Да изчезнеш за 60 секунди: как се краде фирма срещу един адвокатски хонорар

През последните години поради порочната практика на ВКС в България има истинска "епидемия" по изключване на съдружници

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Стефан Стефанов е адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 1999 г. до 2016 г. е асистент и главен асистент по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността" и съавтор на книгите "Актуални въпроси на производството по несъстоятелност" и "Обезпеченията в материалното и в процесуалното право". В практиката си адв. Стефанов се е сблъсквал с много случаи като описания по-долу.

Представете си, че сте съдружник в ООД, в което сте инвестирали целия си капитал и спестявания в продължение на години. В един момент съдружникът ви решава, че повече не ви иска. Той вече желае компанията изцяло за себе си, а вие се превръщате в неудобна пречка за амбициите му.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Стефан Стефанов е адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 1999 г. до 2016 г. е асистент и главен асистент по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността" и съавтор на книгите "Актуални въпроси на производството по несъстоятелност" и "Обезпеченията в материалното и в процесуалното право". В практиката си адв. Стефанов се е сблъсквал с много случаи като описания по-долу.

Представете си, че сте съдружник в ООД, в което сте инвестирали целия си капитал и спестявания в продължение на години. В един момент съдружникът ви решава, че повече не ви иска. Той вече желае компанията изцяло за себе си, а вие се превръщате в неудобна пречка за амбициите му.

Колко време мислите, че е нужно, за да престанете да бъдете съдружник и да изгубите всякакъв контрол върху компанията? Отговорът е - по-малко от 60 секунди.

Ама, чакайте, ще кажете, не сме нито в Средновековието, нито в Игра на тронове. Живеем в правова държава, с европейско законодателство и модерни правозащитни институции. Как така за някакви си секунди ще бъда изхвърлен от собственото ми дружество! Това и Бай Ганьо не го умее.

Малко право

Според чл. 126, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ), всеки съдружник може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, не изпълнява решенията на общото събрание или действа против интересите на дружеството.

Подобна правна уредба съществува във всички съвременни законодателства и е установена в интерес на дружеството, на изправните му съдружници и в крайна сметка - на търговския оборот. Съдружник, който е пасивен или саботира дейността на дружеството, няма място в него. В горните случаи изключването на съдружник се извършва с решение на общото събрание, което следва да бъде прието по уредена в ТЗ процедура и да бъде вписано в Търговския регистър. Важна "подробност" в тези случаи е, че изключваният съдружник няма право на глас по въпроса за собственото си изключване. Това на практика означава, че миноритарен съдружник може напълно законно да изключи мажоритарен такъв.
Правната защита срещу незаконно изключване на съдружници е регламентирана на няколко нива. На първо място, според чл. 140, ал. 4 от ТЗ изключването на съдружник има действие от момента на неговото вписване в Търговския регистър. Това изискване на закона е гаранция, че процедурата по изключване ще премине през проверка поне от страна на Агенцията по вписванията и че изключването няма да настъпи автоматично, в деня на проведеното общо събрание. Втората гаранция за интересите на незаконно изключвания съдружник е уредената в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел възможност съдружникът да постигне спиране на вписването на изключването му, с което поне временно да препятства и самото изключване. Третото и най-интензивно защитно средство на изключвания е да оспори пред съда решението на общото събрание и, ако то е незаконосъобразно или противоречи на дружествения договор, да постигне отмяната му по исков ред.

В своята съвкупност горните законови правила са достатъчна гаранция, че дори да бъде незаконно изключен, съдружникът няма да изгуби правата си и рано или късно, успешно ще ги защити.

Практиката на ВКС

През последните години в практиката на ВКС се утвърди разбирането, че съдружникът се счита за изключен не от момента на вписването на изключването му в Търговския регистър, а от решението на общото събрание за изключването му. Тази практика започна плахо да си проправя път през далечната 2008 г. и достигна завършения си вид през 2017-2018 г., когато бяха постановени Решение № 86/01.09.2017г. по т. д. № 1068/2016г. на II т. о. на ВКС и Решение № 251/06.03.2018г. по т. д. № 593/2017г. на II т. о. на ВКС.

За да обоснове обрата в практиката си ВКС се е позовал само на един аргумент - че чл. 140, ал. 3 от ТЗ използвал израза "влизат в сила след вписването им в търговския регистър", докато релевантният по обсъжданата тема чл. 140, ал. 4 от ТЗ използвал смислово различния (според ВКС) израз "имат действие от вписването им в търговския регистър". От това едва доловимо различие в редакциите на две съседни разпоредби ВКС е извел генералния и имащ драстични практически последици извод, че съдружникът се счита за изключен от момента, в който общото събрание е взело решението, и че вписването на това решение е без всякакво значение за настъпване на изключването. Друга аргументация коментираната тук практика на ВКС не съдържа.

Забележително е, че тази практика на ВКС бе предхождана от точно противоположната и съответстваща на закона - че последиците на изключването на съдружник настъпват едва в момента на вписването на изключването (Решение № 744 от 04.12.2006 г. по т. д. № 365/2006 г., I т. о. на ВКС и Решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/ 2009 г. на ВКС).

Картини от един филм на ужасите

Да се върнем в началото. Днес вашият съдружник е свикал общо събрание с точка от дневния ред, предвиждаща вашето изключване от дружеството. Вие може и да не знаете за това - важното е, че съдружникът ви знае. За по-малко от 60 секунди той провежда еднолично "общо събрание", което практически се състои в подписването на предварително подготвен от адвоката му протокол. С това щраква и първият капан около врата ви. Според актуалната практика на ВКС, вие сте престанали да бъдете съдружник, макар още да не знаете това.

Втората стъпка в плана на съдружника ви е да направи така, че да не разберете за изключването ви поне още три месеца. Това е максималният законов срок, в който можете да атакувате пред съда решението за вашето изключване. Ако е достатъчно изобретателен и има актьорски талант, съдружникът ви може да играе пиеса и с нищо да не демонстрира, че вече не ви счита за съдружник. А когато трите месеца изтекат, той ще ви каже "Братко/сестро, аз преди три месеца те изключих, просто забравих да ти кажа. А сега, ако обичаш, обирай си крушите."

Отивате при адвокат с надеждата, че имате легални средства да се защитите. Този адвокат с основание ще ви каже, че сте пропуснали срока, в който можете да искате от съда отмяна на решението за изключването ви. И ще ви посъветва да искате от дружеството да ви изплати паричната равностойност на дружествените ви дялове - ако тя е положителна величина. А ако не е, ще трябва да пиете поне две студени води и да отидете на санаториум. Или пък - да се гръмнете.

Ако все пак имате късмета да оспорите навреме решението на общото събрание за изключването ви (което предполага, че навреме сте узнали за него), следва второто действие от филма на ужасите. Съдружникът ви добре знае, че рано или късно ще спечелите делото в съда и ще се върнете в дружеството - защото прекрасно съзнава, че основанията за изключването ви са били изсмукани от алчните му пръсти и нямат нищо общо с реалността и с правото.

За да обезсмисли вашето завръщане и воденото от вас дело за отмяна на изключването, съдружникът ви - вече наметнал императорската мантия на "едноличен" собственик на капитала - свиква ново общо събрание, на което увеличава капитала на дружеството и приема за мажоритарен съдружник любовницата или баба си. В резултат на тази простичка операция, до изключването ви вие може да сте имали петдесет или повече процента от компанията, но след завръщането ви ще имате пет или по-малко процента. Според ВКС вие не можете да атакувате пред съда последващото решение на общото събрание, с което капиталът е бил размит и е приет нов съдружник - защото самият вие, считано от момента на изключването ви, вече не сте съдружник. Но ако съдружникът ви не иска да ви даде дори тези пет или по-малко процента от компанията, той ще изчака да отмените в съда първото решение за изключването ви (това ще ви отнеме между две и пет години) и веднага след като почукате на вратата на офиса, ще ви изключи повторно (на някакво новоизмислено основание, различно от това за първото изключване) и ще ви върне в изходна позиция - на лице, което според ВКС не е съдружник и няма никакви ефективни дружествени права, освен правото да оспорва пред съда поредното си незаконно изключване.

Ако междувременно нямате късмета на умрете, в крайна сметка ще трябва да се примирите, че в България е напълно възможно и дори "легитимно" правата ви на съдружник да се изпарят с едно щракване на пръстите, без да имате какъвто и да било ефективен начин за защита.

Правото на Франкенщайн

Горната картина не е моя фантазия, а реална ситуация, в която ежедневно попадат десетки физически и юридически лица (включително чуждестранни), които недобросъвестно са били нарочени за изключване, без никакво законово основание за това. В последните години, именно поради горната практика на ВКС, в България има истинска "епидемия" по изключване на съдружници.

Ако българските съдилища прилагаха действащото право, което накратко скицирах по-горе, този филм на ужасите рядко би бил възможен. В повечето случаи съдружникът би атакувал навреме изключването си, предявявайки иск пред съда, като същевременно би успял да постигне и спиране на вписването. Като резултат от тези две негови действия, изключването би било блокирано, а след време - и отменено от съда. Междувременно, изключеният съдружник, чието изключване все още не е било вписано в Търговския регистър, ще разполага с легитимация да атакува пред съда и всяко следващо увреждащо го решение на общото събрание или на мнимия "едноличен" собственик на капитала и най-вече - решенията, с които капиталът на дружеството се размива.

Ако обаче на власт е юридическият Франкенщайн, изобретен от практиката на ВКС, горната защита на изключения съдружник се превръща в химера, а мястото на реалността се заема от описания филм на ужасите.

Мълчанието на агнетата

Тази апокалиптична картина, пряко "легитимирана" от актуалната практика на ВКС, отдавна е достояние на повечето адвокати. Някои от тях с основание негодуват и се опитват да убеждават съдилищата да изоставят тази правно и етично неудържима практика, която връща българския правов ред в епохата на Средновековието. Съдебната система обаче е традиционно консервативна, а амбициите за кариерно израстване рядко позволяват на съдиите да надигнат глава и да се опълчат на практика на ВКС. Защото, когато делото им стигне до касационната инстанция, това опълчване ще бъде наказано с отмяна на решението им и със съответни черни точки при атестациите им.

Разбира се, има и достатъчно смели съдии, които - въпреки ясното съзнание за рисковете, които поемат, избират да следват вътрешния си интегритет и мисия на юристи и действителния смисъл на закона, а не папагалски да преписват тезиси на касационната инстанция, чиято правна порочност (в случая) е повече от очевидна за всеки мислещ юрист и дори за лаика.
Най-зловредно в случая обаче е преднамереното мълчание на онези адвокати, които яхнали "белия кон" на горната практика на ВКС, безнаказано секат невинни съдружнически глави. За съжаление, такива адвокати има, а някои от тях вече надигат глава и с "научни" публикации, бранещи със зъби и нокти "легитимността" на тази порочна съдебна практика.

Аз също бих могъл да се присъединя към подобен наказателен батальон и да избегна съдбата на агнето, съюзявайки се с една незаконна и псевдоправна юриспруденция. Това обаче би означавало да принеса в жертва призванието си на юрист, гражданската си съвест и вярата си в ценностите на правото.

Надявам се, че ВКС ще използва като повод висящото пред него Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК, за да ще преосмисли и ревизира тезисите на Решение № 744 от 04.12.2006 г. по т. д. № 365/2006 г., I т. о. на ВКС и Решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/ 2009 г. на ВКС. Това преосмисляне е не само крайно и спешно нужно, но несъмнено би било в интерес както на престижа и конституционната функция на ВКС, така и на нормалния бизнес в България и на цялата правна общност.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    katia_1 avatar :-|
    Rational
    • + 1

    Това звучи наистина абсурдно. Все едно някой да ви изхвърли от къщата ви, защото не я чистите или поддържате.

    Но пък след поредицата разкрития на АКФ, подобни мафиотски прийоми явно имат широко разпространение в България.

    Дали не е възможно допълнително да се прецизира ТЗ, така че ВКС да спре да тълкува какво му е удобно?

    Нередност?
  • 2
    valdim avatar :-(
    Dimov
    • + 1

    До коментар [#1] от "Rational":

    Незадаеният въпрос е "Защо ВКС налага такава порочна практика, ерго, защо на ВКС "така му е удобно"? ВКС не може и надали има конкретен интерес в едно или друго производство от този вид... Следователно, интересът, ако има такъв, е да се създава несигурност в търговския оборот. Звучи ви абстрактно и немислимо? Сега си представете, че няколко съдии във ВКС, не всички, а няколко преследват именно такава цел или по-скоро КАЗАНО им е, да правят това, за да се постигне тази цел...
    А на въпроса ви - възможно е, но трябва да има НС в което мислещи и способни юристи, подпомогнати от още по-способни юристи отвън, да направят нужните промени в ТЗ, за да неутрализират зловредното влияние на (част от) ВКС. Действието на промените ще е занапред, обаче...Стореното е непоправимо.

    Нередност?
  • 3
    evpetra avatar :-?
    evpetra

    Правени ли са опити за законодателни промени на тази практика?

    Нередност?
  • 4
    bef1594621705676975 avatar :-P
    Дамян Христов
    • + 2

    Защо изхождате от патологичното развитие на общ. отношения в статията си, колега!? Правото е да регулира нормалното протичане на същите! Ами, ако изключваният съдружник заслужава изключването си и не е оставил друг избор на изключващия!?
    В бизнеса няма място за доверие. Там има само интереси! Сред вълци се живее вълчи. Кучетата ги давят.
    Ще си проверява партидата овреме съдружникът, ако трябва и всеки ден и ще спре навреме рег. производство, докато съдът отмени решението за изключването му.
    Подлежащите на конститутивно вписване решения имат действие до вписването им в ТР само между съдружниците, а не и по отношение на третите лица. Аз не познавам ДЛР, което би вписало решение на ОС, на което не са поканени всички вписани към момента на провеждането му в ТР съдружници?! Казвам Ви го от 14-год. си позиция на ДЛР.
    И ако имуществото на дружеството е отрицателна величина, защо му е на изключения да самозастрелва!? Напротив, би трябвало да благодари на изключващия, че го е отървал от едно несъстоятелно дружество.

    Нередност?
  • 5
    stefanov_3 avatar :-|
    Stefan Stefanov Stefanov
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#4] от "Дамян Христов":

    Здравейте,

    Благодаря за коментара. Ще отговоря накратко:

    1) Правото регулира както нормалното, така и патологичното. Основанията за изключване на съдружник са именно хипотеза на патологично развитие на отношенията. А дали има или няма основание за изключване следва да реши съдът (или поне изключването да мине формална проверка от ДЛР и да бъде вписано), а не да се антиципира, независимо от вписването. В хипотезите, които разглеждам, според ВКС изключването е факт по силата на един протокол, за чиято законосъобразност (материалноправна и процедурна) няма никаква гаранция.

    2) Направеното от ВКС разграничение (отношения с трети лица – „вътрешни“ отношения) е антилогично в случая, защото за съдружника са важни именно „вътрешните“ отношения (по-коректно – членствените). И щом именно в тези ключови и осмислящи съдружието членствени отношения той не е съдружник, тогава какво има този „съдружник“?

    4) Вписването може да бъде спряно само, ако бъде заявено. Практиката познава случай, в които заявяването на вписването нарочно се бави, за да изтече 3-месечният срок по чл. 74 от ТЗ. (Този момент не е проблем на практиката на ВКС, а на ТЗ).

    3) Вие како ДЛР ще се доверите на нотариално удостоверяване, „доказващо“, че съответният съдружник е надлежно поканен за ОС. И тук обаче се срещат злоупотреби, порочни нотариални удостоверявания и „връчители“, които не могат да намерят съдружник с адрес на управление на жълтите павета и в бизнес сграда с рецепция.

    4) Имуществото на дружеството често е отрицателна величина само на хартия, защото останалите съдружници и контролираният от тях управител нагаждат баланса на дружеството, както им е угодно, за да не получи нищо изключеният. Няма гаранция, че тези манипулации могат да бъдат изобличени чрез съдебно-счетоводна експертиза в дело за равностойността на дружествения дял, защото на вещите лица ще бъде дадена само информацията, която е изгодна за защитата на дружеството-ответник, а "изключеният" няма никакъв достъп до счетоводната и търговска документация.

    Стефан Стефанов

    До коментар [#4] от "Дамян Христов":

    Нередност?
  • 6
    bef1594621705676975 avatar :-P
    Дамян Христов
    • + 1

    До коментар [#5] от "Stefan Stefanov Stefanov":

    По т. 3, която Вие сте посочили под т. 4, проблемът е на углавното законодателство и по-точно на досъдебното производство, а не на ТЗ. Още повече, че ГПК ме задължава да се доверя.

    По т. 4 съм съгласен, че трябва да има изм. на чл. 74, ал. 2 от ТЗ по отн. на 3-месечния срок, който да се брои от заявяване на вписването, когато реш. на ОС подлежи на такова.

    По втората Ви т. 4, която сте писали на последно място, проблемът е в неупражняването от изключения съдружник на правото му по чл. 123 от ТЗ, посл. две пр. Тук проблемът си е негов, да си е упражнил правата!

    Praesens rege, cerne futurum.

    Нередност?
Нов коментар