Седмичен бюлетин за правни новини

Последните две седмици на 2022 г. както обичайно бяха посветени на равносметка за отминалата година, но и на подготовка за идващата 2023 г. В първия ден на новата година "Дневник" предлага прегледа "Какво влиза в сила на 1 януари" - нови цени на природния газ, по-евтини винетки, данъчни промени, рекордно вдигане на линията на бедност и др. Също от 1 януари минималната заплата става 780 лв. - това реши Министерският съвет на последното си заседание на 29 декември.

Парламентът съкрати коледната си ваканция само от Бъдни вечер до 2 януари с мотива, че има много закони за приемане, а не е известно колко време има това Народно събрание. Същевременно депутатите удължиха до 21 януари срока за предложения по антикорупционния закон между първо и второ четене, което даде повод на правосъдния министър Крум Зарков да отбележи, че това доста отдалечава момента за приемане на закона.

Непосредствено преди Коледа Министерският съвет одобри проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с който се въвеждат правила за подобряване ефективността на разследването и механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор. Проектът вече е на сайта на парламента.

//ТОП 3

Проектът за електронно правосъдие предвижда от 30 юни 2024 г. всички новообразувани първоинстанционни дела да се водят електронно

Министерството на правосъдието публикува проект за промени в Закона за съдебната власт, съответно в Гражданския процесуален кодекс, Наказателнопроцесуалният кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, с които се цели въвеждането на реално и пълноценно електронно правосъдие у нас. Проектът предвижда, че образуваните след 30 юни 2024 г. първоинстанционни дела ще се водят изцяло електронно. Образуваните първоинстанционни дела в периода от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2024 г. може да се водят едновременно в електронна форма и на хартиен носител до приключването им във всички съдебни инстанции. На практика тези дела ще съществуват и в двете форми, доколкото в този период всички подадени документи, издадени актове и направени изявления по едно дело, които са на хартия, ще трябва да бъдат възпроизведени и в електронна форма от администрацията, а електронните актове, документи, изявления или действия, удостоверени електронно, ще трябва да бъдат възпроизведени на хартия.

Започва процедура за избор на нов български съдия в Страсбург

Правосъдният министър Крум Зарков публикува за обществено обсъждане проект на заповед, с която се регламентира процедурата по подбор на кандидати за нов български съдия в ЕСПЧ. Обявлението за начало на процедурата трябва да бъде публикувано до 13 януари 2023 г., а кандидатите ще могат да подадат заявление и необходимите документи до 17 февруари 2023 г. Прегледът на документите трябва да приключи на 22 февруари с решение за допускане, следват езикови изпити и публичното събеседване. Така до 15 март догодина комисията трябва да е класирала кандидатите, а до 10 май Министерският съвет да е приел решение за одобряването на тримата кандидати, чиито имена ще бъдат изпратени в Страсбург за избор, както и резервната листа. Ако България не изпрати кандидатури навреме в срока, поставен от Съвета на Европа - 21 май 2023 г., или пък ПАСЕ отхвърли и тримата предложени от българското правителство кандидати, настоящият съдия Йонко Грозев ще продължи да упражнява функциите на национален съдия до утвърждаването на нов титуляр. Още по темата тук.

Казусът с отнетите лицензи на "Делта гард" отива в Конституционния съд

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) спря делото за отнетите лицензи за охранителна дейност на фирмата "Делта гард" ЕООД и сезира Конституционния съд (КС) с въпрос за приложимото право в този казус - текста от Закона за частната охранителна дейност, който предвижда, че не се дава лиценз на охранителната фирма, когато неин собственик, съдружник, член на управителен орган и др. е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Законът е откровено противоконституционен и за това свидетелстват четири досегашни решения на КС, с които са обявени за противоречащи на конституцията аналогични текстове в други четири закона, които се сочат в определението на ВАС. Съвсем отделен е въпросът, че този случай повдига много въпроси, свързани с бездействието на прокуратурата по повод дейността на "Делта гард" и разследването срещу доскорошния съсобственик Димитър Спасов-Митко Каратиста. За докладчик по делото пред КС е определен съдия Красимир Влахов.