Новият брой:
Какво се случва в държавата

Казусът с отнетите лицензи на "Делта гард" отива в Конституционния съд

Състав на Върховния административен съд атакува възможността да се лишава от права само заради привличане като обвиняем

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) спря делото за отнетите лицензи за охранителна дейност на фирмата "Делта гард" ЕООД и сезира Конституционния съд (КС) с въпрос за приложимото право в този казус.

Тримата съдии смятат, че текстът от Закона за частната охранителна дейност (чл. 47, т. 5, б. "б"), който предвижда, че не се дава лиценз на охранителната фирма, когато неин собственик, съдружник, член на управителен орган и др. е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, е противоконституционен. А именно този текст е основанието за отнемане на лицензите на "Делта гард" през ноември м.г. със заповед на директора на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР. Мотивът е, че единият от двамата съдружници във фирмата - Димитър Спасов, известен като Митко Каратиста, още през 2019 г. е бил привлечен като обвиняем за самоуправство, осъществено със сила и заплаха, но не е прекратил участието си в дружеството в 30-дневен срок от привличането, както изисква законът.

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) спря делото за отнетите лицензи за охранителна дейност на фирмата "Делта гард" ЕООД и сезира Конституционния съд (КС) с въпрос за приложимото право в този казус.

Тримата съдии смятат, че текстът от Закона за частната охранителна дейност (чл. 47, т. 5, б. "б"), който предвижда, че не се дава лиценз на охранителната фирма, когато неин собственик, съдружник, член на управителен орган и др. е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, е противоконституционен. А именно този текст е основанието за отнемане на лицензите на "Делта гард" през ноември м.г. със заповед на директора на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР. Мотивът е, че единият от двамата съдружници във фирмата - Димитър Спасов, известен като Митко Каратиста, още през 2019 г. е бил привлечен като обвиняем за самоуправство, осъществено със сила и заплаха, но не е прекратил участието си в дружеството в 30-дневен срок от привличането, както изисква законът.

Охранителната фирма "Делта гард" нашумя особено много около разследването на аферата "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд. Тогава стана известно, че тя е охранявала асансьорния завод "Изамет" в Дупница по времето, когато той стана обект на откровено рейдърство с участието на прокуратурата, МВР, адвокати, нотариус и под егидата на адвокат Петьо Петров-Петьо Еврото, бивш шеф на столичното следствие. Именно "Делта гард" е охранявала и ресторанта "Осемте джуджета", докато Петров го е ползвал за щаб-квартира. Собственикът на фирмата "Изамет" Илия Златанов каза, че охранители на "Делта гард" са го следвали постоянно и са били поставени да охраняват целия му бизнес. Заводът в Дупница, окупиран от служители на "Делта гард", беше освободен, но се оказа, че междувременно е напълно разграбен.

Законът е откровено противоконституционен

Всъщност казусът с "Делта гард" продължава да поставя много въпроси, но въпросът със законовия текст не е сред тях, коментират юристи. Само по себе си този текст е откровено противоконституционен, защото предвижда отказ да се издаде лиценз, съответно отнемане на издаден лиценз, само при повдигане на обвинение. При това законът не предвижда временно ограничение за упражняване на дейността, а необратимо отнемане на лиценза заради повдигнато обвинение, без има яснота как ще се развие наказателното производство след това и дали въобще ще се стигне до съд, още по-малко до осъдителна присъда или до оправдаване. Същевременно последиците от тази мярка засягат не само обвинения съдружник, но и бизнеса, и дейността на цялото дружество, както и на свързаните с него лица. Нарушава се презумпцията за невиновност, която може да бъде опровергана само с влязла в сила присъда, се казва в мотивите за искането до КС.

Като се знае с каква лекота българската прокуратура повдига обвинения, които после се сриват в съда, ако въобще стигнат до съд, така може да бъде отнет всеки бизнес, без който и да е да носи отговорност, коментират юристи. Според тях, това дело всъщност спокойно е можело да бъде решено и без да се пита КС - само на основата на практиката на Съда по правата на човека в Страсбург и българския КС, защото казусът е съвсем ясен. Нещо повече, в самите на мотиви на определението на тричленния състав се сочат четири решения на КС, с които са обявени за противоконституционни аналогични разпоредби в четири други закона, които предвиждат лишаване от права само на база на привличане като обвиняем - по Закона за МВР, Закона за държавния служител, Закона за митниците иЗакона за защита на класифицираната информация. В този смисъл е очевидно, че това е поредната противоконституционна разпоредба, която ще падне. Тричленният състав на ВАС е имал всички основания да се произнесе по този казус и без да пита КС, но вероятно това е направено, защото казусът е по-особен, коментираха юристи пред "Капитал".

Казусът с обвинението срещу Димитър Спасов

Случаят с "Делта гард" още от година назад повдига редица въпроси, свързани с действията на прокуратурата по повод дейността на фирмата, но също така и по повод на разследването на Димитър Спасов-Митко Каратиста. Стана известно още преди година, че през май 2019 г. е Спасов бил привлечен като обвиняем за самоуправство, осъществено със сила или заплаха. Постановлението за привличане е издадено от Районна прокуратура - Бургас, но оттам две години не са направили нищо, за да предявят обвинението на Спасов. Сещат се да направят това едва на 2 ноември 2021 г., т.е. със закъснение от две години и половина. Това е причината Спасов да твърди, че дотогава той не е знаел, че срещу него има обвинение и съответно не е имало причина да прехвърля акциите си. Броени дни преди да му бъде предявено обвинението, в края на октомври м.г. Спасов е прехвърлил своите 50% от "Делта гард" на съдружника си Марин Русев, с което на практика формално излиза от компанията.

През февруари т.г. Административен съд - София град, отхвърли жалбата на "Делта гард" срещу отнемането на четири броя лицензи, като е приел, че заповедта на МВР е издадена при спазване на закона. Така делото стига до ВАС, който засега го спира, за да сезира КС.

Принципно положение е, че не може законът да създава задължения за предприемане на действия - в случая за освобождаване от акциите, без гаранции, че задълженото лице е узнало за обстоятелствата, които налагат това. Вън от това, че в случая ограниченията се налагат заради повдигане на обвинение, което на практика се приравнява с присъда - доколкото в закона има самостоятелно основание за отказ на лицензу съответно отнемане на лиценз при влязла в сила присъда на собственик, съдружник, член на управителен орган и т.н.

Освен това обаче и до момента остана неизяснен въпросът по каква причина две години и половина прокуратурата не е предявила обвинението на Спасов, което по правило се прави едновременно с повдигането. Прокуратурата отказва да отговори кой прокурор е държал това постановление в чекмеджето си и случайно ли Спасов е държан на каишка, или някой му е правил услуга. Вече година прокуратурата отказва да каже и каква е съдбата на това наказателно производство. Преди месец и половина "Медиапул" написа, че от информационната система на държавното обвинение може да се направи извод, че прокурорската преписка срещу Спасов е прекратена на 12 октомври тази година.