Силата на закона не е в закона на силата

Изглежда, според главния прокурор "премереността" не е съставна част на законосъобразността

Авторът Здравка Калайджиева е адвокат, правозащитник, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2008 - 2015)
Авторът Здравка Калайджиева е адвокат, правозащитник, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2008 - 2015)
Авторът Здравка Калайджиева е адвокат, правозащитник, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2008 - 2015)    ©  Юлия Лазарова
Авторът Здравка Калайджиева е адвокат, правозащитник, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2008 - 2015)    ©  Юлия Лазарова
"Що се отнася до президентството - обществото остана с впечатление за непремереност на действията. Това мога да приема като критика. Но не и да говоря за незаконосъобразност на действията."

От интервю на главния прокурор Иван Гешев за в. "Филтър", 20 юли, препечатано на сайта на прокуратурата

През лятото на 2020 г. българският съд бил разрешил действия по претърсване и изземване в помещения на президентството. Нищо не пречеше това да бъде извършено законосъобразно, без очебийна демонстрация на сила. Вместо това то стана с публично огласена акция на група прокурори, полицаи и (въоръжени и брадясали) служители на Бюрото за защита, тогава под ръководството на Главния прокурор. Изглежда, тази акция е оставила "неправилно" впечатление в обществото, защото изведе хиляди граждани на протест по площадите. Провокаторите избягаха, а някои от протестиращите бяха арестувани и наритани. Обществото и до днес не е информирано дали някой (и кой) от пазителите на обществения ред е бил наказан (и как). Преди дни главният прокурор най-сетне "прие като критика", че "що се отнася до президентството - обществото е остана(ло) с впечатление за непремереност на действията".


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
"Що се отнася до президентството - обществото остана с впечатление за непремереност на действията. Това мога да приема като критика. Но не и да говоря за незаконосъобразност на действията."

От интервю на главния прокурор Иван Гешев за в. "Филтър", 20 юли, препечатано на сайта на прокуратурата

През лятото на 2020 г. българският съд бил разрешил действия по претърсване и изземване в помещения на президентството. Нищо не пречеше това да бъде извършено законосъобразно, без очебийна демонстрация на сила. Вместо това то стана с публично огласена акция на група прокурори, полицаи и (въоръжени и брадясали) служители на Бюрото за защита, тогава под ръководството на Главния прокурор. Изглежда, тази акция е оставила "неправилно" впечатление в обществото, защото изведе хиляди граждани на протест по площадите. Провокаторите избягаха, а някои от протестиращите бяха арестувани и наритани. Обществото и до днес не е информирано дали някой (и кой) от пазителите на обществения ред е бил наказан (и как). Преди дни главният прокурор най-сетне "прие като критика", че "що се отнася до президентството - обществото е остана(ло) с впечатление за непремереност на действията".

Това можел да приемe като критика. Но не и за незаконосъобразност на действията. Изглежда, според главния прокурор "премереността" не е съставна част на "законосъобразността", защото и в последното си изявление той не обясни от каква необходимост беше породена тази демонстрация и дали пък органите на реда са очаквали въоръжена съпротива или присъствие на терористи в сградата на президентството. Или акцията е трябвало просто да направи впечатление на обществото.

Налага се да осъзнаем, че господин Гешев е прав, защото не друг, а прокуратурата осъществява надзор за законност, но не и за необходимост или "премереност". "Впечатлението за непремереност" трябва да е било погрешно, защото всичко си е законно! Така си е - съдилищата обикновено не обсъждат дали силовашките акции са необходими или пропорционални на конкретна цел в защита на обществен интерес, а обичайно свеждат контрола си за "законосъобразност" до това дали приложените методи са предвидени и допустими от закона.

Години наред обществото научаваше от медиите, че:

  • избягал войник бил издирен и застрелян от военната полиция, за да не избяга отново. (Решението на ЕСПЧ по делото "Великова" още чака изпълнение на генералните мерки);
  • заподозрян в кражби младеж избягал от ареста и няколко полицейски коли го гонили из нощните улици на София, докато успеят да го застрелят, за да предотвратят бягството му (делото "Каранджа срещу България");
  • един бивш министър (Николай Цонев) бил показно арестуван и поставен "на земята, като всички престъпници", а после бил оправдан;
  • въоръжени и маскирани лица разбивали врати, за да извършат законен арест, обиск и претърсване, а после присъствалите на тази акция деца се напикавали и заеквали (делата пред ЕСПЧ "Христови" и "Гуцанови");
  • други законно въоръжени лица влезли изненадващо в дома на опасен психично болен, който притежавал оръжие. Той бил сериозно ранен, а едно от въоръжените лица загинало при изпълнение на служебния си дълг (случая в Лясковец);
  • десетки въоръжени лица обградили в продължение на часове къщата на лице, за да го отведат в затвора, където трябвало да изтърпи присъдата си от лишаване от свобода. Акцията включила употреба на оръжие и гранатомети, а когато "на момчетата им станало студено", завършила с разрушената къща и трупа на осъдения (случаят с Тодор Димов-Чакъра, делото "Димови");
  • при законна акция за установяване на ползването на незаконен софтуер от варненската фирма "Интербилд" въоръжени лица разрязали вратите и привели служителите в подчинение с болезнената помощ на позволените от закона тазери (електрошокови палки). Българската прокуратура приема за доказано наличието на съпротива само въз основа на твърденията на полицаите, без каквито и да е други доказателства (делото "Анжело Георгиев и други срещу България");
  • в рамките на разпоредена акция "на ръба на закона" едно "установено" лице било обградено от законно въоръжени пазители на реда и притискано с лице към земята, докато се задуши - както законът позволява. Причинените множество сериозни наранявания нямали нищо общо със смъртта му (Ангел Димитров-Чората, делото "Димитров и други");
  • две арестувани жени били държани на слънчевия тротоар насред София в продължение на часове, за да се описват съобразно закона номерата на намерени в колата им множество банкноти. После една от тях била окована с белезници и пранги, за да бъде отведена от ареста до болница, както предвиждала наредбата (случаят с Десислава Иванчева и Биляна Петрова).

Повечето от тези случаи са предмет на дела пред ЕСПЧ, но те не са единствени. Обществото и до днес не е информирано дали някой (и кой) от замесените пазители на обществения ред е бил разследван и наказан (и как). Очакваме произнасянето на "специализирания съд" в Страсбург по вече отправения "отделен въпрос" дали са били нарушени правата на битите демонстранти.

Всичко това според българския закон е било допустимо и "следователно" съвсем "законосъобразно" - доколкото силовашките методи са "законни", дори и когато прилагането им е довело до ненужна загуба на живот, страх и унижение, а преследваната с тях цел е можела да бъде постигната и с по-леки мерки, макар че справедливостта по дефиниция е основана на принципите за законност, необходимост и пропорционалност.

Изглежда, представите на българските власти за законност нямат нищо общо с тези изисквания и щом нещо е допустимо от закона, значи то всякога е напълно законосъобразно, независимо дали е необходимо и пропорционално. Силовашките акции и методи, изглежда, нямат и за цел да удовлетворят този изконен тест, а са насочени просто към задоволяването на предполагаемия обществен глад за "хляб и зрелища". С времето обаче законосъобразните акции ставаха все по-показни и започнаха да правят (лошо) впечатление. Преядохме!

Освен че (поне първоначално) не подкрепяше конституционната идея за разделение на властите, преди две години тогавашният кандидат за главен прокурор обясняваше, че "дали са нарушени правата на човека е отделен въпрос". И беше прав, защото практиката на повечето съдилища е да преценяват дали действията и бездействията на властите са в нарушение на предвиденото и допустимо от закона, а не дали позволените от закона действия и бездействия са "непремерени", с каквото (погрешно, разбира се) впечатление понякога остава обществото.

Главният прокурор очевидно не само знае, но и споделя подхода на общите съдилища да самоограничават контрола си до изискванията за формална законосъобразност на силовашките действия и акции и да не обсъждат кое било необходимо и пропорционално. Все пак той понякога пита Конституционния съд за съответствието на намеренията си с конституцията, създадена, за да гарантира правата на гражданите, включително и на държавния глава. Той със сигурност знае и че ако някой ден "отделният въпрос" за необходимостта и пропорционалността на силовашките методи и акции стигне до "специализирания съд" по правата на човека и той (за кой ли път) "остане с впечатлението", че допуснатите нарушения на правата на гражданите нито са били необходими, нито са били пропорционални на някакъв не всякога явен преследван обществен интерес - както изисква Европейската конвенция за правата на човека - присъденото обезщетение ще се изплати не от извършителите, а от данъкоплатците. Впрочем това също е предвидимо и "законосъобразно", а и не всяка несправедливост е нарушение на Конвенцията за правата на човека.

Междувременно наскоро се чу, че пиян притежател на 2,5 мг марихуана ставал от леглото си в ареста и очевидно "непремерено" падал върху масата, така че на сутринта се оказал с черепно-мозъчна травма, с разкъсно нараняване по лицето и с гръдна травма, които според лекаря не са самопричинени. Оставаме в очакване на ефективното разследване на този случай от прокуратурата.

А докато сте във Facebook, може би е добре да знаете, че личният ви лаптоп може съвсем "законосъобразно" да бъде иззет и задържан за нуждите на правосъдието до приключване на наказателното производство срещу трето лице - обикновено няколко години, но може и повече. Впечатлението ви за "непремереност" би било погрешно - всичко си е "законосъобразно"!

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал