От Чикаго за българската толерантност

От Чикаго за българската толерантност

1943 прочитания

Заглавието идва от името на популярна по онова време в София джаз банда „Оптимистите“. Нико Нисимов, музикант от групата, разказва как през 1943 той е бил интерниран в трудов лагер в Беломорска Тракия. Там го заварва вестта за депортация. Негов приятел, българин, разбира за това и успява да организира връщането на Нисимов и още 11 души до България. Това е историята на неговото спасяване, която той разказва пред камерата на Джаки Комфорти. С простота и без патетика във филма се показани още много случаи на състрадание, толерантност, проявени от обикновени българи по време на Втората световна война. Пенка Касабова е била директор на колеж за детски учителки в Пловдив. Въпреки официалната заповед тя приема четири еврейски момичета за студентки през 1942 г. Хлебарят от София Рубин Димитров през май 1943 укрива от полицията група евреи в пещта за хляб. Свещеникът Борис Харалампиев организира група пазарджиклии и те не допускат евреите от града им да бъдат депортирани. Във филма една жена си спомня как през март на 1943 г. стотина души са прибрани в двора на еврейското училище в Пловдив за депортация в концлагера Треблинка. След дълъг и много тежък ден вечерта те са били освободени. „Чудото се случи“, плачейки, разказва през камерата вече възрастната жена. „Чудото“ е протестната декларация, подготвена от Димитър Пешев и още 42-ма парламентаристи, както и намесата на митрополит Кирил. В тази група са били и бабата и дядото на Джаки Комфорти. Много години по-късно, след смъртта на баба му, той намира кутия с 2000 снимки, които поставят началото на филма „Оптимистите“.

Неведнъж в документалната лента се споменават смелостта и изключителната роля на водачите на българската православна църква, на митрополитите Кирил и Стефан и на заместник-председателя на българския парламент Димитър Пешев. Но основната идея на филма „Оптимистите“ е, че по време на Втората световна война изключителната смелост на отделни хора и групи е довела до спасяването на българските евреи. Различни хора от всички слоеве на обществото - представители на парламента, църквата, интелектуалци, търговски съюзи и работници. Не правителството и царят, а много българи, много смели, толерантни и силни личности. Това е мотото на двамата Комфорти. В България хора от различни религии и етноси живеят в мир и разбирателство от векове. Затова българите помагат на евреите по време на холокоста. Те помагат на съседите, на съучениците, на колегите си. „Филмът „Оптимистите“ е филм за толерантността на българите“, това ми каза възрастен господин по време на аплодисментите след края прожекцията. „Вие били ли сте в България“, го питам аз. „Не, но като евреин се чувствам длъжен да посетя тази страна.“ Имаше много въпроси на зрители към Джаки Комфорти. Защо толкова дълго е произвеждан филмът, от кого е финансиран и къде още ще бъде показван. Възрастна дама попита кое е толкова различното на българите и защо според автора сме толкова толерантен народ. Ядоса ме въпросът ? и дори не си спомням какво точно ? отговори Джаки. Знам само, че споменът за турците и дългите години на робство не е попречил за съхраняването на добросъседството между българи, турци, евреи, гърци. Затова, че православието е религия на толерантността и прошката. Това, което ме вбеси обаче, беше следващата питаща. „Защо, след като евреите, са си живели в мир и разбирателство в България, след войната 95 процента от тях напускат страната и се заселват в Израел?“ Защото комунистите идват на власт, защото хората тогава са имали уникалния шанс да живеят в нова, собствена държава“ беше краткият отговор на Джаки Комфорти.
След дискусията се видях с автора. Говорихме за България, за това как той се е чувствал там като сред стари познати и роднини. За съдействието и професионализма на хората у нас. За перфектната камера на Иван Варимезов. Джаки Комфорти каза още, че според него България трябва да признае и за добрите и лошите неща, свързани с времената на холокоста. Той твърди, че със съгласието на българското правителство и на цар Борис Трети са изпратените в лагерите на смъртта през 1943 г. 11 343 евреи от Беломорска Тракия.

Филмът е въздействащ, защото е направен в първо лице от Джаки Комфорти, дете на оцелели евреи. Според него е дошло времето да бъде създаден филм от името на оцелелите. Досега десетки филми са произведени в България по болезнена тема за спасяването на евреите в България, но всички те са малко назидателни. „Нека да ви покажем как ви спасихме“, е тонът на всички съществуващи досега ленти, твърди Джаки Комфорти. Много от зрителите тук, в Америка, научават за първи път, че в България не е имало гето по времето на Втората световна война. Че преди войната в страната ни са живели 50 хиляди евреи и след войната те са били също толкова.

До края на годината ще има прожекции в Ню Йорк и Лос Анджелис. Филмът „Оптимистите“ е гледан и от много български кинаджии по световните кинофестивали, но досега учудващо нито един разпространител или организация не е проявила интерес да покаже лентата в България. Досега филмът e участвал на много международни кинофестивали. Носител е на първа награда на Израелския международен филмов фестивал през 2000 г. и на наградата за мир на Берлинския кинофестивал през 2001.

Заглавието идва от името на популярна по онова време в София джаз банда „Оптимистите“. Нико Нисимов, музикант от групата, разказва как през 1943 той е бил интерниран в трудов лагер в Беломорска Тракия. Там го заварва вестта за депортация. Негов приятел, българин, разбира за това и успява да организира връщането на Нисимов и още 11 души до България. Това е историята на неговото спасяване, която той разказва пред камерата на Джаки Комфорти. С простота и без патетика във филма се показани още много случаи на състрадание, толерантност, проявени от обикновени българи по време на Втората световна война. Пенка Касабова е била директор на колеж за детски учителки в Пловдив. Въпреки официалната заповед тя приема четири еврейски момичета за студентки през 1942 г. Хлебарят от София Рубин Димитров през май 1943 укрива от полицията група евреи в пещта за хляб. Свещеникът Борис Харалампиев организира група пазарджиклии и те не допускат евреите от града им да бъдат депортирани. Във филма една жена си спомня как през март на 1943 г. стотина души са прибрани в двора на еврейското училище в Пловдив за депортация в концлагера Треблинка. След дълъг и много тежък ден вечерта те са били освободени. „Чудото се случи“, плачейки, разказва през камерата вече възрастната жена. „Чудото“ е протестната декларация, подготвена от Димитър Пешев и още 42-ма парламентаристи, както и намесата на митрополит Кирил. В тази група са били и бабата и дядото на Джаки Комфорти. Много години по-късно, след смъртта на баба му, той намира кутия с 2000 снимки, които поставят началото на филма „Оптимистите“.

Неведнъж в документалната лента се споменават смелостта и изключителната роля на водачите на българската православна църква, на митрополитите Кирил и Стефан и на заместник-председателя на българския парламент Димитър Пешев. Но основната идея на филма „Оптимистите“ е, че по време на Втората световна война изключителната смелост на отделни хора и групи е довела до спасяването на българските евреи. Различни хора от всички слоеве на обществото - представители на парламента, църквата, интелектуалци, търговски съюзи и работници. Не правителството и царят, а много българи, много смели, толерантни и силни личности. Това е мотото на двамата Комфорти. В България хора от различни религии и етноси живеят в мир и разбирателство от векове. Затова българите помагат на евреите по време на холокоста. Те помагат на съседите, на съучениците, на колегите си. „Филмът „Оптимистите“ е филм за толерантността на българите“, това ми каза възрастен господин по време на аплодисментите след края прожекцията.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тука няма, там има

Тука няма, там има

Искаме още от същото

Искаме още от същото