Случаят “Румен Антонов”, или “Двойникът” 2

В последните дни трудно може да бъде намерена българска медия, в която да не се говори или пише за сензационното откритие на Румен Антонов. Българин открил причината за склерозата. На пациентите се обещава универсално лечение, само малко да почакат. Даже вече се набират и доброволци. Дори скандалът за корупция в медицинския факултет на Тракийския университет не можа да засенчи еуфоричния тон от въпросното постижение.
Това “гениално” откритие малко контрастира на добре познатите възможности на българската наука, притисната от финансова и идейна криза. Най-голямото научно събитие в Европа е ежегодният конгрес на Европейското кардиологично дружество. Годишно там се представят около 2500 съобщения, приети след рецензиране от осем рецензенти. Така се осигурява високото ниво на конгреса. Българското участие през последните години е средно 2-3 съобщения или около 0.1 на сто. И изведнъж сензация - българин открива причината за склерозата. Същия ефект би имало съобщението, че Уганда е изстреляла балистична ракета. Създава се впечатлението, че у нас се прави наука само на едро. Не си играем на дребно. На нашите възможности отговаря да запалим водата, да измислим ваксина срещу СПИН или лекарство срещу рака. Проблем е само, че още караме колите си с бензин, внасяме скъпи, но проверени лекарства за рака и не беше получено потвърждение за ефективността на въпросната ваксина съгласно международните стандарти.
Като стана въпрос за международни стандарти - какви са те в областта на научните съобщения или публикации? Нормалната практика е резултатите от експерименти и проучвания, особено ако те наистина са много важни, да се съобщават в т.нар. peer review journals, след като прецизността на работата се прецени поне от трима рецензенти. Тъй като всяко реномирано списание се стреми да публикува колкото се може по-добри работи и на точността се отделя изключително внимание, процедурата от изпращането на статията до излизането й от печат отнема около 6 месеца, при условие, че към нея няма забележки. Ако се налагат допълнителни уточнения или корекции, често тя се появява след година. Такава е цената на научната общност да се предлагат само проверени неща. Ако съобщението е от изключителна важност, каквото би било логично да очакваме, че е откриването на “причината за склерозата”, то в научните списания има процедура известна като brief rapid communication, или съобщение на голям международен конгрес. Това е световният стандарт. Ние сме тръгнали към света, а не той към нас и не виждаме причина, за да не спазваме този стандарт. Затова нищо чудно, че авторитетен институт като Max Plank просто не е обърнал внимание на г-н Антонов.
Никой не оспорва откритието на г-н Антонов в автомобилостроенето. Вероятно тази разработката има сертификат ISO. И както това е критерий за нейните качества, без който тя не би била конкурентна, така и в медицината без публикация в реномирано списание не може да се твърди, че си направил откритие.
Проблемът обаче не е в г-н Антонов. Той може да си говори каквото иска, щом му се предоставя тази възможност. Още повече, че неговата личност е достатъчно известна, щом според него е била многократно обект на дискусия между Ханс-Дитрих Геншер, Франсоа Митеран и други известни политици. За нас това звучи малко странно, но това е друг проблем. Може би екипът, финансиран от г-н Антонов, съставен от специалисти с опит и запознати с тези изисквания, е трябвало да прояви необходимото търпение, да подготви публикация и да изчака мнението на рецензентите. Още повече, че хората, включени в този екип, досега не са работили по проблема и изводите си правят само върху няколко наблюдения от последните два-три месеца. Можеха да се забавят с някой друг месец, но цената на това е да имат чиста съвест и добро име в научните среди. В противен случай остава впечатлението, че доказват нещо, което се иска от тях. Това впечатление се засилва и от изявите на г-н Антонов, който през лятото твърдеше, че до края на годината ще открие причината за склерозата. Казва го човекът с патологична убеденост и го прави. Нищо не ни кара да се съмняваме, че след година ще внедри и загадъчното лекарство М. Има само един малък проблем. В науката не се поставят срокове и планове.
Има и още един проблем. Разликата между БНТ и БиБиСи например не е само в това, че БиБиСи въобще не излъчва реклами. Там има много сериозен научен отдел, които знае как да съобщава научните и медицинските новости на обществото. Те винаги се позовават на публикация в реномирано списание или съобщение на престижен конгрес. Напълно изключвам вероятността, че г-н Гарелов е искал да подведе зрителите. Но съобщаването на тази “новина” във водещото предаване на телевизията, в най-гледаното време, без да е проверена и в последствие тиражирана от всички медии, има много негативен ефект. И без това всеки ден виждаме пациенти, пострадали от шамани и екстрасенси. Много лесно е да обещаваш надежда на народ, в чийто манталитет бялата лястовица съществува. Тази безкритичност на медиите е особено страшна, когато четеш наивните и механистичните обяснения на г-н Антонов за процеса на склерозата. Не е наша работа да съдим медиите, но липсата на компетентен медицински и научен редактор е сериозен пропуск, накърняващ интересите на обществото.
Цялата тази история напомня до болка филма “Двойникът” с Тодор Колев. И там един случаен за науката човек (тук е уместно да се напомни, че г-н Антонов няма медицинско или биологично образование) откри еликсира на вечната младост под формата на крем “Денин”. И там медиите тиражираха на бесни обороти тези открития и се организираха на бърза ръка нови изследователски центрове. Проблемът дойде, когато на самозванеца му хареса да бъде научен работник и реши да остане. Във филма това стана с мълчаливото съгласие на висшестоящите научни функционери и институции. Убедени сме, че органите в България, оторизирани от обществото да управляват науката и да контролират нейното качество, както и тези, призвани да пазят здравето на нацията, няма да останат безмълвни. Те му дължат обяснение как е възможно това да се случи в края на 20 век. В противен случаи техният авторитет ще бъде поставен на карта.
Очакваме каква може да бъде реакцията на тези редове - как некадърниците пречат на гения, пословичната завист на българина, националнихилизъм и т.н. Но ние искаме просто пациентите да не настояват да им изписваме новото “хапче срещу склероза”. Основният принцип в медицината е първо да не се навреди.
Искаме българският лекар да вдъхва доверие на пациента, пациентът да вярва на него, а не на шамани, екстрасенси и евтини трикове.
Искаме пациентите да се лекуват с медикаменти, доказали своята ефективност, както е в цивилизования свят, а не с билки и отвари със съмнителен ефект.
Искаме българската наука да има достатъчно финансиране и да не разчита на псевдомеценати, които доказват това, което им се иска на тях.
Искаме българската мечта да бъде да станем нормална европейска държава, а не да избиваме комплекси с псевдогениални открития.
А ако случайно сме засегнали някого от екипа, ще поднесем нашите публични и най-искрени извинения, след като вид публикация в престижно списание (с висок импакт фактор), а не в такова, където можеш да си платиш и да публикуваш всичко. Уверяваме ви, че много добре познаваме и едните, и другите. Това ще разсее не само нашите съмнения.

доц.Върбан ГАНЕВ,
д-р Асен ГУДЕВ, к.м.н.,
Стоян ЧАКЪРОВ, к.б.н
София


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове