Новият брой:
Образованието: Лунната мисия на България
Първият удар на Лаура Кьовеши в България

Инструментът на Брюксел: Европейската прокуратура най-после се задейства в България

В контекста на кадрови конфликт сред българските делегирани прокурори бе обявено първото голямо разследване на европрокуратурата - за тецовете на Ковачки

Сградата на Европейската прокуратура в Люксембург
Сградата на Европейската прокуратура в Люксембург
Сградата на Европейската прокуратура в Люксембург    ©  Сайт на Европейската прокуратура
Сградата на Европейската прокуратура в Люксембург    ©  Сайт на Европейската прокуратура
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Българският офис на Европейската прокуратура обяви първото сериозно разследване у нас от създаването му досега - за измами в тецовете на Ковачки.
  • Това се случи в контекста на кадрови конфликт сред българските делегирани прокурори, което породи всякакви коментари.
  • Европрокурорите у нас трудно се еманципират във враждебна среда.

Европейската прокуратура направи в понеделник нагледна демонстрация за важната роля, която може да играе за оздравяването на държавата и излизането й от калта на застоя. Евроинституцията проведе мащабна акция с десетки обиски и следствени действия в тецове на Христо Ковачки по разследване на предполагаема измамна схема с емисиите на парникови газове. Това разследване можеше да започне и българската прокуратура. Първите публични твърдения за подобна измама, ощетяваща европейския и българския бюджет, се появиха още през лятото на 2021 г. - първо в журналистическо разследване, а оттам - и в доклад на временна парламентарна комисия в 46-ото НС, който е предаден на прокуратурата. Но не. Българското обвинение традиционно не се занимава с данни за престъпления, когато са замесени Пеевски, Ковачки, Доган, Борисов и други лица от едрата олигархична мрежа, оплела държавата.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Българският офис на Европейската прокуратура обяви първото сериозно разследване у нас от създаването му досега - за измами в тецовете на Ковачки.
  • Това се случи в контекста на кадрови конфликт сред българските делегирани прокурори, което породи всякакви коментари.
  • Европрокурорите у нас трудно се еманципират във враждебна среда.

Европейската прокуратура направи в понеделник нагледна демонстрация за важната роля, която може да играе за оздравяването на държавата и излизането й от калта на застоя. Евроинституцията проведе мащабна акция с десетки обиски и следствени действия в тецове на Христо Ковачки по разследване на предполагаема измамна схема с емисиите на парникови газове. Това разследване можеше да започне и българската прокуратура. Първите публични твърдения за подобна измама, ощетяваща европейския и българския бюджет, се появиха още през лятото на 2021 г. - първо в журналистическо разследване, а оттам - и в доклад на временна парламентарна комисия в 46-ото НС, който е предаден на прокуратурата. Но не. Българското обвинение традиционно не се занимава с данни за престъпления, когато са замесени Пеевски, Ковачки, Доган, Борисов и други лица от едрата олигархична мрежа, оплела държавата.

За сметка на това Европейската прокуратура най-после демонстрира и в България, че има ресурс и независимост да разследва данни за евентуални престъпления, извършени от силните на деня. Това пък обяснява упоритата съпротива срещу нея, която я съпровожда от самото й създаване от пазителите на монопола на българската прокуратура. Ясно е, че в момента, в който Гешев загуби правото единствен да решава кой да бъде обвинен и кой - поставен под прокурорски чадър, това ще застраши конструкцията на сегашната корупционна мрежа около и в прокуратурата. "Имунната система" на олигархията ще отслабне и ще изчезне усещането за пълна недосегаемост на основните действащи лица в играта на клептокрация. Това ще промени и значението на фигурата на главния прокурор в българските условия и е възможно да даде допълнителен импулс на съдебната реформа.

Демонстрацията на правосъдие няма да мине без съпротива. Ден след акцията по тецовете медиите на задкулисието нападнаха и Европейската прокуратура, и персонално българския европейски прокурор Теодора Георгиева. Някои големи медии (например БНТ) се ограничиха само да цитират съобщението на европрокуратурата безадресно - името на свързания с тецовете Христо Ковачки не беше споменато. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов (а и не само той) прозря в акцията координирана атака за закриване на българските тецове. Истината, разбира се, е друга.

Компетентност

Европейската прокуратура е независим орган на ЕС, отговарящ за разследването, наказателното преследване и предаването на съд за престъпления против финансовите интереси на ЕС, включващи:

  • измами
  • корупция
  • изпиране на пари
  • трансгранични измами с ДДС.


Дейността на Европейската прокуратура започна на 1 юни 2021 г., а нейната компетентност включва престъпления, извършени след ноември 2017 г.

В контекста на кадрови скандал

Акцията на европрокуратурата в понеделник се случи в разгара на тлеещ кадрови скандал в българския офис, който близо седмица е на фокус в медиите с твърдения за серийни оставки на делегирани европрокурори и служители, лоша организация и лични конфликти. А в края на миналата седмица стана известно, че европейският главен прокурор Лаура Кьовеши изпраща проверка на българския офис на институцията от Отдела за вътрешен одит на Европейската прокуратура. Това става след видеоконферентен разговор между Кьовеши и правосъдния министър Крум Зарков за проблемите на институцията, условията за работа и работната среда на българските делегирани прокурори.

Всичко това даде повод на някои да коментират, че акцията срещу тецовете била демонстрация на активност на българския офис на европрокуратурата, целящ да опровергае твърденията за кадрови и организационен хаос.

Теодора Георгиева: Не е демонстрация, а дълго подготвяна акция

Абсурдно е да се говори за демонстрация, подобна акция изисква много дълга подготовка, а датата за провеждането й е насрочена много преди да се появят информациите за т.нар. кадрови скандал в българския офис, коментира за "Капитал" българският европейски прокурор Теодора Георгиева (като уточнява, че не приема твърденията за "кадрови скандал").

"Това дело е образувано през 2021 г. и е може би едно от делата, с които сме започнали работа, а подготовката на подобна акция като тази в понеделник отнема месеци. На първо място, става въпрос за 40 разрешения от съда за претърсвания и изземвания. В операцията са участвали над 150 полицейски служители и служители на ГДБОП и ДАНС, това изисква много време за координация и подготовка на тези хора. С всички тях са направени срещи за изготвяне на оперативен план за деня на действие, тъй като операцията е извършена в 10 града едновременно. Освен претърсвания са проведени и 70 разпита на свидетели, което също изисква ресурс и подготовка, като към момента също така текат и последващи искания за одобрявания на протоколи, доколкото в хода на акцията е изникнала допълнителна необходимост от действия. Още дълго време ще имаме работа, защото е иззето огромно количество документация, включително компютри и телефони, на които трябва да се извършат съответните експертизи и всичко да се приобщи към делото, за да може да се прецизира обвинението. Това също ще отнеме месеци", казва Теодора Георгиева.

Тя уточнява, че преди да се проведе акцията в понеделник, по делото е извършена много работа, приобщавани са документи, разпитвани са свидетели, а в момента се назначават осем експертизи, но тази информация по правило не е била публична.

Засега има индикации, че това няма да е единственото подобно разследване на Европейската прокуратура, а демонстрациите на правосъдие вероятно ще зачестяват. Ден след акцията в тецовете регионалният министър Иван Шишков пък съобщи по БНР, че Европейската прокуратура е започнала проверка на ремонта на столичната улица "Граф Игнатиев". Тя е изискала от Министерството на регионалното развитие и благоустройството цялата документация по образуваната от ведомството проверка на ремонта. Така, с проблеми или не, може би сме свидетели, че европейските делегирани прокурори най-после започват да работят.

Трудно начало

Работата на Европейската прокуратура в България тръгна трудно още от самото начало. И след четири конкурса за избор на европейски делегирани прокурори те не само не се увеличават, а намаляват. Първоначално делегираните прокурори в България трябваше да са десет, но се оказа, че България не може да излъчи подходящи кандидати. През май 2021 г. след първия конкурс в Прокурорската колегия на ВСС българската държава изпрати 10 кандидати за 10 места, но от тях ЕП одобри само четирима. При следващия избор бяха назначени още петима делегирани прокурори, та броят им нарасна на деветима. Обявеният нов конкурс - за едно останало вакантно място, се провали, защото не се явиха кандидати. Междувременно от институцията, оглавявана от Кьовеши, увеличиха местата за български делегирани прокурори на 15 предвид многото сигнали и дела от България. Все още няма резултати, но пък през последните седмици стана известно, че вече трима делегирани европрокурори са се отказали от позицията и се връщат в съдебната система, а един от тях отива в Евроюст като помощник на новия национален член в агенцията - следователката Бисерка Стоянова. Така българските делегирани прокурори останаха шест при квота от 15 места. "Всички останали делегирани европрокурори са подали документи за участие в конкурса за повишаване в апелативните прокуратури, а повечето от тях - и в конкурса за Върховната административна прокуратура", написа правният сайт "Лекс" миналата седмица, същата информация изнесе и "Медиапул".

През цялото време ВСС доста неохотно провеждаше изборите за делегирани прокурори, даже втория път се опита да се откаже, но от Люксембург не позволиха. Така или иначе кандидатите са кът. И тук стигаме до феномена да няма желаещи да заемат една високоплатена престижна позиция на европейски делегиран прокурор. Той, изглежда, се дължи на много причини - недоверие в ефективността на европейските институции, културата на послушание на българските магистрати, както и на досегашното двойствено положение на делегираните прокурори под крилото на Гешевата прокуратура. Да си европрокурор, но да си в къщата на Гешев и непрекъснато да ти напомнят за това, както и факта, че рано или късно пак ще трябва да се върнеш в лоното на българската прокуратура, не помага много за еманципацията на делегираните прокурори, които така или иначе, за да бъдат назначени, първо минават на кастинг през Прокурорската колегия на ВСС, т.е. през одобрението на Гешев. Както коментира един наблюдател на процесите, в прокуратурата не вярват, че европрокуратурата ще проработи на българска почва, както не вярват, че някой може да бъде избран без благословията на Гешев, но пък са напълно наясно, че ръководството на прокуратурата гледа на това като враждебен акт.

Повечето български прокурори са свикнали да не проявяват инициатива и да получават нареждания отгоре какво да правят. Същевременно българските магистрати в момента получават огромни заплати за стандартите в страната и не са претоварени с работа. Те са наясно, че с "продажбата" на едно дело може да заработят годишната заплата на европрокурор.

Всъщност не само за европрокурори няма кандидати. Миналата седмица Министерството на правосъдието удължи срока за кандидатстване за нов български съдия в Страсбург - поради недостатъчно желаещи.

И трудностите на растежа

През последните две години властите у нас предприеха сериозни стъпки за независимостта на европейските делегирани прокурори в България. Тяхната наказателноправна независимост бе гарантирана с промените в НПК от 2021 г. Административната независимост - с промените в Закона за съдебната власт, внесени от предишния правосъден министър Надежда Йорданова, с който делегираните прокурори получиха собствена администрация, бюджет, регламент за избор на ръководител и др. Материалната независимост я осигури сегашният правосъден министър Крум Зарков, който се пребори те да получат отделна сграда и не коя да е, а бившата знакова партийна сграда на "Раковски" 134. Това стана през есента на миналата година, но сградата все още не е предадена на българския офис на ЕП, защото ВСС все още се тутка с паспортизацията и други бюрократизми. Европрокурорите в България все още нямат и собствена администрация, досега ползваха командировани служители от Гешев, но 45-дневният срок на командировката изтече, а конкурс още не е насрочен, макар че имат отпуснат щат за над 50 служители. Все пак да градиш администрация от нулата във враждебна среда трябва много хъс, да търсиш и мотивираш подходящи кандидати за европрокурори трябва активно проучване и обикаляне на страната в разговори, коментира наблюдател на процесите.

Структурата на европейските делегирани прокурори няма сайт, няма пресслужба, а доскоро практически нямаха и дела. Което е странно, при положение че още от страна на тази институция България се води като една от страните с най-много сигнали и дела. През март м.г. при посещението си в България Лаура Кьовеши заяви, че Европейската прокуратура е получила рекорден брой сигнали от България, попадащи в компетентността й, и е започнала над 120 разследвания по български сигнали. Единственото дело, по което има внесен обвинителен акт и завърши с условна присъда, е за получен подкуп от 5000 лв. от инспектор на Държавен фонд "Земеделие".

В България има над 1500 прокурори, страната ни е на шесто място по брой на прокурорите на глава от населението в Съвета на Европа от 45 държави членки. Невъзможно е сред тях да няма девет подходящи за европейски делегирани прокурори, а позицията може да се заема и от съдии и други юристи с подходяща квалификация. Рано или късно и това ще стане, но съпротивата ще бъде силна. Свършената по разследването "Ковачки" работа обаче дава надежда, че този инструмент ще влезе в употреба успешно.