Съдът: Заплатите в държавните болници не са тайна

"Капитал" осъди болница "Света Марина" - Варна, да предостави данни за заетостта с медицински дейности на ръководството и средните заплати на персонала

   ©  Надежда Чипева
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • "Капитал" осъди болница "Света Марина" - Варна, да предостави данни за заетостта с медицински дейности на ръководството и средните заплати на персонала.
  • Дейностите в публични структури и заплатите от бюджетни институции са информация от обществен интерес, прие съдът.
  • Чакат се още три решения по подобни дела, а получената информация ще освети политиката на заплащане в големите държавни болници.

Политиката по заплатите в държавните болници, както и лечебните дейности, които извършват членовете на бордовете им и ректорите на медицинските университети, не могат да бъдат тайна. Това е дейност в публичния сектор, която трябва да бъде открита за обществен контрол. Това се казва в решение на Административен съд - София-град, с което се отменя отказът на изпълнителния директор на УМБАЛ" Света Марина" - Варна, да предостави на "Капитал" данни за тези дейности по реда на достъпа до обществена информация. Решението е окончателно, тъй като през 2018 г. парламентът реши, че делата по достъпа до информация ще се гледат само на една съдебна инстанция.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • "Капитал" осъди болница "Света Марина" - Варна, да предостави данни за заетостта с медицински дейности на ръководството и средните заплати на персонала.
  • Дейностите в публични структури и заплатите от бюджетни институции са информация от обществен интерес, прие съдът.
  • Чакат се още три решения по подобни дела, а получената информация ще освети политиката на заплащане в големите държавни болници.

Политиката по заплатите в държавните болници, както и лечебните дейности, които извършват членовете на бордовете им и ректорите на медицинските университети, не могат да бъдат тайна. Това е дейност в публичния сектор, която трябва да бъде открита за обществен контрол. Това се казва в решение на Административен съд - София-град, с което се отменя отказът на изпълнителния директор на УМБАЛ" Света Марина" - Варна, да предостави на "Капитал" данни за тези дейности по реда на достъпа до обществена информация. Решението е окончателно, тъй като през 2018 г. парламентът реши, че делата по достъпа до информация ще се гледат само на една съдебна инстанция.

В края на м.г. "Капитал" запита десетте държавни болници с най-големи приходи какви са заплатите на членовете на техните бордове, изпълнителните директори и заместник изпълнителните директори, както и на ректорите на медицинските университети. Попитахме също така и дали всички тези лица, които управляват болниците, участват в лечебната дейност, оперират ли, преглеждат ли или просто получават значима заплата от болницата заради поста, който са заели. Поискахме и данни за най-ниските и най-високите възнаграждения на лекарите и медицинските сестри в тези болници. Целта на тези еднотипни въпроси беше да се опитаме да съставим картина за политиката на заплащане големите държавни болници, доколкото това е един от най-важните аспекти на нерешените с десетилетия проблеми с финансирането в здравеопазването.

Въпросите към болниците:

  • В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е участвал всеки от членовете на борда и заместник изпълнителните директори;
  • В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, е участвал ректорът на съответния медицинския университет, към който е болницата;
  • Какъв е размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение на лекарите (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2021 г. и към момента в лечебното заведение;
  • Какъв е размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение на медицинските сестри (с включен ДМС и без включен ДМС) през 2021 г. и към момента.


Само три болници отговориха на всички въпроси

Само УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив, УМБАЛ "Св. Иван Рилски" - София, и Националната хематологична болница предоставиха пълен достъп до информация. Останалите отказаха под една или друга форма да отговорят изчерпателно и го направиха или частично, или изобщо не изпратиха отговор.

От УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" например отговориха, че исканата информация не е пряко свързана с основната дейност на болницата и че от данните за заплатите не можем да си съставим обективно мнение за работата в лечебното заведение, тъй като те имат организационен характер и са без самостоятелно значение.

УМБАЛ "Александровска" предостави информация за възнагражденията само на членовете на съвета на директорите, които са се съгласили писмено да я огласят. Най-ниските и най-високите заплати на лекарите и сестрите не бяха предоставени с мотив, че "те не заемат публични длъжности".

От УМБАЛ "Д-р Георги Странски" - Плевен, заявяват, че няма надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията за заетостта с медицински дейности на членовете на борда, тъй като с нея не се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността. Данните за заплатите пък не са предоставени, защото това противоречало на интересите на болницата и Закона за защита на конкуренцията, тъй като болницата работела в много конкурентна среда. Единствената информация от болницата е за заетостта в нея на ректора на Плевенския медицински университет, който през миналата година е направил 300 операции.

От Националната онкологична болница предоставиха само най-ниските и най-високите заплати за 2021 и 2022 г., от което става ясно, че докато заплатата на директора д-р Стефан Константинов (според публичния регистър) е била средно 6471 лв., най-високата лекарска заплата в болницата с ДМС е била 1762 лв. месечно през 2021 г. Наистина странно разминаване, тъй като по информация от МЗ през 2021 г. заплатата му е била средно 10 045 лв.

Отказът на "Света Марина" е мотивиран с това, че информацията за участието на ръководните лица в медицински дейности представлява лични данни, а за средните брутни заплати на лекарите и сестрите лечебното заведение не е събирало данни, защото дейността му не налагала това.

"Капитал" заведе общо четири дела за получаване на пълен достъп до информация и решението по делото срещу "Света Марина" е първото от тях.

Съдът: Заплатите в публичния сектор са елемент от обществения живот на страната и информация за тях се дължи

Заповедта на изпълнителния директор на УМБАЛ" Света Марина" - Варна, за отказ да се предостави информация е неясна, диспозитивът не съответства на мотивите, доколкото в тях се казва, че част от търсената информация е обществена и следва да бъде предоставена, констатира съдът (решението вижте в прикачения файл). Отделно от това обаче съдът констатира неправилно тълкуване на закона.

Прикачен файл

Болниците изразходват публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК, в този смисъл информацията за медицинските дейности, които извършват лицата от ръководството им, трябва да е достъпна, за да могат гражданите да си съставят мнение за изразходването на публичния ресурс. Участието на членовете на съвета на директорите и на ректорите в медицинските дейности, предоставяни от едно публично учреждение, като дейност в публичния сектор не може да се определи като лични данни и не е свързано с неприкосновеността на личността и личния живот. Не са лични данни и информацията за най-високия и най-ниския размер на трудовите възнаграждения на лекарите и медицинските сестри, още повече че никъде в искането не се настоява да се получи информация за възнаграждението на конкретно лице.

"Трудовите възнаграждения в структури, опериращи с бюджетни средства, безспорно са елемент от обществения живот на страната. Следователно в случая не се касае за лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно разходването на бюджетните средства. Определянето на трудовите възнаграждения за посочените длъжности е част от дейността на публичното дружество", се казва в решението на съда.

"Това решение на съда е продължение на една вече утвърдена практика, но то надгражда над нея, като се разпростира върху нова сфера, а именно болничното лечение и евентуалните конфликти на интереси в управителните органи на болниците. Много е важна констатацията на съда, че не може да представлява лични данни информацията за клинични пътеки и друго участие на членовете на съвета на директорите и ректора в болнични дейности, както и че по никакъв начин не са лични данни статистиката за най-висока и най-ниска брутна заплата." Това коментира за "Капитал" адв. Александър Кашъмов от фондация "Програма Достъп до информация", който защитава интересите на медията по тези дела.

Ножицата в политиката на директорите

През миналата година беше подписан колективен трудов договор, според който минималната работна заплата на лекарите трябва да бъде 2000 лв., а на сестрите - 1500 лв. Специално за да се достигнат тези нива, бяха увеличени цените на клиничните пътеки, които плаща НЗОК, с 35% за една година. Въпреки всичко обаче според данни на Министерството на здравеопазването към октомври 2022 г. основните заплати на лекарите със специалност в държавните болници са средно 1661 лв., на старшите и главните сестри - 1174 лв., а на санитарите - 806 лв. В същото време средните им брутни заплати са значително по-високи - за лекарите например тя е 3421 лв. в държавните болници и 2730 лв. в общинските. Съществува обаче голяма ножица в заплащането на отделните лекари и сестри и причината за тази ножица е политиката на назначените от държавата директори на болниците, които сами определят правилата за разпределяне на допълнителните възнаграждения над основните заплати и кой колко ще получава в съответния месец, без това да става по обективни критерии. Съпротивата срещу това лекарите да получават нормална основна заплата и да не зависят от благоволението на своите началници е толкова голяма, че в най-големите университетски болници основните заплати са на границата на минималната.

Възнагражденията според регистъра на КПКОНПИ

Според регистъра за публичните длъжности на КПКОНПИ ректорът на Варненския медицински университет, проф. Валентин Игнатов, например получава по-голямо възнаграждение от УМБАЛ "Света Марина", чийто принципал е, отколкото от университета - през 2022 г. заплатите му са 199 207 лв. годишно от университета плюс 240 410 лв. от болницата. При ректора на Медицинския университет - София, академик Лъчезар Трайков съотношението също е две към едно - 51 098 лв. от университета и 108 821 лв. от втория трудов договор през 2022 г.

Изпълнителните директори на болници също подават декларации, като по традиция най-големи са доходите в частния сектор, където директорът на болница "Сердика" д-р Методи Янков е получил 827 хил. лв. през 2022 г.

В държавните болници, логично, също има значими заплати - например основното възнаграждение на директора на "Майчин дом" - София, проф. Иван Костов през 2022 г. е било 232 199 хил. лв., двойно по-голямо от това на проф. Карен Джамбазов, директорът на най-голямата държавна болница в България - УМБАЛ "Св. Георги", Пловдив, който е получил 103 168 лв. основна заплата.