Крум Зарков пита редно ли е прокуратурата да следи за качеството на сладоледа

В искане до Конституционния съд, изготвено от правосъдния министър, се поставя въпросът за параметрите на прокурорския надзор за законност

Министерство на правосъдието, министър Крум Зарков
Министерство на правосъдието, министър Крум Зарков
Министерство на правосъдието, министър Крум Зарков    ©  Надежда Чипева
Министерство на правосъдието, министър Крум Зарков    ©  Надежда Чипева
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Правосъдният министър подготви питане до Конституционния съд с искане за тълкуване на правомощията но главния прокурор по надзора за законност.
  • Практиката на прокуратурата показва системна злоупотреба с това правомощие, което позволява на главния прокурор да се меси в обществения живот и в дейността на институциите.
  • Понякога примерите са абсурдни - като проверката на качеството на сладоледа, но също на пътната маркировка, на язовирите, цените на лекарствата в пандемията и т.н.

През октомври 2020 г. прокуратурата обяви, че по нейно нареждане агенцията по храните е извършила 463 проверки за качеството на сладоледа в страната, в резултат на което са възбранени 1671.77 кг сладолед. Издадени са предписания за липса на достатъчно прибори за разсипване на сладоледа, липса на индивидуално опаковани лъжички, липса на информация за алергени в продуктите и т.н.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Правосъдният министър подготви питане до Конституционния съд с искане за тълкуване на правомощията но главния прокурор по надзора за законност.
  • Практиката на прокуратурата показва системна злоупотреба с това правомощие, което позволява на главния прокурор да се меси в обществения живот и в дейността на институциите.
  • Понякога примерите са абсурдни - като проверката на качеството на сладоледа, но също на пътната маркировка, на язовирите, цените на лекарствата в пандемията и т.н.

През октомври 2020 г. прокуратурата обяви, че по нейно нареждане агенцията по храните е извършила 463 проверки за качеството на сладоледа в страната, в резултат на което са възбранени 1671.77 кг сладолед. Издадени са предписания за липса на достатъчно прибори за разсипване на сладоледа, липса на индивидуално опаковани лъжички, липса на информация за алергени в продуктите и т.н.

Това е само един от множеството примери от последните години за абсурдния начин, по който главният прокурор използва правомощието по надзора за законност, за да се меси на практика във всички сфери на обществения живот и в дейността на всички органи и институции в държавата. Проверката на сладоледа е и един от примерите, споменати в искането, изготвено от служебния правосъден министър Крум Зарков до Конституционния съд (КС) - да изтълкува какво точно се включва в правомощието на главния прокурор по надзор за законност и може ли той да се позовава на него, за да инспектира всички сфери на управление и на всички административни нива. Формално искането е от името на Министерския съвет, който има това правомощие и на днешното си заседание прие да бъде сезиран КС.

Министърът изброява много други подобни случаи на прокурорски проверки от последните години - като се започне от проверката за състоянието на язовирите в страната, за качеството на пътната маркировка, за изплатените през 2018 г. субсидии на партиите, за цените на лекарствата в аптеките по време на извънредното положение, заплащането на извънредния труд по време на официални празници, осветлението по пешеходните пътеки, дейността на държавните ловни и горски стопанства и още много други.

По реда на надзора за законност са нареждани и проверки, които очевидно целят решаване на конкретни казуси, нямащи нищо общо с прокурорската дейност, като например преписката за ведомственото жилище на пенсиониран военен в Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" или действията на Комисията за финансов надзор по повод фалита на ЗК "Олимпик". Всички тези примери, изброени в искането, са взети не от другаде, а от годишните доклади на прокуратурата, каза днес министър Зарков на брифинг в Министерския съвет. Това са все важни въпроси, но за тяхното решаване си има друг ред и други органи, обясни той.

Втората част от искането на Зарков е за обявяване противоконституционност на част от два текста в Закона за съдебната власт, които дават възможност на прокуратурата да възлага на всякакви органи и институции да извършват ревизии в определен от прокурора срок при данни за "незаконосъобразни действия", както и да се задейства тя не само при данни, че може да бъде извършено престъпление, но и каквото и да е "друго закононарушение". Цитират се правни становища на изтъкнати юристи, че тези текстове разширяват конституционните правомощия на прокуратурата до степен, при която се навлиза в компетентността на изпълнителната власт, чиято задача е да установява и санкционира правонарушенията, които не са престъпления.

Текстът на конституцията гласи: "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори." Очевидното значение на този текст е, че надзорът за законност е само върху дейността на прокурорите, а не върху дейността на другите институции - към този извод води обилната аргументация в искането, подкрепена както с досегашната практика на КС, така и с академични публикации. Нито едно от правомощията на прокуратурата по конституция не предполага прокурор да упражнява надзор или да надзирава дейността на всеки правен субект в държавата или в общините, а още по-малко - да предотвратява закононарушения. Прокуратурата може да надзирава единствено законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на наказанията и на други принудителни мерки, както и може да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, но не и действия, се казва в искането на Зарков до КС.

Вместо това обаче "главният прокурор по реда на надзора за законност възлага проверки във всички сфери на управление и на всички административни нива. Примерите за това са многобройни, а информация за тях прокуратурата предоставя както в ежегодните доклади за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи, така и в средствата за масово осведомяване", пише в искането до КС.

Парадоксалното е, че самият Гешев в концепцията си за управление на прокуратурата, представена при избора му през 2019 г., е изразил опасения за прекомерното разширяване на сферите, в които прокуратурата има правомощия и "всеобхватния надзор за законност". Зарков цитира концепцията на Гешев в тази й част, както и становището му, че "очакването, че прокуратурата може и трябва да разреши всеки техен проблем, независимо от неговия характер", не е част от нейните конституционни правомощия.

Преглед на докладите за дейността на прокуратурата назад в годините разкрива още подобни примери. В искането се цитира решение №4 от 2017 г. по к. д. №16/2016 г. на Конституционният съд - че за разлика от предишната социалистическа конституция от 1971 г., която даваше на главния прокурор общ и всеобхватен "надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите", действащата конституцията не урежда т.нар. общ надзор за законност.

Но пък ако се направи преглед на годишните доклади на прокуратурата, ще се видят множество примери "за дълбоко вкорененото в прокуратурата разбиране за надзора за законност като "общ" или "всеобхватен", се казва още в искането.

Все още няма коментари
Нов коментар