Отношението към Русия - разпънато между минало, настояще и бъдеще
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отношението към Русия - разпънато между минало, настояще и бъдеще

Отношението към Русия - разпънато между минало, настояще и бъдеще

1052 прочитания

Отбелязването на 120-ата годишнина от края на Руско-турската война даде повод да се заговори за това, че българинът разделя своето лично отношение към Русия от настоящата ситуация на ниво междудържавни отношения. Определено това е факт и ако направим едно сравнение между отношението на столичани към преговорите за газа например, и мнението им за това как повечето българи се отнасят към Русия, двата пласта се разграничават ясно. Фактите: В края на януари тази година 73% от столичани твърдят, че в преговорите за газа Русия се опитва да ни наложи неизгодни условия. И от друга страна, както сочи настоящото изследване, изцяло положителното отношение на българина към Русия (включващо уважение, благодарност и доверие), според интервюираните доминира над отрицателните нагласи (подозрителност, страх и омраза) в общо съотношение 97:45 (или по-просто казано - 2 към 1).
Но ако разграничението в отношението тече по линия лично - междудържавно равнище, още по-силно то се проявява по паралела минало - настояще - бъдеще. И това може да се покаже по няколко линии на сравнение.
Най-напред датата на националния празник за софиянци е безпроблемна - 73% одобрение в столицата означава загърбване на (цветови) пристрастия към датите и отдаване преимущество на дължимото към миналото. Но точно толкова недвусмислено е и другото число, отнасящо се към бъдещето на България - 75% смятат, че то ще е все по-тясно свързано със Западна Европа или САЩ (но не и с Русия).
На второ място, всяко едно от изброените отношения към Русия в една или друга степен се определя от миналото. Но “подозрителност” и “доверие” е двойката, която в най-голяма степен държи сметка за настоящето. Съотношението между тях е недвусмислено (31:14, или 2 към 1) в полза на подозрителността.
Именно “подозрителност” и “доверие” определят двете най-крайни разпределения на мненията относно бъдещето на България. Сред “подозрителните” едва 5% свързват това бъдеще с Русия (което е четири пъти по-рядко от средното разпределение за столицата), за сметка на завишени предпочитания към Западна Европа. И от друга страна, единствено в групата на имащите доверие към Русия бъдещите приоритетни отношения с нея се поставят на първо място (49%, или два пъти по-често от средното за столицата), за сметка на спад от 20% по отношение на Западна Европа (43%).
Временните спадове и неудачи в междудържавните отношения, независимо дали са оставащи далеч назад в миналото (например провокираната с руско участие Сръбско-българска война след Съединението), или принадлежащи към настоящето (неудачите в преговорите за газа), едва ли ще отместят паметника на Цар Освободител от центъра на столицата ни. Той винаги ще си е там и винаги на него ще има цветя. Но ако в резултат на подобни неудачи един ден у нас започнат да посрещат руските правителствени делегации със “Сбогом, партньори” вместо със “Здраствуйте, братушки”, е много вероятно в столицата ни да не е останал жител, който да се подразни от това.

Данните са от проучване, представително за пълнолетното население на столицата и реализирано в периода 3-5 март от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".

Отбелязването на 120-ата годишнина от края на Руско-турската война даде повод да се заговори за това, че българинът разделя своето лично отношение към Русия от настоящата ситуация на ниво междудържавни отношения. Определено това е факт и ако направим едно сравнение между отношението на столичани към преговорите за газа например, и мнението им за това как повечето българи се отнасят към Русия, двата пласта се разграничават ясно. Фактите: В края на януари тази година 73% от столичани твърдят, че в преговорите за газа Русия се опитва да ни наложи неизгодни условия. И от друга страна, както сочи настоящото изследване, изцяло положителното отношение на българина към Русия (включващо уважение, благодарност и доверие), според интервюираните доминира над отрицателните нагласи (подозрителност, страх и омраза) в общо съотношение 97:45 (или по-просто казано - 2 към 1).
Но ако разграничението в отношението тече по линия лично - междудържавно равнище, още по-силно то се проявява по паралела минало - настояще - бъдеще. И това може да се покаже по няколко линии на сравнение.
Най-напред датата на националния празник за софиянци е безпроблемна - 73% одобрение в столицата означава загърбване на (цветови) пристрастия към датите и отдаване преимущество на дължимото към миналото. Но точно толкова недвусмислено е и другото число, отнасящо се към бъдещето на България - 75% смятат, че то ще е все по-тясно свързано със Западна Европа или САЩ (но не и с Русия).
На второ място, всяко едно от изброените отношения към Русия в една или друга степен се определя от миналото. Но “подозрителност” и “доверие” е двойката, която в най-голяма степен държи сметка за настоящето. Съотношението между тях е недвусмислено (31:14, или 2 към 1) в полза на подозрителността.
Именно “подозрителност” и “доверие” определят двете най-крайни разпределения на мненията относно бъдещето на България. Сред “подозрителните” едва 5% свързват това бъдеще с Русия (което е четири пъти по-рядко от средното разпределение за столицата), за сметка на завишени предпочитания към Западна Европа. И от друга страна, единствено в групата на имащите доверие към Русия бъдещите приоритетни отношения с нея се поставят на първо място (49%, или два пъти по-често от средното за столицата), за сметка на спад от 20% по отношение на Западна Европа (43%).
Временните спадове и неудачи в междудържавните отношения, независимо дали са оставащи далеч назад в миналото (например провокираната с руско участие Сръбско-българска война след Съединението), или принадлежащи към настоящето (неудачите в преговорите за газа), едва ли ще отместят паметника на Цар Освободител от центъра на столицата ни. Той винаги ще си е там и винаги на него ще има цветя. Но ако в резултат на подобни неудачи един ден у нас започнат да посрещат руските правителствени делегации със “Сбогом, партньори” вместо със “Здраствуйте, братушки”, е много вероятно в столицата ни да не е останал жител, който да се подразни от това.

Данните са от проучване, представително за пълнолетното население на столицата и реализирано в периода 3-5 март от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вхтераиниска ле си?*

Вхтераиниска ле си?*

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.