За войната и бъдещия световен ред

Иска ми се да говоря за днешната ситуация като историк, т.е. да не се ограничавам с близката перспектива и нейните проб­леми.

Историческият контекст

Втората световна война e най-голямата криза, която човечеството е преживяло. Преодоляването на европейския национализъм и консолидацията на Европа беше най-важният позитивен пример за ХХ век. Тя беше замайващо сложен мирен процес с много последователни стъпки - първо търговски, после дипломатически и административни, после политически, икономически и валутни. И ако той беше и е толкова труден и досадно бавен, това има ясни причини - трябва да преодолее вековното европейско наследство на кървави вражди и войни. Всичко това успя частично да се случи в контекста на блоковото разделение и студената война, когато Западна Европа нямаше амбиция да бъде военна суперсила, а суперсила на мирната интеграция и антиконфронтацията.

Може би именно поради тези трудности Европа не беше на висота нито в сръбско-хърватската война, нито в сръбско-словенската, нито в случая с Косово. Но историята ни учи на едно - всъщност през XX век именно в Европа е било разковничето на мира. Защото не от локалните войни в Азия, Африка и Южна Америка, а от малките войни в разкъсана Европа са тръгвали световните катастрофи на този век. В тази светлина бавната и мирна европейска интеграция е ключ и към всички останали мирни процеси, в които решаването на конфликтите не става със сила и войни - следвоенното създаване на относително работещите ООН и Съвет за сигурност, атлантическото сътрудничество, Общия пазар и спечеленото икономическо и технологично състезание със съветския блок, световна антитеорористична коалиция в последно време и пр. Само допреди 2-3 години това беше схващане и на американската администрация, която по всякакви възможни начини помагаше на европейската интеграция и световната институционализация.

Международното право

На този фон вече имаме няколко прецедента. Става дума за американските действия извън международната законова рамка - неподписаните от американците споразумения за международноправно преследване на военнопрестъпниците, атаката без санкция на Съвета по сигурност по времето на косовската криза и войната срещу Ирак. Разгледани като знаци на бъдещето, те излъчват просто и категорично американско съобщение - трудно спечеленото наследство на Втората световна война - сегашните институции на мира, вече не действат. Те са в състояние на жалък провал - вече не могат да предотвратят нарушението на правата на човека, не могат да свалят от власт двама тирани, не могат да се включат ефективно в борбата срещу световния тероризъм. Следва твърде лесен извод - че те са безнадеждно овехтели и нефункционални, трябва радикално да ги променим, дори и от позицията на силата.