Седмичен бюлетин за правни новини

Две тълкувателни решения на ВКС - за доказване на пропуснати ползи от деликт и за необходимото другарство на страните по договор по иск за нищожност на договора

С Тълкувателно решение №3/2021 г. от 13.01.2023 г. по т.д. №3/2021 г. Общото събрание на Гражданската и на Търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: "Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение." Понятието пропусната полза е с еднакво съдържание както при договорната, така и при деликтната отговорност, като и в двата случая е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение.

С Тълкувателно решение №7/2020 г. от 13.01.2023 г. по т.д. №7/2020 г. Общото събрание на ОСГТК на ВКС реши: "Страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора." Ищецът не може да предяви иска си само по отношение на една от страните по договора, като избира коя да е тя, тъй като така се създава възможност да бъде избрана страна, която няма голям интерес от запазване на договора или също желае отпадане на неговите последици, се сочи в решението.

Заключение на генералния адвокат: Задържането в България е като по Кафка

Недопустима е национална правна уредба и съдебна практика, според която основанията за задържането на заподозрян или обвиняем може да не са посочени в писмения акт за задържане, а да се съдържат и в други документи, с които той ще се запознае само ако оспори законността на задържането си. Основанията трябва да му бъдат съобщени веднага, за да може той да оспори ефективно задържането и във всички случаи преди първия разпит от полицията. Тази информация следва да съдържа като основание описание на фактите, включително, ако са известни времето и мястото на настъпване на фактите, както и формата на участието на лицето в престъплението, в чието извършване е заподозряно, и неокончателната правна квалификация, дадена от компетентния орган. Това се казва в любопитно заключение на генералния адвокат при съда на ЕС Priit Pikamäe, изготвено по българско дело (C‑608/21), което започва с цитат от романа "Процесът" на Франц Кафка. Преюдициалното запитване е на съдията от Софийския районен съд Мирослав Петров.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Фотограф : Надежда Чипева

В четвъртък сутринта прокуратурата, ДАНС и Националната следствена служба (НСлС) влязоха в офисите на българската криптокомпания Nexo. На следващия ден от пресконференция на прокуратурата стана известно, че на четирима души, свързани с Nexo, са повдигнати обвинения като част от организирана престъпна група с цел пране на пари, данъчни измами, компютърни престъпления и банкова дейност без лиценз.

КПКОНПИ продължава да крие актовете си въпреки решенията на съда >> Антикорупционната комисия КПКОНПИ е поискала от Административния съд - София-град, да обяви за нищожно собственото си решение от ноември м.г., с което съдът отменя отказа на комисията да предостави достъп до своите искове за отнемане на незаконно придобито имущество. Няма сериозни основания да се твърди нищожност в случая, но целта на комисията очевидно е да се създаде фиктивен повод решението да не бъде изпълнено или поне да се забави изпълнението му.

Прокуратурата отново отхвърли идеите за законно преработване на индустриален коноп >> Главният прокурор Иван Гешев отново изрази отрицателно становище по законопроект, с който се предлага декриминализация на преработката на индустриален коноп. Законопроектът беше внесен в парламента на 9 декември 2022 г. от група депутати от "Демократична България" и "Продължаваме промяната". В момента отглеждането на индустриален коноп е законно в България, но не и преработката му, проектът предлага да се направи ясно разграничение между индустриалния коноп и марихуаната.

България е изплатила над 740 хил. лв. обезщетения по решения на съда в Страсбург през 2021 г. >> Министерският съвет одобри и внесе в парламента Деветия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2021 г. Страната ни е в челните места сред държавите от ЕС по брой дела в т.нар. засилена процедура (групи дела, поставящи структурни и системни проблеми) в ЕСПЧ, както и сред десетте държави, които най-много бавят изпълнението на решенията на съда в Страсбург.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Националният съд не е установил, че конфискуваното имущество е в резултат на престъпно поведение. В поредно решение, този път на комитет от трима съдии, Европейският съд по правата на човека установява нарушение на правото на собственост по две жалби срещу т.нар. гражданска конфискация по закона от 2005 г. ЕСПЧ се позовава на своята позиция по делото Todorov and Others v. Bulgaria от 2021 г., в което като основен проблем се сочи липсата на преценка от националните съдилища за причинно-следствена връзка между активите, за които се иска конфискация, и някакво престъпно поведение >> Права на човека

Туристите имат право на частична компенсация за провалена заради COVID-19 почивка. Туристите имат право на намаление на цената на своето пакетно туристическо пътуване, когато несъответствието на туристическите услуги в пакета се дължи на ограничения, наложени заради разпространението на инфекциозно заболяване в световен мащаб. Това се казва в решение на Съда на ЕС по дело C‑396/21, постановено по преюдициално запитване на съд в Мюнхен, Германия >> Клуб Z

Върховни съдии искат тълкувателно решение за правото на юридическите лица да получат обезщетение за неимуществени вреди. Въпросът се поставя повече от 10 години, след като ВКС трайно обърна дългогодишната си практика, че само физическите лица могат да понесат неимуществени вреди. Очакванията са, че в едно тълкувателно решение ще се разгледа и въпросът за критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетението за претърпени от юридически лица неимуществени вреди >> Лекс