Решението на Страсбург за КТБ и неговият прочит

ЕСПЧ по никакъв начин не твърди, че лицензът на банката е отнет незаконно, а решението му трудно ще произведе съществен ефект в България

Опашка пред Корпоративна търговска банка
Опашка пред Корпоративна търговска банка
Опашка пред Корпоративна търговска банка    ©  Юлия Лазарова
Опашка пред Корпоративна търговска банка    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Решението на Европейския съд по правата на човека от миналата седмица по делото КТБ предизвика вълна от спорни интерпретации. Почти всички медии смело обявиха, че Съдът в Страсбург е приел, че лицензът на Корпоративна търговска банка (КТБ) е отнет незаконно през 2014 г. Цитиран беше и адвокат, който казва, че занапред всеки вложител, бивш директор или член на управата на КТБ може да поиска отмяна на решението за несъстоятелността на банката. А предвид че оттогава са минали седем години и тя е породила много ефекти, логично заваляха и хипотези какво би могло да се случи с тази или онази сделка.

Материята наистина е заплетена, но накратко всичко по-горе граничи от напълно невярно до практически нереалистично да се случи. Повечето юристи се обединяват, че осъдителното решение на Страсбург може и да е петно за България и морална победа за ищците, но трудно ще произведе някакъв съществен ефект, а механизмът за компенсиране на нарушените права на банката може да се окаже далеч по-сложен и съвсем не толкова достъпен.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Решението на Европейския съд по правата на човека от миналата седмица по делото КТБ предизвика вълна от спорни интерпретации. Почти всички медии смело обявиха, че Съдът в Страсбург е приел, че лицензът на Корпоративна търговска банка (КТБ) е отнет незаконно през 2014 г. Цитиран беше и адвокат, който казва, че занапред всеки вложител, бивш директор или член на управата на КТБ може да поиска отмяна на решението за несъстоятелността на банката. А предвид че оттогава са минали седем години и тя е породила много ефекти, логично заваляха и хипотези какво би могло да се случи с тази или онази сделка.

Материята наистина е заплетена, но накратко всичко по-горе граничи от напълно невярно до практически нереалистично да се случи. Повечето юристи се обединяват, че осъдителното решение на Страсбург може и да е петно за България и морална победа за ищците, но трудно ще произведе някакъв съществен ефект, а механизмът за компенсиране на нарушените права на банката може да се окаже далеч по-сложен и съвсем не толкова достъпен.

"Няма нищо вярно в твърдението, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е обявил отнемането на лиценза на КТБ за незаконно." Това коментира за "Капитал" бившата съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева. Като нея реагират и много други юристи, според които е важно да се подчертае, че ЕСПЧ ясно отбелязва, че "не изразява становище дали решението за отнемане на лиценза на КТБ е правилно от гледна точка на българското законодателство. Правомощията му да проверява спазването на вътрешното законодателство са ограничени и не е негова задача да прави това вместо компетентните национални органи и съдилища". Съдът само констатира, че има нарушение на правото на справедлив процес, доколкото КТБ не е имала възможност да обжалва решението на БНБ за отнемане на лиценза й, което пък води до нарушаване и на правото на собственост. Дали обаче, ако акционерите и мениджмънта на банката бяха страни по делото, пак нямаше да се стигне до същия изход и съответно - до несъстоятелност, естествено, няма как да се каже.

Спорният въпрос, който засега повечето юристи се въздържат да коментират, е за практическите последици по този казус. Съдът в Страсбург най-общо казва, че възобновяването на делото пред националните съдилища изглежда най-правилният начин за коригиране на нарушението, но това не следва да води до отмяна на действията по закриване на банката, защото е минало много време и са засегнати много лица. Затова трябва да се търси друга форма на компенсация за нарушените права. Това пък е доста сложна задача, чието решаване зависи и от инициативата на жалбоподателите.

Предизвестено решение, което българските власти очакваха, без да вземат мерки

Анонимни публикации в някои медии тия дни се опитаха да изкарат и това решение на Съда в Страсбург като част от световната соросоидно-либерална конспирация и даже направиха извода, че Цветан Василев предварително го е анонсирал индиректно. Всъщност осъждането на България по двете жалби на КТБ изобщо не е изненада, напротив, то беше очаквано не само от юристите, които са специалисти в тази материя, но и от българските власти, доколкото това е третото осъдително решение на Страсбург за България заради невъзможността на една банка да иска съдебен контрол върху отнемането на лиценза й. Най-доброто доказателство за това се съдържа в последния, осми, годишен отчет на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на ЕСПЧ и в Пътната карта за мерките по изпълнението им. И двата документа са от лятото на м.г., подписани от тогавашния министър проф. Янаки Стоилов, а в тях се отбелязва, че Комитетът на министрите към Съвета на Европа вече шеста година чака (от 2016 г.) изпълнението на решението по делото "Международна банка за търговия и развитие срещу България", а междувременно две аналогични жалби от КТБ са депозирани в Страсбург. Дава се срок за промяна в законодателството до март 2022 г., което не е изпълнено и досега.

Едва миналата сряда, ден след обявяване на решението на ЕСПЧ, Министерството на финансите пусна за обществено обсъждане проект за промени в Закона за банковата несъстоятелност, с който се дава възможност на акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза й или преди назначаването на квестори, да встъпят в делото за разглеждане на искането на БНБ и да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност.

"Решението на ЕСПЧ е напълно очаквано. В периода 2014 - 2016 г. съм дал поне 20 интервюта, в които съм обяснил защо е въпрос само на време делото да бъде загубено от България. Има поне две предишни решения по същата тема, първото е от 2005 г. по делото "Капиталбанк", другото е от 2016 г. Затова беше въпрос само на време кога ще бъде осъдена държавата", коментира за "Капитал" адв. Михаил Екимджиев.
"До решението по жалбата на КТБ не би се стигнало, ако българските власти бяха пристъпили своевременно към адекватно изпълнение на решенията на ЕСПЧ по идентичните дела "Капиталбанк" и "Международна банка за търговия и развитие". Нещо повече - от особените мнения на един върховен административен съдия, искането на трима върховни касационни съдии до Конституционния съд и особеното мнение на трима конституционни съдии по това искане - все по производствата във връзка с лиценза и несъстоятелността на КТБ, става ясно, че и Върховният административен съд, и Върховният касационен съд, и Конституционният съд са били запознати с поне едно от осъдителните решения на ЕСПЧ и че съответно резултатът по жалбата на КТБ до този съд е бил предизвестен още преди тя да бъде отправена", отбелязва Здравка Калайджиева.

Какво следва

Повечето юристи обаче не желаят да коментират какво следва оттук нататък и как националните власти ще намерят механизъм хем да компенсират жалбоподателите за лишаването им от достъп до съдебен контрол върху отнемането на лиценза на банката, хем да гарантират правната сигурност, като не допуснат преразглеждане на ситуацията с КТБ. Това впрочем е и позицията на българската държава по това дело - че евентуално възобновяване на тези дела би нарушило правната сигурност, тъй като решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ и последвалото съдебно решение за обявяването й в несъстоятелност и ликвидацията й вече са засегнали много други лица.

Индивидуалните мерки - какво казва ЕСПЧ

Разделът за дължимите индивидуални мерки в решението на ЕСПЧ започва с констатацията, че този съд няма компетенции да разпорежда възобновяване на вътрешни производства, но много пъти е отбелязвал, че най-подходящият начин за коригиране на нарушаването на правото на справедлив процес е възобновяването на производството, ако бъде поискано. Това с особена сила важи, когато нарушението се състои в невъзможност за получаване на ефективен достъп до съд.

В същото време в контекста на изпълнението на решенията на ЕСПЧ не трябва неправомерно да се накърняват принципите на силата на присъдено нещо и на правната сигурност в съдебните спорове по граждански дела, по-специално когато те засягат трети страни, чиито законни интереси също трябва да бъдат защитени. Изминали са повече от 7 години от решението за отнемане на лиценза на КТБ и последвалото съдебно обявяване в несъстоятелност и прекратяване на банката, от което са засегнати както клиенти и кредитори на КТБ, така и финансовата система на България като цяло. И макар единственият начин да се коригира нарушението, свързано с невъзможността на КТБ да получи надлежен съдебен контрол на отнемането на лиценза, е като й се даде такава възможност, това не означава непременно, че след евентуална констатация, че решението на БНБ за отнемане на лиценза е незаконосъобразно или необосновано, единствената възможна компенсация е отмяна на това решение и неговите последици, а не в присъждане на обезщетение. Възстановяване на предишното положение е общо правило, но не и когато това е материално невъзможно или би включвало тежест, непропорционална на произтичащата полза.

Всяко такова производство обаче трябва да бъде организирано така, че да дава на КТБ ефективна възможност чрез надлежно представителство да оспори констатациите, които са мотивирали БНБ за отнемане на лиценза. За целта КТБ трябва да има достъп до всички доклади или други материали, които имат отношение към тези констатации, казва ЕСПЧ.

"ЕСПЧ не може да гадае какъв би бил изходът по делата в България, ако жалбоподателите бяха участвали в тях. Той не може да "пререшава" спорове от компетентността на националния съд или да се произнася вместо тях дали банковият лиценз е отнет основателно и дали обявяването на КТБ в несъстоятелност е било необходимо. Съдът припомня, че отстраняването на установените нарушения изисква възможност за участие на жалбоподателите пред националните съдилища, но това не означава, че това участие непременно би довело до обратни резултати в националните производство. Изрично е посочено и че отмяната на вече изпълнени решения би нарушило принципа за правна сигурност, ако от тях са настъпили последствия за множество други лица", коментира Здравка Калайджиева.

Пред "Капитал" друг адвокат, който не пожела да бъде цитиран, коментира, че "решението на Страсбург е соломоновски начин хем да се заяви очевидното - че има нарушение на правото на защита заради невъзможността да се поиска съдебен контрол върху отнемането на лиценза, хем прехвърляне на въпроса за обезщетяването на българските съдилища, където в момента изглежда като да няма механизъм за присъждане на обезщетяване".

Според Административнопроцесуалния кодекс (АПК) решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на Конвенцията за правата на човека, е основание да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение на националните съдилища. Искането може да бъде подадено в тримесечен срок от съобщаване на решението на ЕСПЧ от съответната страна по делото пред националния съд. Прогнозите са обаче, че най-вероятно съдилищата ще потвърдят предишните си решения по делата за лиценза и несъстоятелността, а това трудно би могло да се превърне в основание за компенсиране на нарушени основни права.

Националният съд трябва да предложи форма на компенсация, смята адвокат Михаил Екимджиев: "ЕСПЧ припомня, че заради сложността на казуса и продължителния период, който е изтекъл, и в съответствие с принципа на субсидиарен контрол, който той упражнява, националните съдилища са тези, които би трябвало да преценят, след като делото бъде възобновено по реда на АПК, дали има основания решенията за отнемане на лиценза и за несъстоятелност да бъдат отменени, или да бъде предложена друга форма на компенсация на жалбоподателите заради нарушените им права на собственост и на справедлив съдебен процес. Най-чистият случай - ако след възобновяването ВАС отмени решението за отнемането на лицензията, всички заинтересовани лица биха могли да предявят иск по чл. 1 от закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) и да претендират обезщетение за претърпените от това вреди. По сложен е въпросът какво би се случило, ако след възобновяване на делата отнемането на лицензията бъде потвърдено като законосъобразно. От друга страна, ако държавата не предложи вариант за някаква форма на обезщетяване на жалбоподателите в съответствие с мотивите на ЕСПЧ поне за претърпените от тях морални вреди, те вероятно биха могли да подадат нова жалба в Страсбург с оплакване по чл. 13 от Конвенцията за липса на ефикасни средства за защита на нарушените права."

Друг адвокат, с когото "Капитал" се консултира, предлага установителен иск като най-сполучливата форма в случая. "В тази обстановка аз бих завел установителен иск за нарушено право, което не е трудно да се докаже, след като има решение на ЕСПЧ - че невъзможността на акционерите и изпълнителните директори да встъпят в процеса води до невъзможност да защитят тезата, че не трябва да се отнема лицензът и да се обявява несъстоятелност. Заради тези действия стойността на притежаваните от тях акции е била сведена до нула, без да е било необходимо."

И пак за отговорността на съдиите

Адвокат Екимджиев също поставя акцент върху въпроса за отговорността на българските административни съдилища, които гледаха делата за отнемане на лиценза на КТБ. "Те много добре знаеха какъв е стандартът на ЕСПЧ, а именно, че акционерите и отстраненото от БНБ ръководство на банката имат право да обжалват. Това е типична проява на злоумишлено действие или груба професионална небрежност от страна на съдиите, тъй като има поне две решения на ЕСПЧ по аналогични казуси. За такива случаи на умишлен съдебен рецидив по нарушения на конвенцията би трябвало да се предвиди персонална отговорност на съдиите, постановили такива решения с ясното съзнание, че нарушават конвенцията и българската конституция", казва Екимджиев.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qww16540242261124140 avatar :-|
    Нико
    • + 1

    След всяка една такава огромна злоупотреба с Правото, все повече съм на мнение, че некадърността и нехайството на съдиите, а и на прокурорите, които допускат с лека ръка да бъде осъдена в крайна сметка Държавата, т. е. всички нас данъкоплатците, е крайно време да бъде жестоко санкционирана. Месечни отчисления от възнагражденията на всеки един съдия и прокурор, които да постъпват в солидарен фонд "Професионална отговорност" и да служат като застраховка за такива случаи. Освен това трябва да има процедура за санкциониране на виновното поведение на всеки един, който персонално е допринесъл за това осъдително решение, особено след като е бил наясно, че то ще се случи рано или късно.

    Нередност?
  • 2
    northwind avatar :-|
    Norie

    Няма край това безумие...а един чичко си клати краката в Сърбия, приказно!

    Нередност?
Нов коментар