Платено образование - на чия сметка?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Платено образование - на чия сметка?

Платено образование - на чия сметка?

510 прочитания

Преди години у нас активно течеше дискусия за това до колко години младите хора могат да бъдат считани за принадлежащи към социалната група “младеж”. Покрай идеологическите съображения за лансирането на подобна тематика съществуваха и чисто практически въпроси - на каква възраст придобиват те самостоятелност, кога стават способни да поемат отговорност за своите действия и кога - да издържат себе си и семейството си. След като през последните години сривът в материалния статус на възрастните измести вниманието от най-младите, чак сега образователната реформа отново изтласка напред въпроса за личната и обществената тежест в издръжката на учещите се. Още по-сериозен става този проблем, като се има предвид, от една страна, фактът, че най-висококвалифицираният труд изисква и най-дълъг период на обучение (съответно най-високи парични разходи), а от друга - че прекомерно дългото задържане в училищни условия, без наличието на практически ангажименти нито към бъдещата реализация, нито към финансирането на самото следване поддържа своеобразен социален инфантилизъм у иначе “високо професионалните” бъдещи специалисти.
Знаменателен е фактът, че приблизително девет от всеки десет български студенти, т.е. все младежи на възраст между 18 и 23-25 години, се издържат почти изцяло от техните родители. Ето защо редом с допълнителните шансове, които платеното обучение създава, именно липсата на непосредствено ангажиращ младежите материален натиск е в основата на широкото одобрение за платеното образование. В рамките на това одобрение обаче са налице съществени различия.
Сред студентите преобладават, на първо място, протекционистичните нагласи (според 83 на сто от такси трябва да са освободени социално слабите), следвани от меритократските (за 75 на сто отличниците са тези, които следва да се ползват от безплатно обучение). На трето място е схващането, че селекцията платено - неплатено обучение трябва да се извършва само на входа на висшите училища. Заплащането на минимални такси от всички среща одобрението на 41 на сто от студентите, а най-непопулярен е социалистическият постулат за изцяло безплатно образование (26 на сто).
Очевидно прекалено дългото пребиваване във финансова безтегловност не е по вкуса и на самите студенти. Проблемът обаче е в създаването на ясни механизми за кредитиране и на институционални канали за финансиране на обучението (спонсорство, стипендии от определени предприятия, фирми, фондации, стажове към тях и т.н.), които да изместят родителското обезпечение, но и да създадат условия за преодоляване на пропастта между обучение и реализация.

Изследването е проведено с представителна извадка от студенти в СУ “Климент Охридски”, УНСС, Технически университет - София, ЮЗУ, Великотърновски университет, Свободен университет - Варна, и Технически университет - Варна.

Преди години у нас активно течеше дискусия за това до колко години младите хора могат да бъдат считани за принадлежащи към социалната група “младеж”. Покрай идеологическите съображения за лансирането на подобна тематика съществуваха и чисто практически въпроси - на каква възраст придобиват те самостоятелност, кога стават способни да поемат отговорност за своите действия и кога - да издържат себе си и семейството си. След като през последните години сривът в материалния статус на възрастните измести вниманието от най-младите, чак сега образователната реформа отново изтласка напред въпроса за личната и обществената тежест в издръжката на учещите се. Още по-сериозен става този проблем, като се има предвид, от една страна, фактът, че най-висококвалифицираният труд изисква и най-дълъг период на обучение (съответно най-високи парични разходи), а от друга - че прекомерно дългото задържане в училищни условия, без наличието на практически ангажименти нито към бъдещата реализация, нито към финансирането на самото следване поддържа своеобразен социален инфантилизъм у иначе “високо професионалните” бъдещи специалисти.
Знаменателен е фактът, че приблизително девет от всеки десет български студенти, т.е. все младежи на възраст между 18 и 23-25 години, се издържат почти изцяло от техните родители. Ето защо редом с допълнителните шансове, които платеното обучение създава, именно липсата на непосредствено ангажиращ младежите материален натиск е в основата на широкото одобрение за платеното образование. В рамките на това одобрение обаче са налице съществени различия.
Сред студентите преобладават, на първо място, протекционистичните нагласи (според 83 на сто от такси трябва да са освободени социално слабите), следвани от меритократските (за 75 на сто отличниците са тези, които следва да се ползват от безплатно обучение). На трето място е схващането, че селекцията платено - неплатено обучение трябва да се извършва само на входа на висшите училища. Заплащането на минимални такси от всички среща одобрението на 41 на сто от студентите, а най-непопулярен е социалистическият постулат за изцяло безплатно образование (26 на сто).
Очевидно прекалено дългото пребиваване във финансова безтегловност не е по вкуса и на самите студенти. Проблемът обаче е в създаването на ясни механизми за кредитиране и на институционални канали за финансиране на обучението (спонсорство, стипендии от определени предприятия, фирми, фондации, стажове към тях и т.н.), които да изместят родителското обезпечение, но и да създадат условия за преодоляване на пропастта между обучение и реализация.

Изследването е проведено с представителна извадка от студенти в СУ “Климент Охридски”, УНСС, Технически университет - София, ЮЗУ, Великотърновски университет, Свободен университет - Варна, и Технически университет - Варна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Годината на déjà vu

Годината на déjà vu

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK