Личният фалит да е само за добросъвестни длъжници, предлага служебният кабинет

Проектът на закон за несъстоятелност на физическите лица е отдавна закъснял ангажимент на държавата в контекста на европейска директива, а е обещан и в рамките на плана за възстановяване

Служебните министри на правосъдието и на иновациите и растежа Крум Зарков и Александър Пулев, представиха проекта за нов закон за личния фалит. Причината, поради която и министър Пулев е съвносител на този законопроект, е, че в предишния редовен кабинет той беше разпределен за осъществяване от Министерството на иновациите и растежа, неизвестно по какви критерии, и първоначално работата по него е започнала там.
Служебните министри на правосъдието и на иновациите и растежа Крум Зарков и Александър Пулев, представиха проекта за нов закон за личния фалит. Причината, поради която и министър Пулев е съвносител на този законопроект, е, че в предишния редовен кабинет той беше разпределен за осъществяване от Министерството на иновациите и растежа, неизвестно по какви критерии, и първоначално работата по него е започнала там.
Служебните министри на правосъдието и на иновациите и растежа Крум Зарков и Александър Пулев, представиха проекта за нов закон за личния фалит. Причината, поради която и министър Пулев е съвносител на този законопроект, е, че в предишния редовен кабинет той беше разпределен за осъществяване от Министерството на иновациите и растежа, неизвестно по какви критерии, и първоначално работата по него е започнала там.
Служебните министри на правосъдието и на иновациите и растежа Крум Зарков и Александър Пулев, представиха проекта за нов закон за личния фалит. Причината, поради която и министър Пулев е съвносител на този законопроект, е, че в предишния редовен кабинет той беше разпределен за осъществяване от Министерството на иновациите и растежа, неизвестно по какви критерии, и първоначално работата по него е започнала там.
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Служебният кабинет представи за обществено обсъждане дълго чакания проект за личния фалит на граждани.
  • Условие за започване и провеждане на процедурата е добросъвестността на длъжника при упражняване на правата му.
  • Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват в 3-годишен срок, ако е платил разноските в производството и поне частично е удовлетворил кредиторите си.

Добросъвестността е основното условие към длъжника, за да може той да поиска образуването на процедура по личен фалит. Това става ясно от проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица, който служебният правосъден министър Крум Зарков представи в сряда съвместно с министъра на иновациите и растежа Александър Пулев, с когото са съвносители.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Служебният кабинет представи за обществено обсъждане дълго чакания проект за личния фалит на граждани.
  • Условие за започване и провеждане на процедурата е добросъвестността на длъжника при упражняване на правата му.
  • Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват в 3-годишен срок, ако е платил разноските в производството и поне частично е удовлетворил кредиторите си.

Добросъвестността е основното условие към длъжника, за да може той да поиска образуването на процедура по личен фалит. Това става ясно от проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица, който служебният правосъден министър Крум Зарков представи в сряда съвместно с министъра на иновациите и растежа Александър Пулев, с когото са съвносители.

Опити за създаването на такъв закон, както и търсенето на алтернативни решения в България се правят от години. Като такова алтернативно решение преди около година в законодателството беше въведена десетгодишна абсолютна погасителна давност за частни задължения, но това е друг тип частично решение на проблема, което не зависи само от длъжника, а най-вече от бездействието на кредитора. За разлика от него производството по личния фалит позволява цялостно уреждане на задълженията на един добросъвестен длъжник, като всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство. Това спестява на всички - и на длъжника, и на кредиторите му, време, разноски, несигурност, стрес и притеснения, включително използване на лоши практики от колекторски фирми и купувачи на вземания, се казва в мотивите към законопроекта. Междувременно още предишното правителство започна работа по промени в Търговския закон, които преди две седмици бяха приети от служебния кабинет и са готови да бъдат внесени в новия парламент и с които се предвижда възможност за обявяване на несъстоятелност от определена категория предприемачи - занаятчии, свободни професии или на лица, които на друго основание осъществяват стопанска дейност на свой риск и за своя сметка. Представеният днес проект предвижда процедура за несъстоятелност на гражданите като частни лица и потребители, с което би следвало да се приеме, че тази празнота в законодателството ни по отношение на несъстоятелността е запълнена.

Министерството на правосъдието е изпълнило своите ангажименти по плана за възстановяване до края на годината

Този закон трябва да влезе в сила до края на годината като част от условията за втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, който е на стойност над 700 млн. евро, каза при представянето Крум Зарков. Това е последният законопроект, който Министерството на правосъдието трябваше да подготви до края на годината, последният, който се качва за обществено обсъждане, което означава, че след 14 дни може да бъде предложен на парламента, каза той. Сред другите готови проекти са промените в Закона за правната помощ, в Закона за медиацията, в Търговския закон, споменат по-горе, закона за защита на подателите на сигнали, антикорупционния закон. По повечето от тях в министерството се работи още в предишното правителство и са заварени в напреднала фаза, каза Зарков.

Приемането на такъв закон е ангажимент на държавата не само по европейската Директива 2019/1023, въвеждането на която България много е забавила и реална е опасността ЕК да образува ново наказателно производство срещу държавата, но и в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. България е единствената държава в ЕС, която няма правна уредба за фалита на физически лица. "Бездействието на институциите доведе дотам, че длъжниците не са защитени, кредиторите не са удовлетворени, а ЕК обмисля да ни накаже", коментира Крум Зарков.

Кога длъжникът е добросъвестен

Изискването за добросъвестност на длъжника се отнася както до упражняването на правата в производството по несъстоятелност, така и до поведението му преди подаването на молба за образуване на производство. Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява правата си в него, ако е добросъвестен, в противен случай може да му се търси отговорност за увреждане на кредиторите. Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество, да оказва съдействие и да не пречи на съда и синдика при техните функции, да не създава опасност за интересите на кредиторите.

Законопроектът в презумпции изброява хипотези, които изключват наличието на добросъвестност:

  • длъжникът е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната система;
  • през последната година не е упражнявал трудова или стопанска дейност по занятие и не търси активно работа;
  • през последните 5 години е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
  • разпоредил се е безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните пет години;
  • през последните пет години е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначено за задоволяване на основни жизнени потребности на него или на семейството му, и което задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
  • представил е неверни или непълни данни, документи или доказателства за своето имущество пред съда или синдика във връзка с производство по несъстоятелност;
  • не е оказал съдействие или е препятствал упражняването на правомощията на съда и на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
  • не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, с което е създал опасност за интересите на кредиторите.

Целта на личния фалит е да се даде възможност за специално производство по несъстоятелност на физическите лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници, но и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство. Производството започва изцяло доброволно и само по инициатива на добросъвестния длъжник, който не е предприемач - за разлика от производството по несъстоятелност на търговеца, което може да започне и по молба на кредитора.

Кога длъжникът частно лице е неплатежоспособен

Неплатежоспособен е длъжник, който не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати за период от повече от 6 месеца, казва законът. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, включително и когато е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори, както и ако имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения. Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществените права на длъжника, както и една втора част от съпружеската имуществена общност.

Несеквестируемото имущество не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение. Освен това съдът определя издръжка за длъжника и на членовете на неговото семейство - според семейното и имуществено състояние, но не по-малко от една минимална работна заплата.

В производството по несъстоятелност се назначава синдик от съда по предложение на събранието на кредиторите. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, регистриран преди повече от шест месеца от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Законопроектът предвижда сравнително опростено производство по несъстоятелност, което следва да протече в следните фази: проверка на допустимостта на молбата и откриване на производство по несъстоятелност, което приключва с решение за обявяване на неплатежоспособността на длъжника; установяване на вземанията и на имуществото в масата на несъстоятелността; предлагане и утвърждаване на план за погасяване; обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото. Предвиждат се и някои специални правила, насочени към осигуряването на бързина, ефективност и защита на длъжника в производството.

Заедно с молбата си до съда длъжникът е длъжен да предложи и план за погасяване на задълженията в производството, като молбата се разглежда от съда в 14-дневен срок от постъпването й. След откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва каквито е да е сделки с имуществото си, да извършва плащания без разрешение на синдика, а до назначаването на синдика - без разрешение на съда. Изключение от това ограничение са сделките за ежедневните потребности на семейството в рамките на определената от съда издръжка, плащания към централния и местния бюджет, комунални услуги, медицински разходи, за образование и др. Всички плащания към длъжника се извършват по особената банкова сметка на масата на несъстоятелността, а заведените срещу него дела се спират и нови не се образуват.

Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв - от датата на първия опис на имуществото му, при условие че е платил разноските в производството по несъстоятелност и е удовлетворил поне частично кредиторите си, като за това е използвано цялото му секвестируемо имущество.

Все още няма коментари
Нов коментар