстраняването му пред ВАС. Като защитни мерки са уредени и максимални срокове на процедурата - Пленумът се произнася в срок до 14 дни от получаване на искането за отстраняването, като главният прокурор трябва да получи препис от него не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано.

Докато е отстранен главният прокурор получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Ако в рамките на разследването му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на определението. Отстраняването не може да продължи повече от година и половина при обвинение за тежко престъпление и повече от 8 месеца в останалите случаи.

Като механизъм за намаляване на влиянието на главния прокурор във ВСС се предлага изборът на парламентарната квота да се извършва между хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи, които не са прокурори или следователи. Парламентът всъщност може и сега да приложи тези критерии без промяна в закона, въпрос на желание.

Правата на пострадалия

Предлага се изрично в закона да се запише право на пострадалия от престъпление да обжалва отказа на прокурора за образуване на досъдебно производство, включително по електронен път, да прави искане за ускоряване на досъдебното производство и др.

В законопроекта се предлага дефиниция на "ощетено юридическо лице", което е претърпяло вреди от престъплението.

Повече права в процеса получава и "лицето, направило съобщение за извършено престъпление", което може да бъде както физическо, така и юридическо лице, включително организация с нестопанска цел. Участието на тази фигура е ограничено до случаите, когато не може да се конституира пострадал, съответно негови наследници, или ощетено юридическо лице, но са нанесени материални и нематериални вреди, свързани с по-широк обществен интерес. В тези хипотези лицето, съобщило за престъпление, ще има право да обжалва пред съд отказа на прокурора да образува досъдебно производство и актовете, преграждащи пътя на производството. Дава се изрична възможност то да участва в процеса и като свидетел.

Съдебен контрол върху отказите на прокурора да започне разследване

Съдебният контрол върху отказите на прокурора е друга важна и отдавнашна тема. Проектът предвижда на съдебен контрол да подлежат единствено отказите за образуване на досъдебно производство за тежко престъпление, а не за всички видове престъпления, с което се отговаря на опасенията на съдиите, че могат да бъдат засипани с жалби и това да блокира другата им дейност. Според мотивите няма такава опасност, доколкото при постановени средно над 120 000 отказа годишно, обжалваните пред горестоящите прокуратури са едва 7000-8000.

Правото да се обжалват отказите пред съда не изключва вътрешноинстанционния контрол от горестоящата прокуратура, който е задължителен етап преди сезирането на съда. Право да обжалват отказа пред съда ще имат пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението - едва след като горестоящата прокуратура потвърди постановлението на по-долната прокуратура за отказ, като препис от постановлението на горестоящия се изпраща на правоимащите и те могат да обжалват в 7-дневен срок от получаването му. При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Потвърждаването на постановлението от съда не е пречка за образуване на досъдебно производство, ако прокурорът или прокурор от по-горестояща прокуратура установят нови обстоятелства.

Предлага се състав на ново престъпление в НК - изтезание

С проекта се предлагат и промени в Наказателния кодекс, където да се въведе нов състав на престъпление - изтезание: "Който причини другиму силна болка, физическо или душевно страдание, за да даде той или друго лице сведение или признание, за да бъде наказан за деяние, което той или друг е извършил или се подозира, че е извършил, или за да бъде той или друг заплашен или принуден да извърши нещо против волята си, се наказва за изтезание с лишаване от свобода от три до осем години." Това деяния ще бъде по-тежко наказуемо, когато е е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, или пък с явно или мълчаливо съгласие или по нареждане на длъжностно лице; съпроводено с причиняване на средна телесна повреда; извършено поради защитен признак на пострадалия (като етнос, социално положение, сексуална ориентация и др.), а най-тежко наказуемо - от десет до двадесет години или доживотен затвор - ще е в случаите на причинена смърт или тежка телесна повреда на повече от едно лице или деянието представлява особено тежък случай.

България многократно е критикувана, че не е криминализирала изтезанието като самостоятелно престъпление, каквато е утвърдената международна практика, коментира Емил Дечев.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • + 2

    Втори опит за реформа на правосъдната система, но отпорът ще бъде чутовен.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал