Когато Доковска заговори

Адвокат Даниела Доковска, за която просветителството е призвание

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

На 42 години тя изнесе защитата по най-значимия политически процес в най-новата ни история - по обвинението срещу Тодор Живков, и попречи делото да завърши като саморазправа. Напук на конюнктурата и общественото мнение. На финала на забележителната си пледоария, продължила пет дни (тогава съдът заседаваше до обяд), Даниела Доковска заяви: "Някои хора поискаха чрез това дело да останат в историята. Не искам да съм на тяхно място. Един ден те ще се мъчат да излязат оттам."

Още преди това тя беше влязла в историята на българската юриспруденция.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

На 42 години тя изнесе защитата по най-значимия политически процес в най-новата ни история - по обвинението срещу Тодор Живков, и попречи делото да завърши като саморазправа. Напук на конюнктурата и общественото мнение. На финала на забележителната си пледоария, продължила пет дни (тогава съдът заседаваше до обяд), Даниела Доковска заяви: "Някои хора поискаха чрез това дело да останат в историята. Не искам да съм на тяхно място. Един ден те ще се мъчат да излязат оттам."

Още преди това тя беше влязла в историята на българската юриспруденция.

За съжаление защитната й пледоария днес не може да се намери в електронен вариант, а само в един сборник документи по делото "Живков", който е трудно откриваем. За съжаление, защото това е един уникален труд и практически наръчник на тема как (не бива) да се съди държавен глава.

"На Тодор Живков не му беше нужно да придобива пари по неправомерен начин. Той имаше власт.

На Тодор Живков не му беше нужно да нарушава законите. Те се създаваха под ръководството на Българската комунистическа партия, която той оглавяваше." , пледира Доковска в присъщия си афористичен стил.

Тогава публиката не можеше да оцени колко пророчески звучи това. Ако повече хора се бяха замислили над тази реплика, днешната действителност можеше да не включва превръщането на властта в пари и създаването на закони, които властимащите не се налага да нарушават, защото са им удобни.

В един от репортажите от делото тогава журналист разказа случайно доловена размяна на реплики между Доковска и друг адвокат, който я попитал как според нея ще се развие някакъв аспект от процеса. "Ние сме се разбрали със слатинската врачка - аз да не пророкувам, а тя да не гледа дела", отвърнала Доковска.

И въпреки това, нейните пледоарии, речи, интервюта, дори кратките й коментари по конкретни злободневни теми, звучат пророчески.

Мисия "Просветител"

Българската адвокатура е удовлетворена, че един от най-изявените нейни представители получи своето високо признание - за значимите й заслуги за развитието на правната наука и юридическото образование Даниела Доковска беше наградена с ордена "Св. Св. Кирил и Методий". Това обяви Висшият адвокатски съвет (ВАдС) на 1 ноември т.г., отбелязвайки, че адвокат Доковска е отличена точно 100 години, след като през 1922 г. Денят на народните будители бе обявен за официален празник.

Ако има човек, който в най-голяма степен да отговаря на идеята за будител, това е Даниела Доковска. Човек, за когото просветителството е призвание, високият стандарт и безпощадната прецизност във всяка дейност е запазена марка, а обществената кауза - приоритет. Човек, обсебен от науката и книжнината, за когото разпространението на знанието и писаното слово е мисия.

Даниела Доковска отдавна се е превърнала в институция. Адвокатската й дейност е публично известна, а името й е еталон в професията. Авторитетът й е огромен. Беше начело на Висшия адвокатски съвет 5 години, а когато издигнаха кандидатурата й за председател на съвета, не се появи нито една алтернативна кандидатура - за първи път в историята.

Далеч по-непозната е просветителската й мисия - научните й редакции, преподавателската й дейност в университета, последователната й работа за повишаване на професионалната квалификация в адвокатурата. Доковска е един от инициаторите на създаването на Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев", негов лектор и дългогодишен член на управителния му съвет. Тя е сред адвокатите, които възстановиха списание "Адвокатски преглед" - много сериозно и актуално научно издание, на което тя от дълги години е главен редактор. Пак тя е в основата на създаването на Библиотеката на ВАдС. Тя е и сред учредителите на фондация "Български адвокати за правата на човека" - един от основните центрове, съдействащи за познаване на Конвенцията за правата на човека и за нейното прилагане у нас. Тя създаде и практиката за участие на адвокатурата със становища по тълкувателните дела на върховните съдилища.

Твърде дълъг е списъкът на каузите, в които е участвала, и на отличията, които е получавала. Само една малка част от публикациите й са изброени на сайта на кантората "Доковска, Атанасов и съдружници", измежду тях - и над 50 редакции и научни редакции. Сред тях особено значима е нейната редакторска работа по библиографията и юбилейните алманаси на Петко Добчев, посветени на историята на българската адвокатура, на върховните съдилища и на Министерството на правосъдието. "Заедно Петко Добчев и Даниела Доковска имат огромна, до днес неоценена заслуга, за съхраняване на институционалната памет и за развитие на историческите изследвания на българските правосъдни институции", се казва в публикацията на ВАдС по повод награждаването й. Тя е съставител на книгата "Алеко Константинов като адвокат", която ВАдС издаде по случай 150-годишнината на писателя, и научен редактор на редица монографии на доц. д.и.н. Евгени Йочев, посветени на историята на адвокатурата и на съдебната система.

Който е наблюдавал нейната работа, не може да не е оценил перфекционизма й във всеки детайл - независимо дали редактира кратка вестникарска дописка или книга, дали подготвя слово или пледоария, тя осмисля всяка дума, излъсква всяка фраза, проверява всеки факт, оправя всяка запетайка, скоба, интервал.

От средата на 80-те години досега Даниела Доковска неизменно участва в подготовката и приемането на най-важните законодателни промени в наказателното право и наказателния процес. Тя, заедно с проф. Екатерина Трендафилова и съдия Румен Ненков, са основните автори на действащия НПК - резултат от мащабна кампания за привеждане на българското законодателство в съответствие с Конвенцията за правата на човека. На упреците, че НПК е прекалено формалистичен, Доковска реагира със свиване на рамене: "Всеки процес е формален. Не може да се говори за процесуален формализъм, когато формата гарантира правата на гражданите и достоверността на доказателствата. Абсурдно е прокуратурата да твърди, че процесуалният закон й пречи, щом постига 97% осъдителни присъди. Друг е въпросът, че у нас не се разследва истински сложната престъпност. Разкриват се престъпления, по които обвинението не може да не се докаже - пияни и дрогирани шофьори, катастрофи по пътищата, битови убийства, неплащане на издръжка и т.н."

На въпрос как би описал феномена Доковска, колегата й адвокат Васил Василев казва: "Когато тя заговори, всички млъкват. Защото има какво да чуят.".

"Никоя власт не си позволява да не слуша, когато Доковска говори", казва Мирослава Тодорова, самата тя блестящ наказателен съдия, един от многото юристи, които се смятат за щастливи нейни възпитаници.
Мирослава Тодорова: Никоя власт не си позволява да не слуша, когато Доковскаговори



Познавам Даниела Доковска първо като учител, посещавах упражненията по наказателен процес, които тя водеше в Софийския университет. Това за мен, а сигурна съм - и за многобройните й студенти през годините, беше щастлива среща, защото тя ни учеше на философията и технологията на наказателния процес, като ни показваше първостепенното значение на общата теория на правото за почтеното и компетентно упражняване на всяка юридическа професия във всяка област на правото. Така недидактично, талантливо и затова изключително ефикасно Доковска възпитава приложението на правото в хуманистична перспектива, която изисква винаги да се търси резонът и никога да не се забравя целта на правото. Много е важно младите юристи навреме да срещнат такава просветляващо и вдъхновяващо просвещение.
Доковска притежава същата сила на въздействие в професионалните дискусии, свързани с ефективната защита на основните човешки права и правовата държава, което е изключителен общностен капитал във време, в което има криза на авторитетите.
Никоя власт не си позволява да не слуша, когато Доковска говори".

Нейният неподражаем афористичен стил, усетът й за парадокса и способността й да доведе порочната теза до абсурд, според колежката й Ина Лулчева, са плод на изключителния й ум, но и на едно дълбоко познаване на правото. "Същевременно е страшно пестелива в думите, в писаните й текстове никога не можеш да разместиш дори и една дума", допълва Лулчева.

Адв. Ина Лулчева: Почтеност и професионализъм във всичко



Доковска е преди всичко човек с изключителен морал, почтеност и професионализъм във всяка дейност, с която се занимава. Тя е създадена да бъде учител и будител в истинския смисъл на думата, с изключителен стремеж да предаде познанието, независимо дали преподава музика, както преподаваше, преди да се насочи към правото, или като адвокат. Тя е задала стандартите на много хора. Никога не допуска компромис с правото в името на какъвто и да е частен интерес, независимо дали е от страната на обвинението или на защитата.
Особено съществено е нейното разбиране, че адвокатът няма личен интерес, важен е интересът на клиента, който се защитава с респект към закона и морала. И нещо, което е особено важно - никога да не се водиш от силните на деня, да не подчиняваш тезата си на това дали е популярна или не.
С изключителни ораторски умения и умения да убеждава. С неподражаема способност да обясни всяка теза - колкото и да изглежда сложна и недостъпна - така, че да бъде възприета от всекиго.
Безкрайно етичен и състрадателен човек, абсолютно непримирима към несправедливостта и готова да се включи във всяка морална кауза.
Даниела е човекът и приятелят, на когото съм изключително задължена, и който е моят Учител.

"Много широко скроен човек с изключителна култура", казва друга колежка от кантората Златка Стефанова. "Доковска има брилянтна юридическа мисъл и всеки неин анализ стига до дъното", казва тя.

На въпрос какви качества трябва да притежава добрият адвокат, Доковска отговаря кратко: "Знания, морал и характер. Ние трябва да защитаваме човека така, както той би се защитавал, ако имаше нашия професионализъм".

Адв. Емилия Недева: Нейна е тезата, че голям адвокат има там, където има "голям" съд



Адвокат Доковска запали у мен страстта към наказателното право още докато бях студентка в Софийския университет, а тя - мой преподавател по наказателен процес. Завладява всяка аудитория с огромна ерудиция, изкусна риторика и завидни стоицизъм и работохолизъм. Когато я попитах преди години как се става голям адвокат, тя каза, че голям адвокат има там, където има голям съд. Сега си мисля, че няма как съдът да не е професионален, независим и справедлив, няма как да не е "голям", ако има повече адвокати като Даниела Доковска.

Често атакуват адвокатите заради техните клиенти поради неразбирането, че всеки човек има право на защита. Всъщност, Доковска е най-много атакувана, защото е на върха. Но тя носи биографията си с достойнство и често цитира проф. Л. Е. Владимиров: "Защитникът няма чест, която може да бъде оскърбена. Той има дълг, който не може да бъде оскърбен".

Адв. Мария Шаркова:Нито едно признание за нейната професионална дейност няма да е достатъчно



Преди години имах привилегията да се запозная с адв. Даниела Доковска. Тя беше част от комисия, която оценяваше кандидати за участие в програма, провеждана в чужбина.
Още като студент изпитвах огромно уважение към нея - от изказванията й, от работата й като преподавател и като адвокат. Затова когато видях нейното име като член на комисията, влязох с огромно страхопочитание (не искам да омаловажавам присъствието на другите членове по никакъв начин). Все още помня как внимателно подходи към мен - тогава много млад адвокат с няколко години стаж. Когато се представих като специалист по "медицинско право" се усмихна и съвсем ясно заяви, че такова нещо няма. До днес помня тази нейна реплика с усмивка, защото тя беше критична, но по един изключително фин и ясен начин поднесе своите аргументи по темата и дори се пошегува. И сега от време на време се връщаме към тази дискусия за "медицинското право".
Благодарна съм, че тази наша среща в крайна сметка не беше последна. Благодарение на способността й да посява идеи, тя ме вдъхнови за моето проучване, посветено на медицинския деликт и след това стана редактор на книгата ми. С възхищение четях бележките й (а след това и по множество статии, които е редактирала), впечатлявах се от способността да забелязва всеки детайл и да обяснява защо е нанесена дадена корекция и какво трябва да се преработи. Тя притежава рядкото умение по такъв начин да обясни на някой, че не е прав, че той да се зарадва на критиката.
С удоволствие слушам разказите й за случаи от нейната практика и се възхищавам на чувството й за хумор. Нито едно признание за нейната професионална дейност няма да е достатъчно, за да отличи приноса на адвокат Доковска към развитието на адвокатурата и правната наука.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • - 3

    Към Марк Твен
    - Бихте ли дарили 10 долара за погребението на колега адвокат?
    - Ето 100, и да погребете 10..

    Всичките жълтопаветни юристи са с ДНК от номенклатурата... АБПФК... с привилегиите... расли възпитавани по тоя начин, и хабилитирани от ЮФ на СУ, откъдето се започва корупцията в правната система ... плагиатство.. прикриване ...
    Няма как да не видим, че една такава система и хората в нея вече 70 г. отбранява възпроизвеждането и.. и произтичащите привилегии... Една система на двоен стандарт - наужким за диктатори, мутри и крадократи и... втора за аборигените в БГ.. като армейско одеалце - не можеш да си завиеш хем краката, хем главата.
    Доковска несъмнено е компетентна .. обаче със неосъждането на диктатора живков, възродителния процес и престъпленията на комунистическата БкСП и режим, лагери, ДС ....- всъщност МНОГО допринесе.... 30 г. след падането на Стената, БГ да е най-бедна, НАЙ-корумпирана динена руска губерния, разграден двор извън Шенген, Еврозона, погледа на всякакви инвеститори, с опустяващи градове и чалга повсеместно. Където мутри и дерибеи се секнат на обикновения Ганю.
    Лулчева беше защита на крадократ Караджов, щипнал 10 млн. от Глобул... Теленор, дело към прикриватурата..
    Тия хвалби много мязат на наградите за ЧР.. яйчари.. Еми пускайте си ласкателствата в органа ви - Правен Свят.. А Доковска да не би да е гушнала букета?

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Браво, Мирела!
    Невероятно професионално направен портрет.
    Можете с пълно основание да се гордеете с написаното!

    Нередност?
  • 3
    valdim avatar :-|
    Dimov

    До коментар [#1] от "Da be.. da..":

    Доста негативно, а усещам и огорчение.
    Все пак да не забравяме, че цитираните от вас адвокати, са защитавали обвиняеми, т.к. Законът изисква това. Ако не беше Доковска, щеше да е Моковска или Точковска. Пак адвокати. Защото ако искаме да сме като Франция, Швеция, Германия като жизнен стандарт, качество на живот и пр. ефемизми, които бай Ганьо харесва, това означава България да е правова държава. А за е такава, трябва да има адвокати. А всеки адвокат е ДЛЪЖЕН да защитава клиента си, спазвайки закона.

    Нередност?
  • 4
    valdim avatar :-|
    Dimov

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Добре че ти - радетеля за справедливост, я похвали.

    Нередност?
Нов коментар