Отбелязването на 120-ата годишнина от края на Руско-турската война даде повод да се заговори за това, че българинът разделя своето лично отношение към Русия от настоящата ситуация на ниво междудържавни отношения. Определено това е факт и ако направим едно сравнение между отношението на столичани към преговорите за газа например, и мнението им за това как повечето българи се отнасят към Русия, двата пласта се разграничават ясно. Фактите: В края на януари тази година 73% от столичани твърдят, че в преговорите за газа Русия се опитва да ни наложи неизгодни условия. И от друга страна, както сочи настоящото изследване, изцяло положителното отношение на българина към Русия (включващо уважение, благодарност и доверие), според интервюираните доминира над отрицателните нагласи (подозрителност, страх и омраза) в общо съотношение 97:45 (или по-просто казано - 2 към 1).
Но ако разграничението в отношението тече по линия лично - междудържавно равнище, още по-силно то се проявява по паралела минало - настояще - бъдеще. И това може да се покаже по няколко линии на сравнение.
Най-напред датата на националния празник за софиянци е безпроблемна - 73% одобрение в столицата означава загърбване на (цветови) пристрастия към датите и отдаване преимущество на дължимото към миналото. Но точно толкова недвусмислено е и другото число, отнасящо се към бъдещето на България - 75% смятат, че то ще е все по-тясно свързано със Западна Европа или САЩ (но не и с Русия).
На второ място, всяко едно от изброените отношения към Русия в една или друга степен се определя от миналото. Но “подозрителност” и “доверие” е двойката, която в най-голяма степен държи сметка за настоящето. Съотношението между тях е недвусмислено (31:14, или 2 към 1) в полза на подозрителността.
Именно “подозрителност” и “доверие” определят двете най-крайни разпределения на мненията относно бъдещето на България. Сред “подозрителните” едва 5% свързват това бъдеще с Русия (което е четири пъти по-рядко от средното разпределение за столицата), за сметка на завишени предпочитания към Западна Европа. И от друга страна, единствено в групата на имащите доверие към Русия бъдещите приоритетни отношения с нея се поставят на първо място (49%, или два пъти по-често от средното за столицата), за сметка на спад от 20% по отношение на Западна Европа (43%).
Временните спадове и неудачи в междудържавните отношения, независимо дали са оставащи далеч назад в миналото (например провокираната с руско участие Сръбско-българска война след Съединението), или принадлежащи към настоящето (неудачите в преговорите за газа), едва ли ще отместят паметника на Цар Освободител от центъра на столицата ни. Той винаги ще си е там и винаги на него ще има цветя. Но ако в резултат на подобни неудачи един ден у нас започнат да посрещат руските правителствени делегации със “Сбогом, партньори” вместо със “Здраствуйте, братушки”, е много вероятно в столицата ни да не е останал жител, който да се подразни от това.

Данните са от проучване, представително за пълнолетното население на столицата и реализирано в периода 3-5 март от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".