ГУСВ - ведомство за лична употреба

Преди четири години Главното управление на строителни войски получи ново ръководство в лицето на генерал-майор Радослав Пешлеевски. Предишното начело с генерал-полковник Васил Василев, нормално се оттегли в пенсия. Получил благословията на тогавашния съветник генерал Стоян Андреев и на цялото Берово правителство, Пешлеевски прояви завидна активност. Набързо в речника на войските навлезе фразата пазарна икономика, а по съвещания и заседания се носеха уверения, че войските няма да бъдат онази тоталитарна организация, която на върха на робския труд градеше грандиозните си успехи. Започна се с широко рекламираното задгранично строителство. Обявена бе концесията със Зимбабве и се направи мостът над река Лимпопо, последваха фериботът Оряхово - Бекет, жилищното строителство по ПМС 235. Никой не си направи труда да провери дали има, или няма концесия, кой участва като акционер в тези обекти, начина на финансиране и разплащане и много други подробности. Хаосът в държавата подпомогна много от начинанията на новото ръководство. Тихомълком голяма част от акциите на ферибота замина в руски бизнесменски ръце, а липсата на истинска конкуренция позволи на Пешлеевски и компания да направят реклама на евтините си жилища. Пари, особено за жилища по 235 ПМС, се насъбраха, защото хората искаха да имат дом само срещу 120-140 долара на кв.м. Това позволи на ръководството да борави с големи суми и да раздава евтини жилища на видни политици, които впоследствие лобираха за Пешлеевски и неговите приближени. В списъците на хората, получили подобни подаръци, са Мими Виткова, генерал Тотомиров, Георги Георгиев, а отскоро и Муравей Радев. За останалите граждани се спретна нещо като пирамида. Месечните им вноски нараснаха неимоверно, така че вече площта им се изчислява на 350-400 долара на кв.м. Протестите на обикновените граждани се потулват по всякакъв начин. Пешлеевски плаща за всяка реклама по вестниците, радиото и телевизията. Почти 2 000 000 лева му струва интервюто в “Демокрация”, на бившето предаване “Наблюдател” също са преведени почти два милиона лева и е извършен ремонт на офиса му също за много пари, интервюто му за миналата година в “Дума” му струва 600 000 лв. и т.н. Целта е да се потисне всякаква съпротива, за да се разиграят истинските козове. А те са: скрита приватизация чрез засилване на фирмата към Строителните войски СВ - ЕАД (Строителство и възстановяване) начело с бившия майор Йовка Алипиева. Фирмата е създадена по каноните на Търговския закон и на пръв поглед е независима от ГУСВ, но с усилията на Пешлеевски и други заинтересовани лица към фирмата са прехвърлени много от най-печелившите активи на Строителни войски. Преди две години комисията по корупция начело с Едвин Сугарев направи обстоен анализ на противозаконното установяване на подобна фирма към иначе строго военизираната структура, но с времето този въпрос поотшумя. Нещо повече - фирмата се кани да глътне още по-големи парчета от ГУСВ.
Иначе финансовото състояние на войските е плачевно. Редовно получават заплати само офицерите от главното управление, поделенията са оставени да се оправят сами. На един от последните военностопански съвети само загубите от три блока, строени по 235 ПМС в кварталите “Хаджи Димитър” и “Сухата река”, са за 1 милиард и 600 милиона лева. Тези пари са практически невъзвращаеми, защото са изхарчени по най-неефективния начин. Публична тайна е, че строителен пазар има главно в София и големите градове, но Пешлеевски сключва бартерни договори с кметства за строителство на жилища в градове като Карнобат, Бяла Слатина, Пловдив и др. С пари на софиянци той финансира блокове в тези малки градове, но там жилищата са практически непродаваеми. В основите на подобни строежи са вкопани милиони, ако не и милиарди левове, а вноските на софиянци стават все по-високи, за да се покриват загубите от подобни начинания. Основите на тази пирамида са на път да се сринат, вече се оформят граждански комитети на излъганите, които търсят сметка от ГУСВ и лично от Пешлеевски. Бунтът може да се изроди по подобие на фалита на банките през миналата година, но сегашното ръководство на войските смята, че има начин да се измъкне сухо от положението. Рецептата е проста - натягай се на политиците, проглушавай им ушите, че помагаш на бедни и социално слаби, а когато всичко се срине, отправи вината към недалновидното правителство, което все някога ще падне, и тежките условия в страната. В общия хаос вината ще се претопи, а сенчестата страна на личните интереси ще остане скрита за широката общественост.
За изключително сложните далавери, заформени около кръга на Пешлеевски, свидетелства и фактът, че главният счетоводител на войските полковник Иван Калинов е в психиатрията на Военна болница с тежка депресия и чувство за вина за провала на войските. Свидетели твърдят, че в първите дни е искал да се самоубива и само е повтарял: “Аз закопах Строителните войски...” През ръцете на иначе кроткия офицер под натиска на Пешлеевски са минавали документите за моста в Зимбабве, десетките валутни командировки в ЮАР и други далечни страни, издръжката на два задгранични офиса, където работят приближени на генерала и на Йовка Алипиева и които почти никой не познава, тъй като секретността в тази посока е пословична. А някой се поинтересува - веднага изпада от щата. Същият този щат пък е безкрайно раздут. Само допреди месец в него имаше цели 29 генералски длъжности, при положение че войнишкият състав е намалял с повече от две трети в сравнение с 1990 г. В ГУСВ на щат са 365 души, а предишното ръководство остави в наследство 73 при много повече войници на служба.
Всички приказки за успешното адаптиране на войските към новите условия са въздух под налягане. Истината е, че огромната “империя” в строителството се декапитализира със страшни темпове за сметка на държавата, за сметка на излъганите граждани, но в услуга на един хитър кръжец около генерал Пешлеевски. Въобще не е трудно да се стигне до нея, стига оторизираните органи да си свършат работата и най-после ГУСВ да заеме своето достойно място на ползу роду, както е било замислено още от времето на Стамболийски. С вятърничави обещания и надежди вечно не може да се лавира. Нито ще бъдат построени 10 000 жилища в Зимбабве, нито прословутите 500 км жп магистрали в южната част на Африка, нито пък 6000 доктори ще отидат на работа по линия на ГУСВ в ЮАР, както тръбеше Пешлеевски. Най-вероятното е хиляди българи да закопаят парите си в поредните строителни пирамиди под егидата на ГУСВ. Време е да се сложи край на лъжата, ако се намерят истински държавници, за които истината е по-важна от евтиното апартаментче.