За войната и бъдещия световен ред

Иска ми се да говоря за днешната ситуация като историк, т.е. да не се ограничавам с близката перспектива и нейните проб­леми.

Историческият контекст

Втората световна война e най-голямата криза, която човечеството е преживяло. Преодоляването на европейския национализъм и консолидацията на Европа беше най-важният позитивен пример за ХХ век. Тя беше замайващо сложен мирен процес с много последователни стъпки - първо търговски, после дипломатически и административни, после политически, икономически и валутни. И ако той беше и е толкова труден и досадно бавен, това има ясни причини - трябва да преодолее вековното европейско наследство на кървави вражди и войни. Всичко това успя частично да се случи в контекста на блоковото разделение и студената война, когато Западна Европа нямаше амбиция да бъде военна суперсила, а суперсила на мирната интеграция и антиконфронтацията.

Може би именно поради тези трудности Европа не беше на висота нито в сръбско-хърватската война, нито в сръбско-словенската, нито в случая с Косово. Но историята ни учи на едно - всъщност през XX век именно в Европа е било разковничето на мира. Защото не от локалните войни в Азия, Африка и Южна Америка, а от малките войни в разкъсана Европа са тръгвали световните катастрофи на този век. В тази светлина бавната и мирна европейска интеграция е ключ и към всички останали мирни процеси, в които решаването на конфликтите не става със сила и войни - следвоенното създаване на относително работещите ООН и Съвет за сигурност, атлантическото сътрудничество, Общия пазар и спечеленото икономическо и технологично състезание със съветския блок, световна антитеорористична коалиция в последно време и пр. Само допреди 2-3 години това беше схващане и на американската администрация, която по всякакви възможни начини помагаше на европейската интеграция и световната институционализация.

Международното право

На този фон вече имаме няколко прецедента. Става дума за американските действия извън международната законова рамка - неподписаните от американците споразумения за международноправно преследване на военнопрестъпниците, атаката без санкция на Съвета по сигурност по времето на косовската криза и войната срещу Ирак. Разгледани като знаци на бъдещето, те излъчват просто и категорично американско съобщение - трудно спечеленото наследство на Втората световна война - сегашните институции на мира, вече не действат. Те са в състояние на жалък провал - вече не могат да предотвратят нарушението на правата на човека, не могат да свалят от власт двама тирани, не могат да се включат ефективно в борбата срещу световния тероризъм. Следва твърде лесен извод - че те са безнадеждно овехтели и нефункционални, трябва радикално да ги променим, дори и от позицията на силата.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Да ви разкажем нещо интересно?

Да ви разкажем нещо интересно?

ВСС завинаги

ВСС завинаги