С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 окт 2003, 0:00, 1250 прочитания

Религиозните свободи - мисли за новия български закон за вероизповеданията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Сега, когато България се готви да поеме председателството на ОССЕ през януари 2004 г., аз съм уверен, че това ще бъде една продуктивна година за нашата съвместна работа по спазването на човешките права в региона, обхванат от организацията. Българското председателство ще даде уникална възможност на София да бъде пример в това отношение.
Добра отправна точка може да бъде Законът за религиите, тъй като някои от неговите членове се нуждаят от сериозно усъвършенстване. Имайки предвид репутацията на България по отношение на толерантността, спасяването на българските евреи от холокоста, както и подкрепата на страната за усилията на ОССЕ да осъди съвременните форми на антисемитизъм, особено е тревожен фактът, че Законът за религиите не успява да изпълни ангажиментите, поети от България пред ОССЕ по отношение на религиозните свободи.
Законът за религиите беше приет набързо през декември миналата година, очевидно без да бъде дадена възможност на малките религиозни общности да участват в процеса на написването му и като се пренебрегнаха уверенията, че ще бъде разгледан от Съвета на Европа. Нещо повече, българският Конституционен съд се произнесе по закона на 15 юли, но съдиите не можаха да постигнат единомислие в оценката си. Въпреки че законът не беше обявен за противоконституционен, необходимо е да му се направи допълнителна оценка и да бъде усъвършенстван, за да може да отговаря на съответните ангажименти към ОССЕ.
Хелзинкската комисия на САЩ, която е специална правителствена агенция и чийто председател съм аз, наскоро излезе с подробен анализ на закона и аз призовавам българското правителство да предприеме действия по конкретните препоръки, които този доклад съдържа. Вече се проявяват проблеми, свързани със сложния регистрационен процес, който според сведенията е довел до отказ да бъдат издадени визи на представители на два религиозни ордена, които са били регистрирани по стария Закон за религиите.
Няколко конкретни текста заслужават особено внимание. Първо, съществуват притеснения относно начина, по който Законът решава отдавнашния конфликт между Българската православна църква и алтернативния православен синод, поставяйки синода на Патриарх Максим над другия синод и над всички други религиозни общности. Въпреки че това решение може би е политически целесъобразно, то е неподходяща намеса, тъй като тези два православни синода трябва да бъдат оставени да разрешат споровете си независимо, без участие на правителството.
Новата регистрационна схема също е проблематична със своите рестриктивни изисквания и дискриминационен ефект. Както се вижда, Законът автоматично регистрира Българската православна църква, като същевременно задължава всички останали религиозни общности да кандидатстват за регистрация. Законът също така е с доста неопределено становище по отношение на това дали членове на религиозни групи, които нямат регистрация, могат да изразяват публично своите религиозни убеждения, тъй като много от правата и пълномощията на организациите и техните общности изглеждат обвързани с регистрационния им статус. Освен това правото на Дирекцията по вероизповеданията да дава своето „експертно“ мнение за определена доктрина поставя правителството в позицията субективно да решава дали вярванията на определена религиозна група могат да бъдат квалифицирани като религия или не. На тези недостатъци трябва да бъде обърнато внимание, тъй като сега действащата регистрационна схема изглежда податлива на манипулации и произволни решения.
Също така Законът излага на опасност възможността на нерегистрираните религиозни групи да притежават собственост. Разногласията между православните синоди по имуществени въпроси, изглежда, че поставят алтернативния синод в твърде неизгодно положение и това още веднъж показва колко е важно регистрационният процес да е навременен и прозрачен. Разбрах наскоро, че градските власти в Бургас може да разрушат изграждащия се там религиозен център на „Свидетелите на Йехова“. „Свидетелите на Йехова“ бяха регистрирани на национално ниво според предишния закон. Ако местни власти имат намерение да разрушат сграда на национално регистрирана религиозна група, то тогава получаването на регистрация и притежаването на собственост от нерегистрирано вероизповедание, изглежда, е невъзможно.
И накрая санкциите, предвидени в Закона за религиите, са твърде всеобхватни и могат да ограничат редица основни свободи. Текстовете на Закона обаче не дават никаква яснота по налагането на тези санкции и ги оставят тревожно мъгляви. Също така санкциите не съответстват на евентуалните нарушения и дават възможност наказанието, наложено заради действията на определен член от дадена общност, да се разпростре върху всички нейни членове.
Този регистрационен режим ще позволи ограничаването на свободата на словото, свободата на религиозно обучение на децата съобразно религията на родителите им и свободата да се проповядва и да се практикува индивидуално или колективно дадена религия. Списъкът със санкции трябва изцяло да се премахне.
Много уважавам българския народ и значителния напредък, който е постигнал в продължителната борба за измъкване от кошмара на комунизма, и съм особено благодарен за твърдата позиция на България срещу тероризма и за подкрепата в операцията „Иракска свобода“. Искам да е ясно, че не вземам страна в спора между Българската православна църква и алтернативния синод, а по-скоро искам да подчертая значението на това държавата да остане неутрална по отношение на всички религиозни групи и общности. Надявам се, че правителството на България ще поеме ангажимента да създаде един закон, който да е изцяло в тон със задълженията към ОССЕ, поети напълно доброволно. Подготвяйки се да бъде председател на тази организация, България има уникалната възможност да служи за пример.

* Конгресменът Кристофър Смит е председател на американската Комисия за сигурност и сътрудничество ( Хелзинкската комисия), заместник-председател на Комисията по международни отношения към Камарата на представителите и председател на Комисията по въпросите на ветераните. Докладът на Хелзинкската комисия върху Закона за религиите може да се прочете в интернет на адрес www.csce.gov

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Европейците преосмислят себе си като племена Мнения Daily - Европейците преосмислят себе си като племена

И още: Русия иска да ограби последователите на Дънов; По какво си приличат кадруването във футбола и прокуратурата

22 окт 2019, 798 прочитания

На ход е Румен Радев 7 На ход е Румен Радев

Пред президента има три варианта за реакция на избора на нов главен прокурор. Те зависят от волята му да бъде държавник

21 окт 2019, 3807 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Реформите в европейската икономика - натиск отгоре не е достатъчен

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10