ВАС се преобърна и държавата засега губи 700 млн. лв. от хазартните фирми на Божков

Изненадващо съдът реши, че държавната комисия по хазарта не е спазвала реда да си събира вземанията

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Върховният административен съд окончателно отсъди в полза на Божков по две от многомилионните дела на хазартните му фирми.
  • Според съда шефът на комисията по хазарта не е имал компетентност да определя задължения на тези компании.
  • Сега на ход е НАП. Ако не издаде нови актове, държавата ще загуби 700 млн. лв.

Държавата е на път да загуби претендираната от нея гигантска сума от около 700 млн. лв. по делата срещу хазартните фирми на Васил Божков, които години наред са плащали по-ниски такси. Причината: решения на Върховния административен съд (ВАС) по две от четирите дела за дължими суми. С тях съдът окончателно обяви за нищожни актове на председателя на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ), с които се определят задължения на тези фирми.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Върховният административен съд окончателно отсъди в полза на Божков по две от многомилионните дела на хазартните му фирми.
  • Според съда шефът на комисията по хазарта не е имал компетентност да определя задължения на тези компании.
  • Сега на ход е НАП. Ако не издаде нови актове, държавата ще загуби 700 млн. лв.

Държавата е на път да загуби претендираната от нея гигантска сума от около 700 млн. лв. по делата срещу хазартните фирми на Васил Божков, които години наред са плащали по-ниски такси. Причината: решения на Върховния административен съд (ВАС) по две от четирите дела за дължими суми. С тях съдът окончателно обяви за нищожни актове на председателя на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ), с които се определят задължения на тези фирми.

Съдът, накратко, рязко смени практиката си точно по най-голямото дело за хазартни такси, а и за данъци въобще. Това е финалният засега момент от една продължителна сага, при която първо законодателят остави неясен текст в Закона за хазарта, който лотариите на Васил Божков ползваха, за да плащат по-ниска такса на държавата, а после контролният орган не виждаше това "спестяване" на таксите. Чак през 2020 г. държавата изведнъж забеляза многомилионния пропуск, но се оказа, че събирането им отново е затруднено. Сега резултатът от промяната в практиката на съда е в полза на Божков.

Решенията на съда не разглеждат спора по същество - спестени ли са такси. Затова НАП, която вече отговаря за надзора над хазарта, може да издаде нови актове срещу същите хазартни оператори. Така държавата може да потърси отново поне част от парите, тъй като друга ще се бъде изгубена заради давността. Засега от данъчната администрация не съобщават как ще продължат.

ВАС изпадна в противоречие

Върховният административен съд за пореден път изпадна в противоречие със собствената си практика по особено чувствителни казуси със силен обществен отзвук. В случая това са делата на хазартните фирми на Васил Божков.

В края на миналата седмица съдът обяви, че актовете на председателя на ДКХ са нищожни, защото той нямал правомощия да определя задълженията на "Еврофутбол" и "Евробет", а е трябвало да определи друг орган в комисията да го направи. Само че до момента практиката на ВАС е точно обратна - съществуват няколко решения от предходни години, в които изрично се казва, че именно председателят на хазартната комисия е компетентният административен орган, който издава тези актове за установяване на публично държавно вземане.

Такава противоречива практика на съда винаги е индикатор за конюнктурно правораздаване, което усещане в случая се подсилва и от предмета на делото. Арестът на бившия премиер Бойко Борисов, екс финансовия министър Владислав Горанов и PR на премиера Севдалина Арнаудова през март т.г. бе мотивиран именно с твърденията на Божков за грандиозна корупционна схема, при която той си е купувал политическо благоволение за хазартния бизнес, като е пращал сакове с пари на Борисов и лично е давал на Горанов, за да се задвижи държавната машина - от законодателната власт през финансовото министерство и ДКХ, и да му осигурят по-ниска такса. Наказателното дело, образувано след арестите, е с неясно развитие.

Решенията

С решение от 8 ноември тричленен състав на ВАС обяви за нищожен акта на председателя на ДКХ от 14 февруари 2020 г., според който "Еврофутбол" на Васил Божков дължи на държавата 329 млн. лв., от които 261 млн. лв. главница и 67.8 млн. лв. лихва.

Два дни по-късно, на 10 ноември, друг тричленен състав обяви за нищожен и акта на председателя на ДКХ за "Евробет", за спестена такса при "Лотария България" за над 4.9 млн. лв. за периода от 2015 - 2019 г. и лихви за 1.7 млн. лв. Решенията се различават донякъде в мотивите, макар и не концептуално. Съществената разлика е, че по делото на "Евробет" председателят на състава и докладчик Милена Златкова е останала на особено мнение - тя не приема, че актът на председателя на ДКХ е нищожен поради липса на компетентност.

Според тричленния съдийски състав по делото "Еврофутбол" - Мариника Чернева (председател), Бисерка Цанева (докладчик) и Мирослав Мирчев, председателят на ДКХ не е имал правомощието да издава акт за установяване на дължими вземания от "Еврофутбол", а е трябвало да определи друг орган в ДКХ, който да издаде акта. В противен случай, мотивират се съдиите, няма кой да осъществи административния контрол върху този акт в рамките на институцията, което според тях е задължително. Текстът на чл.120 от конституцията позволява да се изключи обжалваемостта на един акт пред съд, но не и обжалването по административен ред на административните актове, се казва в решението. А понеже върху председателя на ДКХ няма горестоящ орган, който да извърши евентуален административен контрол върху издадените от него актове, затова и задължително такива актове трябвало да се издават от друг орган в рамките на институцията, а председателят да осъществява контрола.

За да стигне до този извод, съдебният състав едновременно упреква законодателя - че не е съобразил текста на Закона за хазарта (който към онзи момент изрично оправомощава председателя на ДКХ да издава такива актове) с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и председателя на ДКХ - че не е съобразил да приложи ДОПК, а не Закона за хазарта.

Работата е там, че към онзи момент Законът за хазарта изрично оправомощава председателя на комисията да издава актовете за установяване на вземанията. Според съда обаче по същото време чл. 166, ал. 2 ДОПК казва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по реда за издаване на административен акт в АПК. Ако в закона не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация, а самият акт се обжалва по административен ред пред ръководителя. ДОПК е по-висок по степен акт от Закона за хазарта и председателят е трябвало да съобрази него, се казва в решението, т.е. да не се съобрази с реда по закона, който е спазван и до този момент.

Мотивите за това решение са неубедителни и изсмукани от пръстите, коментират юристи. Първо, в Закона за хазарта към онзи момент е предвиден изричен ред за издаване на тези актове от председателя и има утвърдена практика по прилагането му. Второ, не е вярно, че обжалваемостта по административен ред не подлежи на ограничение. Законът за хазарта не единственият, който предвижда, че акт за установяване на нарушение се обжалва направо пред съда, такива например са актовете на Комисията за финансов надзор, ДКЕВР, Комисията по дискриминация и др. Освен това, става въпрос за една продължителна практика на ДКХ по налагане на тези актове, която до този момент съдът не е санкционирал като неправилна и чак сега се сеща да обърне практиката по твърде неубедителен начин точно по делата на Божков.

В този смисъл, коментират юристи, актовете на председателя на ДКХ не са нищожни, защото той е имал такава компетентност.

По другото решение - за "Евробет", съдът вади тезата за нищожност поради липса на компетентност на председателя на ДКХ, доколкото със своя акт той на практика е игнорирал правилата за организиране на "Лотария България", утвърдени от самата комисия, при спазването на които е събирана до този момент таксата от дружеството. Макар и член на ДКХ, председателят й не може еднолично да осъществява последващ контрол за законосъобразност на влезлите в сила решения на комисията, с които са създадени права и задължения на отделен правен субект, се казва в решението, подписано от двама от съдиите в състава Благовеста Липчева и Полина Якимова. Според председателя на състава и докладчик по делото Милена Златкова, която е останала на особено мнение, актът на председателя на ДКХ е издаден от компетентен орган, а съдът е трябвало да го прецени по същество - доколко правилно е приложен чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта при установяване на задълженията на "Евробет".

Така или иначе и двете решения са окончателни и на практика предопределят и решенията и по другите аналогични дела на фирмите на Божков.

Четирите дружества на Божков

Според публичната информация, налична и от изнесеното по време на парламентарен контрол, са издадени общо 8 акта за установяване на публично държавно вземане от председателя на ДКХ на следните организатори на хазартни игри: "Евробет", "Еврофутбол", "Ню геймс" и "Национална лотария". Всички те са с мажоритарен собственик Васил Божков. Общият размер на установените публични държавни вземания по посочените 8 акта е почти 700 млн. лв., от които 557 млн. лв. главници и 136 млн. лв. лихви.

Досега нямаше съмнения в правомощията на председателя на ДХК

Малка е вероятността съдебните състави по другите дела да постановят различни решения. Във ВАС отдавна се наблюдава практика по предварително "съгласуване" на решенията по важни дела, но тук същественото е, че в досегашната практика на съда не е имало спор, че именно председателят на ДКХ е компетентен да издава актове за задължения. Нещо повече, има редица решения на съда, взети единодушно, които в прав текст заявяват, че председателят на ДКХ е компетентният орган, който определя публичните държавни вземания (например р. № 594/2018 г. и №7107/2017 г.). Освен това съдия Мирослав Мирчев, който е в тричленния съдебен състав, обявил нищожността на акта за задълженията на "Еврофутбол", през март 2020 г. е бил председател на състава, който е потвърдил предварителното изпълнение на акта на председателя на ДКХ за установяване на публично държавно вземане на "Национална лотария", и в това определение няма намек за съмнение, че този акт е нищожен, напротив.

Пълна ли е загубата зависи и от по-нататъшните действия на държавата. От една страна, сегашните решения са в полза на Божков - не само събарят актовете, с които на дружествата са наложени нови задължения и запори, но и му дават основание да съди държавата за вреди за огромни обезщетения.

От друга страна, това решение на спора дава възможност на компетентния орган - в случая това е НАП, да издаде нов акт срещу същите хазартни оператори на същото основание, което ще позволи на държавата да продължи запорите и другите ограничения върху дейността им.

Отговорът на НАП

След като излезе първото решение - по делото на "Еврофутбол", попитахме НАП дали ще издаде нов акт, има ли суми, които са несъбираеми заради изтекла давност и на колко възлизат те. Ето и отговора на приходната агенция:

"Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (ИД на НАП) като страна в съдебното производство пред Върховния административен съд, в което е постановено цитираното решение, е обвързан от неговото действие като влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 177, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). След подробно запознаване с изложените в решението мотиви и техния анализ, ще бъде извършена обоснована преценка за евентуално предприемане на последващи действия по компетентност при съобразяване с правните последици, произтичащи от цитираното решение и с действащото законодателство. НАП не може да си позволи да коментира съдебните решения, постановени в дела по които същата или ИД на НАП е страна, още повече - по делата, които все още са висящи и по тях не са постановени съдебни актове."

По темата работи и Вера Денизова

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    velian avatar :-P
    volarok
    • + 1

    Първи частен съд. Където е парата, там е интересът.

    Нередност?
  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • + 2

    До коментар [#1] от "volarok":

    Въпросът е кога е бил частен - при предишното решение или сега?

    Нередност?
  • 3
    velian avatar :-|
    volarok

    До коментар [#2] от "mickmick":
    "Въпросът е кога е бил частен - при предишното решение или сега?"
    _____________
    И в двата случая, според зависи кой плаща.

    Нередност?
  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#3] от "volarok":

    А не можем ли да приемем, че поне най-високата инстанция действа по закон?

    Нередност?
  • 5
    rvr12572942 avatar :-|
    rvr12572942
    • - 1
    • + 2

    Държавата нищо не губи, тъй като тия пари така или иначе нямаше да ги види никога, дори и съда да се бе произнесъл в нейна полза. Дори така е по- добре, поне се спести още едно унижение за държавния апарат, който и без това нямаше да може да си вземе присъдените пари.

    Нередност?
  • 6
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    ВАС е пример за овладяната от мафията държава - повечето решения са унижение за държавата и голяма благодат а нейните душмани!

    Нередност?
Нов коментар