Йонко Грозев: Делата срещу Русия в Страсбург ще продължат и след изгонването й от съда

Дори Русия да откаже да изплаща обезщетенията, присъдени от ЕСПЧ, те биха могли да се търсят от имущество на руската държава в чужбина

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

С решение на Комитета на министрите от 16 март Русия беше изключена от Съвета на Европа заради агресията срещу Украйна, която нарушава основни принципи на тази организация. Една от последиците от изключването е, че Русия престава да бъде член и по Европейската конвенция за защита правата на човека и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). След обсъждане, включително и от пленарния състав на ЕСПЧ, беше прието, че и по отношение на изключването е приложим шестмесечният срок, предвиден в конвенцията, когато държава денонсира членството си по своя инициатива. В резултат приложението на конвенцията спрямо Русия спира на 16 септември, коментира за "Капитал" българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. В средата на септември генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич заяви, че над 140 млн. руски граждани занапред са лишени от закрилата на конвенцията.

Независимо от това делата срещу Русия пред Съда по правата на човека ще продължат, включително и по нови жалби, а сред тях неминуемо ще има и оплаквания за нарушени права по време на войната в Украйна, коментира Йонко Грозев. Дори Русия да откаже да изплаща обезщетенията, присъдени от съда в Страсбург, има механизми по международното право, по които да се търси удовлетворение от имущество на руската държава в чужбина.

Съдия Грозев, какво ще се случи с висящите дела и жалби срещу Русия след прекратяването на членството й по конвенцията?

По груби изчисления около 17 000 са висящите дела срещу Русия към момента, които Европейският съд по правата на човека трябва да намери начин да реши. Освен това съдът е компетентен да разгледа всички жалби срещу Русия, в които се твърди нарушение, извършено до 16 септември 2022 г. - датата на прекратяване на членството й по конвенцията. Конвенцията предвижда, че жалби могат да се подават в рамките на 4-месечния срок след изчерпване на вътрешните правни средства за защита. В този смисъл освен жалбите, които вече са били подадени и висящи към този момент, ще има и новопостъпили жалби за нарушения, извършени до 16 септември. Това създава известни проблеми, защото броят на делата е голям, а немалко руски юристи напускат съда.

Защо?

Само граждани на държава - членка на Съвета на Европа, могат да работят като служители на съвета, ако не са на постоянен, а на временен договор. Така че договорите на една немалка част от руските юристи няма да бъдат подновени. Другият фактор е чисто финансов - Русия беше един от големите контрибутори към системата, доколкото вноските към Съвета на Европа се определят на база на вътрешен продукт, а Русия е страна със сравнително голяма икономика. Намаляването на финансирането на съда неизбежно ще се отрази на способността му ефективно да разглежда тези дела.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
С решение на Комитета на министрите от 16 март Русия беше изключена от Съвета на Европа заради агресията срещу Украйна, която нарушава основни принципи на тази организация. Една от последиците от изключването е, че Русия престава да бъде член и по Европейската конвенция за защита правата на човека и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). След обсъждане, включително и от пленарния състав на ЕСПЧ, беше прието, че и по отношение на изключването е приложим шестмесечният срок, предвиден в конвенцията, когато държава денонсира членството си по своя инициатива. В резултат приложението на конвенцията спрямо Русия спира на 16 септември, коментира за "Капитал" българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. В средата на септември генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич заяви, че над 140 млн. руски граждани занапред са лишени от закрилата на конвенцията.

Независимо от това делата срещу Русия пред Съда по правата на човека ще продължат, включително и по нови жалби, а сред тях неминуемо ще има и оплаквания за нарушени права по време на войната в Украйна, коментира Йонко Грозев. Дори Русия да откаже да изплаща обезщетенията, присъдени от съда в Страсбург, има механизми по международното право, по които да се търси удовлетворение от имущество на руската държава в чужбина.

Съдия Грозев, какво ще се случи с висящите дела и жалби срещу Русия след прекратяването на членството й по конвенцията?

По груби изчисления около 17 000 са висящите дела срещу Русия към момента, които Европейският съд по правата на човека трябва да намери начин да реши. Освен това съдът е компетентен да разгледа всички жалби срещу Русия, в които се твърди нарушение, извършено до 16 септември 2022 г. - датата на прекратяване на членството й по конвенцията. Конвенцията предвижда, че жалби могат да се подават в рамките на 4-месечния срок след изчерпване на вътрешните правни средства за защита. В този смисъл освен жалбите, които вече са били подадени и висящи към този момент, ще има и новопостъпили жалби за нарушения, извършени до 16 септември. Това създава известни проблеми, защото броят на делата е голям, а немалко руски юристи напускат съда.

Защо?

Само граждани на държава - членка на Съвета на Европа, могат да работят като служители на съвета, ако не са на постоянен, а на временен договор. Така че договорите на една немалка част от руските юристи няма да бъдат подновени. Другият фактор е чисто финансов - Русия беше един от големите контрибутори към системата, доколкото вноските към Съвета на Европа се определят на база на вътрешен продукт, а Русия е страна със сравнително голяма икономика. Намаляването на финансирането на съда неизбежно ще се отрази на способността му ефективно да разглежда тези дела.

Същевременно има дела с много сериозен интерес, като например междудържавните жалби на Украйна срещу Русия, свързани с войната, които мисля, че вече са десет. Тези дела очевидно ще имат голямо значение от гледна точка на международния ред и ще бъдат гледани приоритетно от съда. След анализ на висящите дела е възможно да се установи, че и други дела отговарят на принципите за приоритет, които съдът е приел.

По отношение на останалите дела е възможно да се приемат два подхода. Първият е да се приемат решения за съкратено разглеждане на тези жалби - през последните няколко години заради очакванията към съда за по-голяма ефективност в разглеждането на жалби бяха въведени редица процедури за ускоряване, включително разглеждане от тричленни състави, разглеждане по съкратени процедури, съкратени мотиви на съдебните решения. Като краен вариант е възможно да се вземе и решение, подобно на това, което преди няколко години беше прието по делото "Бурмич срещу Украйна", в което съдът отказа да разгледа категория жалби и ги насочи към Комитета на министрите за общи мерки за изпълнение. Делото "Бурмич" е по жалби за неизпълнение на съдебни решения на националните съдилища по дела срещу държавни институции за финансови обезщетения. По него беше прието, че огромният брой жалби и техният характер отнемат прекалено голям ресурс от съда, без това да има достатъчен практически смисъл, поради което съдът прие, че няма да ги разглежда индивидуално.

Да обобщим: освен 17 000 висящи жалби срещу Русия, които съдът ще разгледа, отделно и всеки гражданин, чиито права по конвенцията са нарушени от руската държава до 16 септември, може да подаде жалба в Страсбург срещу Русия.Това означава, че за нарушение, извършено, да речем, на 15 септември, една жалба срещу Русия би била допустима дори и след 5 години - след изчерпване на всички вътрешни средства и 4 месеца след това?

Това е въпрос, по който няма отговор, защото няма съдебна практика и тя тепърва ще трябва да бъде развита от съдебните състави. Ако самото нарушение е станало преди 16 септември, как се отразява изчерпването на вътрешните правни средства за защита след прекратяването на членството е хипотеза, пред която съдът никога не е бил изправен.

Тоест жалбите срещу Русия могат да нараснат лавинообразно оттук нататък, доколкото и обстановката в Русия предразполага към все повече нарушения.

Основен източник на жалби неизбежно ще бъде и войната в Украйна. Със сигурност до 16 септември руската държава е обвързана с конвенцията и съгласно стандартната практика на съда една немалка част от действията в окупираните територии са действия на руската държава, за които тя носи отговорност за нарушение на основни права. Въпросът за изчерпване на вътрешните средства е отворен, защото ако става въпрос за междудържавните жалби, там държавата жалбоподател може да се позовава на административна практика при извършването на нарушения, което я освобождава от изчерпване на вътрешноправните средства. Това е стандартен поход в междудържавните жалби и аргумент, който съдът прие като основателен в решението си "Грузия срещу Русия".

Добре, но как съдът ще свърши цялата тази чудовищна работа?

В съда има ясно съзнание за размера на проблема, пред който е изправен, и за сложността при търсенето на решение. От друга страна, той е обвързан да прилага конвенцията, заради чието прилагане е създаден.

Русия и досега отказваше да изпълнява решение на съда по правата на човека. Това не обезсмисля ли всички тези решения, които ЕСПЧ се кани да произведе, след като Русия може да заяви, че не зачита този съд и няма да изпълнява решенията му?

Има три елемента в изпълнението на едно съдебно решение. Първият елемент е изплащането на обезщетение, ако такова е присъдено, другите два са предприемането на индивидуални мерки за възстановяване на нарушените права и генерални мерки по отношение за националното право или практика. По отношение на индивидуалните и генералните мерки e очевидно, че няма да има механизъм, по който да бъдат налагани. По отношение на обезщетението обаче решението на ЕСПЧ продължава да бъде задължително от гледна точка на международното право и в този смисъл са напълно мислими други механизми за изпълнение, дори и руската държава да откаже доброволно да изпълнява, което най-вероятно ще се случи. Тези механизми за изпълнение не са много ефективни, но са възможни.

Какво означава това - че всеки, който осъди руската държава в ЕСПЧ, получава някакъв вид изпълнителен титул срещу имущество или авоари на руската държава в чужбина?

Да, това казвам. Това със сигурност не е ясен и разработен механизъм за изпълнение. Със сигурност ще има затруднения. Със сигурност ще има възражения пред националните съдилища, от които се иска такова изпълнение, но от гледна точка на международното право няма никакъв спор, че това е валидно правно задължение.

Иначе казано, присъдено от съда в Страсбург обезщетение може да се търси, да речем, от Швейцария или Германия, където Русия има имущество?Или пък през блокирани средства на руската държава в изпълнение на санкции, наложени срещу нея?

То трябва да е имущество, което по международно право няма имунитет от принудително изпълнение. Аз очаквам, че това ще бъде развитието по отношение на задълженията, които произтичат от решения на ЕСПЧ.

Това не е правено досега, защото никоя държава не е отказвала да изпълнява решенията на ЕСПЧ по отношение на обезщетенията. Но в сегашната ситуация това е възможен правен път за удовлетворяване. В решението по делото "Грузия срещу Русия" във връзка с войната от 2008 г. съдът установи редица нарушения, които съпътстват военния конфликт в Грузия - за нечовешко третиране на военнопленници и на цивилни, за лишаване от свобода, нарушаване на правото на собственост в резултат на палежи и разрушаване на къщи. В момента тече процедурата по разглеждане на претенциите за обезщетението за това имущество, което ще бъде присъдено на Грузия.

В стадий на разглеждане по допустимост е и делото за конфликта през 2014 г. между Русия и Украйна, както и за свалянето на малайзийския самолет. Съдът съедини жалбата на Украйна срещу Русия и жалбата на Нидерландия срещу Русия за самолета и сега предстои вземане на решение по допустимост. Това е само едно от междудържавните дела, което е пример за реакцията, която може да се очаква от международната общност по отношение на конфликта за търсене на съдебна отговорност.

А какви са другите възможности?

Търсене на индивидуална наказателна отговорност през Международния наказателен съд (МНС). Той има юрисдикция за преследване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, след като Украйна също прие юрисдикцията му, и би могъл да търси отговорност например за всички случаи на стрелба срещу цивилни цели, за които има публикации в медиите.

Освен това много се говори за създаването на специализиран съд, който да може да търси отговорност за престъплението военна агресия по Римския статут. Проблемът е, че Римският статут, който дава компетентност на МНС да разглежда обвинения срещу лица, по отношение на това престъпление, предвижда изрично процедура по съгласие на Съвета за сигурност на ООН. Което при членството на Русия в него и правото на вето, което има, ще направи преследването за това престъпление невъзможно. Започването на една агресивна война обаче е в основата на всички останали престъпления, за които МНС е компетентен, именно то създава условия за много други престъпления. Невъзможността за неговото преследване е сериозна празнота в международния правов ред.

Освен това преследването на това престъпление е единствената защита за военнослужещите, защото в ситуация на война много престъпления са предвидени за защита на цивилното население и военнопленниците, но военнослужещите продължават от гледна точка на международното хуманитарно право да са легитимна цел. И всъщност единствената отговорност за това, че някой е превърнал военнослужещите в такава легитимна мишена, която може да бъде унищожена на бойното поле, е възможността да се търси отговорност за военна агресия.

Този проблем с блокирането на МНС да разглежда такива жалби провокира много инициативи, които Украйна активно подкрепя. Редица национални и международни институции приеха декларации в подкрепа на създаването на специален наказателен съд, който да се занимава конкретно с това престъпление.

Възраженията са, че дори един такъв съд не решава основните проблеми. А те са, че няма как да се осъществи ефективно разследване за отговорните за вземане на решението за започването на войната на Русия срещу Украйна заради липсата на сътрудничество от страна на руската държава. И доказателствата, и хората, и възможността за преследване са там. Няма как да се гарантира арестуването на евентуалния извършител и изправянето му пред този международен съд. Създаването на специализиран международен съд не решава никой от тези проблеми.

Ако пък съдът се създаде с очакване за промяна в позицията на руската държава и нейната готовност да сътрудничи, това също не е достатъчно да осмисли съществуването му. Ако в някакъв момент в бъдещето има промяна в позицията на руската държава, тя спокойно би могла да позволи задействането на процедурата пред МНС, предвидена по Римския статут, през съгласие на Съвета за сигурност към ООН.

В същото време е ясно, че Украйна има компетентност да разглежда престъпления, извършени на нейната територия, включително и престъплението военна агресия, както впрочем и другите държави, защото военнопрестъпленията не са обвързани с териториалност. Те са универсални и именно затова е възможно създаването на специален международен съд, който дава по-голяма легитимност. От една страна, така се избягва впечатлението за пристрастност, когато една от страните е участник в конфликта, от друга страна, такъв съд има по-голям ресурс от гледна точка на събиране и обработване на доказателства, което е огромен проблем. Но отново, международният съд не решава въпроса със сътрудничеството на Русия и с невъзможността за задържане и екстрадиране от трети страни поради имунитета срещу преследване на действащите държавни глави и официални държавни лица.

По силата на какво действащите висши държавни служители имат такъв имунитет?

Базисни правила на международното право. Не може една държава да преследва наказателно представители на друга държава, в противен случай цялото цялото международно право ще се разпадне. Дипломатическият имунитет е едно от първите неща, които е създадено в международното право, за да може държавите да преговарят и да постигат съгласие. Иначе всеки ще съди всеки.

Ако трябва да бъде създаден такъв специализиран международен съд, кой ще го създаде, към коя организация?

Различни са идеите. Една от тях е той да бъде към към Съвета на Европа, другата - да бъде създаден от обединение от държави, както е създаден Нюрнбергският съд.

В България наскоро силни спорове предизвика случай с руски гражданин, опонент на режима на Путин, за когото първоинстанционният съд разреши екстрадиция в Русия по искане на руските власти, за да бъде съден за твърдяно престъпление. Втората инстанция постанови отказ. Чуха се обаче и опасения, че така всеки криминален престъпник, обвинен в Русия, може да се позове на това и България ще се напълни с огромен криминален контингент. Как ще коментирате?

Трудно мога да приема такова опасение за основателно. Забраната за екстрадиция на политически преследвани лица е безспорно установена в международното право. Няма нищо ново в нея и ЕСПЧ има сигурно стотици решения по такива оплаквания, основани на забраната за нечовешко третиране, а в изключителни случаи - и правото на справедлив процес. Много често ЕСПЧ постановява и предварителни мерки по такива жалби. Дали става въпрос за политическо преследване или за стандартно престъпление е въпрос на преценка по всеки конкретен случай. Аз не виждам причина да нямаме доверие на българските съдилища, че ще могат адекватно да преценят доказателствата по конкретния случай и да вземат обосновано решение.