Въпреки данъчните промени средата за бизнес остана враждебна

Въпреки извършените промени в два основни данъчни закона - за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и за данъкa върху добавената стойност (ЗДДС) - в тях останаха редица важни текстове, формиращи враждебна бизнессреда, възпрепятстваща така желаното от всички увеличаване на темпа на икономически растеж.

Проблемите в ЗКПО

1. Облагането на авторски и лицензионни възнаграждения и технически услуги, закупени от чуждестранни юридически лица.
При всяка по-сериозна инвестиция значителна част от разходите по въвеждането в действие на оборудването са за инженеринг, техническа документация, ноу-хау, инсталиране и поддръжка и други подобни от фирмата доставчик. Тези разходи, както и разходите за маркетингови проучвания в чужбина, по икономическото си съдържание с нищо не се различават от доставките на всякакви други вносни стоки и услуги. Разликата е само в това, че в момента такива разходи са особено важни за технологичното обновление и повишаване конкурентността на родните производители. Чуждите фирми вносители по правило в договорите прехвърлят данъка (15% върху брутните суми) на купувачите. Ефектът е оскъпяване на инвестициите и възпрепятстване на технологичното обновление.
2. Преобладаваща част от увеличенията по чл.23, ал.2 неоправдано ограничават или лишават фирмите от разходи, чиито смисъл напълно съответства на понятието необходимо присъщи за дейността. Ще набележа по-съществените от тях по реда на подреждането им в закона:
- Начислените лихви, глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове. Нормално е фирмата да плати съответните лихви за забава и/или други санкции, но не е нормално тези разходи да не се признават за данъчни цели.
- Разходите, които превишават евентуалните приходи, при липси и брак на дълготрайни активи. - Многобройни са случаите, когато фирмите ще бъдат ощетени, особено в съчетание с ограниченията за амортизациите. При брак “евентуални приходи” вероятно означава цената на скраба. Интересно е примерно при кражба на автомобил какво означава съпоставка с “евентуалните приходи”.
- Загубите от обезценка (разходи от преоценка) на активи, които водят до намаляване на финансовия резултат. - Формулировката е неясна и може да се тълкува в широк смисъл - примерно всяко намаление на продажните цени в магазините е обезценка, намаляваща финансовия резултат. Защо фирмите освен щетите от промяна на пазарната конюнктюра трябва да понесат и щети от данък.
- Разходите за провизии, които водят до намаляване на финансовия резултат. - Всяко провизиране намалява финансовия резултат. Това е смисълът на провизирането - да се покаже реален резултат и се акумулират средства, за да остане фирмата работеща. В допълнение трябва да се отбележи, че увеличението има обратно проявление само при провизиране на вземания. ЗС и НСС ни задължават да провизираме и потенциални задължения. Кой ще го стори, при положение че провизирането им на практика лишава фирмата от възможността да ги отчете като разход.
- Разходите за минали отчетни периоди съгласно раздел III. - При положение че облагаемата печалба се намалява със загубите, пренесени от минали години, няма логика в това ограничение. Примерно всеки доставчик може в рамките на давностния срок да начисли лихви за забава за минали години. Фирмата длъжник, ако отчита загуба през текущата година, няма да може да отчете разхода за данъчни цели без вина и без смислена причина освен абсурдната законова норма.
- Регулацията на лихвите. - Въпреки че в новия текст е смекчена и това, което е останало, може само да пречи на фирмите, изпаднали в затруднение, да изплуват. Това ли е целта - унищожението им. Това са реални разходи, законосъобразни разходи и щом фирмите ги правят, вероятно нямат по-добър избор.
- Начислените разходи за неползвани отпуски от минали години. - Хубаво е, че поне е предвидено обратно проявление при ползването им. Единственият смисъл от цялата работа остава да отчетем доближаването на Националните счетоводни стандарти до Международните счетоводни стандарти. Остава въпросът кого лъжем и можем ли въобще някого да излъжем.
- Преоценъчният резерв при отписването на дълготрайни материални активи. - Инфлационните преоценки на ДМА бяха така регламентирани, че и със създадените преоценъчни резерви отчетените като разход амортизации са многократно по-малко от необходимите средства за подмяна на излезлите от употреба активи. Това увеличение бих определил накратко с популярния израз “Още един гвоздей в капака на ковчега”.
- Регулацията на разходите за ремонти. - Темата е обширна, по нея е писано много и мисля, че няма нужда от допълнителен коментар. Едва ли някъде по света има подобна регулация, но в нашия закон остава текстът, всяка година модифициран повече или по-малко нелепо.
3. Намаленията на финансовия резултат преди облагане.
- Повечето от тях са трудно приложими поради формални ограничения или са несъществени. Останалите са обратно проявление на данъчни временни разлики. Оставам на непредубедения читател да прецени как ще се тълкуват и практически прилагат следните текстове :
- “приходите от възстановяване на загубите от обезценка на активи, когато в предходен период е извършвано увеличение и само до размера на това увеличение”
- “разликите, проявяващи се при реализацията на стоково-материалните запаси, носители на разлики, произтичащи от обложени в предходни данъчни периоди разходи от преоценката им”.
Вносителите на такива текстове би трябвало да се съобразяват с обстоятелството, че аналитичната счетоводна отчетност във фирмите не е създадена само за доказване за данъчни цели на разликите от преоценки.
4. Нововъведените данъчни облекчения по същество бих определил като данъчна демагогия поради множеството трудноизпълними бюрократични и други условия и компенсирането им от съществени утежнения на данъчния режим на фирмите.

Проблемите в ЗДДС

Ако анализът се прави от гледна точка съблюдаването на основния принцип на този закон, че като косвен данък облага крайния потребител и фирмите са само събирачи на данъка, отклоненията във вреда на фирмите са фрапиращи и като брой на текстовете, и особено като ефект. Отбелязвам най- съществените:
1. Облагането на парични потоци (аванси) - От контактите с чужди инвеститори се убедих, че това е наш принос към теорията и практиката по този данък, който няма аналог в света.
2. Определянето на лихви за забава и неустойки като част от доставната цена и облагането им - в пълно противоречие е с НСС.
3. За експортно-ориентирани фирми, изнасящи преобладаваща част от производството си, задържането на огромни суми ДДС за възстановяване до 45 дни е огромна пречка. При започването на данъчна ревизия възстановяването на данъка може допълнително да се забави с 6 месеца, което не е изключение от практиката на данъчните власти. Очевидна е опасността от чисто бюрократично блокиране на дейността на фирмата.
4. Практиката на данъчните власти на основание законови разпоредби да санкционират напълно изрядни фирми заради нарушения на трети фирми е законово регламентиран произвол, немислим за съвременните законодателства в така наречените нормални демокрации.
5. Всички случаи, когато не се признава данъчен кредит за необходимо присъщи за дейността на фирмите разходи, когато данъкът се начислява върху изкуствено определена база, различна от пазарната продажна цена, когато се начислява данък върху разходи на фирмата, начисляването на ДДС при липси и брак, по същество са двойно данъчно облагане, противоречащо на икономическия смисъл на закона.
6. Новият текст в ЗДДС за така наречените доброволни ДДС-сметки е продължение на тази линия, станала водеща в закона за, бих го нарекъл, безотговорно прехвърляне на всякакви тежести на гърба на данъкоплатеца. В тези сметки фирмите трябва да блокират свои, частни финансови средства под контрола на данъчните власти. Това са пари извън оборота. Кой ги има излишни? Интересна е и формулировката в закона, характеризираща тези сметки. “По тях се получават или плащат средства от начисления от или на титуляря ДДС.” Формулировката е двусмислена. Начисленият на титуляря ДДС е дължим на съответните доставчици и титулярят няма право да определя дали ще плаща по ДДС-сметка или по обикновена разплащателна сметка на доставчика.
Общото и за двата закона е, че са тотално деформирани като икономическа логика и съдържание. Усилено се говори за данъчни преференции, а всъщност става дума за малки отстъпки от доведени до абсурд постановки, ощетяващи данъкоплатеца. Дори да се въведат реални облечения като намаляване на облагаемата печалба с инвестициите, те няма да действат, преди да се нормализира останалата материя на данъчните закони.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал

Ковид влезе в съда

Ковид влезе в съда