Не искам да плащам, няма и да гледам, и да слушам БНТ и БНР

С приемането на промените в ЗРТ и конституирането на СЕМ отново изникна въпросът за намирането на начин за събиране на такса за БНТ и БНР, което да ги направи наистина обществени и независими от което и да било управление. След като бяхме свидетели на много критики и протести срещу БНТ и особено БНР, новото мнозинство заяви, че разформирова некомпетентното НСРТ, премахва порочните текстове в ЗРТ и идва ново време. Отстраняването на г-жа Попова, спирането на “Гласове” и уволнението на г-н Дачков обаче трудно може да се нарече нещо ново. Или може би това е последното “старо” и затова бързаха да го осъществят преди Нова година, за да може от 1 януари да се започне наистина на чисто. Както се пееше в една песен, ”от понеделник няма шега”.
От посочения рейтинг на предаването “Гласове” от ТВ план/ТНС е видно, че една немалка част от зрителите (съответно от обществото) ще бъдат ощетени от спирането на предаването. Възниква въпросът защо да плащат такса, след като не виждат това, което ги интересува. Например, ако аз харесвам предаването, а г-н Кошлуков - не, но след негово изказване в медиите предаването беше спряно, то мое изказване в някоя медиа за неговото възобновяване ще го върне ли на екран? Кое прави мнението (да не кажем искането) на г-н Кошлуков по-обществено значимо от моето или на някого другиго от общата маса, наречена общество. Разбира се, няма случай опитите да бъде направено нещо, с което да се угоди на всички, да са постигнали успех. Винаги ще има недоволни. Точно затова е измислен плурализмът. Твърдението, че в “Гласове“ няма плурализъм, е определено тенденциозно. Г-н Севлиевски каза в едно от предаванията, че поради острата му насоченост управляващите проявявали нежелание да изпращат представители (не цитирам буквално). Между другото в същото предаване г-н Севлиевски се изказа съвсем спокойно, не бе прекъсван, не му бе отнета думата или по друг начин ограничавано мнението му. Ако “другата позиция” не изпраща представител, какво е виновен авторът на “Гласове”? По тази логика всяка политическа сила може да не изпрати представител в някое публицистично предаване, след което да заяви, че нейната позиция не е отразена подобаващо, и да иска спиране на съответното предаване. При положение че управляващите правят всичко в интерес на народа, то защитата на тяхната позиция не би представлявала никакъв проблем пред когото и да било, независимо колко негативно е настроен към тях. Или може би те не изпълняват всичко, както са обещали, може би има непопулярни мерки, но всичко се прави в името на бъдещето благоденствие. Затова и не искат критика, искат само положителни оценки поне докато минат трудностите. Същото твърдяха и предишните управляващи, същото искаха и те. И накрая излезе, че народът не ги е разбрал.
Въпросът е докога в България убеждаването в правилността на това, което правиш, ще става със запушване устата на критиката. След като управляващите не смеят да се появят в “Гласове” и смятат, че там нещата се показват необективно, защо не си организират едно тяхно предаване, което да казва нещата правилно и да отрича г-н Дачков. В парламентарната група на НДСВ има достатъчно журналисти(ки) с претенция за професионализъм, така че не би трябвало да е проблем, а и ръководството на БНТ едва ли ще е против. Защото досега тази работа се вършеше от Слави Трифонов, който редовно критикуваше (обиждаше) Явор Дачков.
Не може да се каже, че “Гласове” е без недостатъци. Колкото по-крайна е една позиция, толкова тя е по-неубедителна. Но тази преценка е редно да бъде направена от зрителите, а не от някой вместо тях. Затова и случаят с предаването на г-н Дачков е крещящ пример. И ако това мнозинство беше избрано след обещанията и твърденията, че каквото било дотук - било, идва ново време и нищо негативно от предишните години няма да се повтори, а си кара по старому, каква е гаранцията , че и след въвеждането на такса БНТ и БНР ще станат обществени? Зрителят ще си плаща (а според някои от предишните проекти и да не е зрител), за да може съответните управляващи да се изявяват в ефир. И досега си беше така, само че не плащахме. По-добре е в духа на честност и нов морал, заявени от новото управление, таксата да се нарече “такса PR на съответното управляващо мнозинство” и да ползват събраните пари в която телевизия (или радио) си искат.Така поне никой няма да се чувства излъган.
Не искам да плащам, няма и да гледам, и да слушам (БНТ и БНР имам предвид). Впрочем май ще се наложи все пак да плащам - детето ми иска да гледа “Сънчо”.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал