С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 юни 1998, 0:00, 3010 прочитания

Демографската картина на България е тревожна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

В две поредни заседания Съветът за национално развитие при президента разгледа и одобри документ за изключително важния “Демографски проблем на България”. В резюме основните моменти на този документ са следните:

1. Раждаемостта у нас през последните години е една от най-ниските в Европа, а смъртността - една от най-високите. За 1997 г. раждаемостта ни е 7.7 на 1000 души население, а смъртността - 14.7 на хиляда. Eто как изглежда раждаемостта за последните години: през 1994 г. в страната са се родили 80 000 деца, през 1995 - 72 000, през 1996 - 70 000, а през миналата 1997 г. - 64 609. Абортите са два пъти повече от ражданията.
Особено тревожна е високата детска смъртност, която от 16.9 за 1991 г. е нараснала на 17.5 на хиляда за 1997 г. Детската смъртност у нас е неколкократно по-висока от тази в повечето страни в Европа, например във Финландия тя е 13.5 смъртни случая на 1000 живородени деца, в Норвегия е 4/1000, в Швейцария е 4.7/1000, Германия - 5/1000, Гърция - 8.1/1000.
Съотношението раждаемост - смъртност определя прираста на населението. За 1997 г. ние имаме отрицателен естествен прираст (-7), т.е. през 1997 г. на всеки 1000 души населението е намаляло със 7. За 1996 г. данните са (-5.4) на хиляда.
В Европа има и други страни с отрицателен естествен прираст: Германия, Италия, Чехия, Унгария, Румъния, като най-ниски са стойностите за Латвия (-5.9), Русия (-5.5), бившата ГДР (-5.2). Ние обаче сме на дъното.
Много европейски страни притежават положителен естествен прираст: Франция (+3.4), Норвегия (+3.9), Холандия (+3.3), Ирландия (+5.2), Кипър (+7.2).
Сравнителните оценки на хода на демографските процеси показват, че населението на Европа ще навлезе в ХХІ век с твърда тенденция към намаляване. Това обаче ни най-малко не трябва да ни успокоява, като се има предвид, че сме на опашката.
Тревожни са данните и за средната продължителност на живота у нас. Тя е по-ниска в сравнение с повечето от европейските страни. По данни от последните години мъжете на България живеят средно 67 години, а жените - 74 години. В Испания, Италия, Франция, Норвегия средната продължителност на живот е: за жените - 80 години, а за мъжете - 74. Последни данни от 1997 г. показват още по-занижени стойности за българските мъже - средна продължителност на живот под 65 години.
Всички приведени по-горе данни за раждаемост и смъртност очертават недвусмислено следната характерна картина: Населението на България намалява. Населението на България се състарява. Променя се етническото съотношение на населението.
След раждаемост и смъртност външната миграция е третият фактор, характеризиращ демографското състояние на нацията. От 1947 г. до 1989 г. страната са напуснали около 600 000 души. За периода 1990 - 1996 г. са емигрирали 400 000. Малка част от тях са се върнали.

2. Какво трябва да се направи, за да излезем от тежката демографска криза?
Основният и най-важен фактор за подобряване на демографския статус на страната е безспорно икономическото благосъстояние. В периода на преход от планово към пазарно стопанство обаче материалното състояние на хората не може да се подобри много бързо. Ускоряването на този процес се осъществява чрез кредити отвън или чрез развитие на висококачествено производство отвътре или най-добре чрез двата начина едновременно. По отношение на вътрешния фактор решаваща е ролята на малкия и средния бизнес. Практиката в страните на Европейския съюз показва, че малките и средните предприятия поемат 2/3 от работната ръка и също 2/3 от оборота на частния сектор.
За реализиране на всичко това обаче е необходимо време, с което ние не разполагаме. Затова нека наред с дейността по растежа на икономиката да приемем специфични програми, които ще ни покажат пътя към решаване на проблема. Тези програми трябва да се насочат главно към опазване на здравето на хората с акцент профилактика на социално значимите заболявания.
Намесата на държавата за стимулиране на раждаемостта е задължителна. Необходими са специални грижи за бременните жени, кърмачетата и децата, за храненето, обличането и образованието им.
Подобряването на демографското състояние на страната е глобален проблем, който може да се реши с общите усилия на държава, общество, местна власт и отделния гражданин.
Усилията трябва да се насочат в следните направления:
- Опазване чистотата на околната среда - вода, въздух, земя.
- Организация и култура на труда. През последните години заболеваемостта и смъртността от трудови злополуки показва тенденция да се изравни с тази при пътно-транспортни произшествия.
Особено внимание заслужават работещите бременни жени и майките, както и усилията да се отстрани детският труд в частните фирми.
- Борба с вредните навици. Пушене, алкохол, наркотици са фактори с висок риск за здравето и живота на човека. България заема едно от първите места в Европа по употреба на тютюн на глава от населението. Българинът консумира средно 15 г сол на ден (японецът - 6 г). Цигари, алкохол, прекалена употреба на сол, а напоследък и наркотици са причина за много високата заболеваемост от рак на белия дроб, цироза на черния дроб, на мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти. На последните 2 заболявания ние сме първенците на Европа.
- Двигателният режим. Основен момент в психологическата нагласа на хората е изместване на общественото внимание от професионалния спорт към личните спортни занимания на отделния човек.
- Ролята на медиите. Те трябва да поемат отговорната роля за пропагандиране на здравни знания, здравословен начин на живот и профилактика на различните заболявания. .
На Министерството на здравеопазването се пада тежката задача да поеме голяма част от отговорностите по подобряване демографското състояние на нашата страна. Не по-малка е отговорността и на министерствата на икономиката, селското стопанство, труда и социалните грижи, на природната среда и др. Длъжник в това отношение е и Народното събрание.

Проф.Иван Матев, дмн, Координатор на Съвета за национално развитие при президента на републиката



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК чете вестници, а Борисов? ЕК чете вестници, а Борисов?

Издание на Пеевски онагледи в петък констатацията на еврокомисията, че медийната среда е риск за независимостта на съдебната власт

16 ное 2018, 4442 прочитания

A! Ама как така протести?! 1 A! Ама как така протести?!

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

16 ное 2018, 2661 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Отбор за едно полувреме

От евтин бензин до смяна на системата

Кой какво се надява да постигне с участието в протестната кампания срещу управлението

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете