Леви-десни или бързи-бавни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Леви-десни или бързи-бавни

Леви-десни или бързи-бавни

1214 прочитания

Парламентарните и политическите дискусии по бюд­жета и данъчните ставки за 2005 г. обещават да са особено интересни - в позициите на всички партии ще има силен предизборен заряд. Принудени да заявят публично мненията си, те едновременно трябва да се разграничат от евентуалните си конкуренти на изборите и да спечелят гласоподаватели. В този смисъл е интересно да се анализира възможното пространство на това разграничение от две гледни точки - на традиционното деление леви-десни и на проблемите на днешната стопанска реалност в България.

За партиите изглежда, че удачното разграничение е по добре познатата ос ляво-дясно. И анализатори, и журналисти, и изобщо гражданите сякаш

Очакват партиите да се позиционират

точно по нея. Измерението ляво-дясно в икономическата политика у нас е валидно само донякъде. Това се дължи на факта, че са необходими определени условия, които България едва ли покрива.

Едно от тези условия е да е постигната значителна степен на ефикасност на стопанската система. Грубо казано, това означава добро действие на свободни пазари, които покриват огромна обществена територия при относително утвърден регулативен режим и надеждно защитени имуществени права. Друго условие е в резултат на тази ефикасност съответното

Общество да е забогатяло

в степен, достатъчна да направи за него смислен и рационален избора между ляво (повече социална справедливост за сметка на по-малкия потенциал за растеж) и дясно (повече грижа за условията за растеж за сметка на по-високи социални конт­расти и неравенства). Защото в крайна сметка от гледна точка на икономическата политика изборът между ляво и дясно е именно този - в търсенето на отговор колко икономически растеж дадено общество е готово да жертва, за да получи повече социална кохезия (сближаване - бел. ред.), чувство за общност, усещане за заедност и съвместност на хората. Този въпрос за съжаление е неуместен за неефикасните и бедни общества, каквото е българското в момента. Причината е, че за тях постигането на икономически растеж и изпълняването на необходимите условия за забогатяване - колкото и неравномерно и контрастно да е то - естествено доминират над социалните съображения. Отново грубо казано, в бедните общества приносът на една политика на социална кохезия към общностното щастие е тривиално малък, сравнен с приноса на каквато и да било политика, фокусирана върху стопанския растеж и забогатяването. Така погледнато, за бедни общества като българското смисленият въпрос не е какво да правим с богатството си - да го трупаме още повече или да го преразпределим малко, а какво да правим като общество, как да си организираме взаимоотношенията, за да забогатеем. Въпросът е за постигането на растеж, а не за разпределянето на неговите плодове, и измерението ляво-дясно е относително маловажно.

Важното измерение е по оста ефикасност-неефикасност

на обществените механизми за насочване на ресурсите и за създаване на стойност.

Точно тук днешната действителност на прехода и българската реалност предлагат две особености. Първата е, че доколкото в общия случай политиката на ефикасност, растеж и забогатяване винаги е свързана с характеристики, които в контекста на вече забогателите общества се определят като десни, всички партии във всички развиващи се икономики, включително и тези в България, по необходимост трябва да бъдат десни, да правят десни неща. Успешни са и ще бъдат тези, които успяват да осъществят тези десни политики, независимо дали обществената им риторика е дясна или лява. За примери могат да бъдат дадени левите социалистически (бивши комунистически) партии в Полша и Словения, които извършиха или довършиха по убедителен начин реформи, които няма как да бъдат разглеждани по друг начин освен като десни. Неуспешни ще са тези партии, които независимо от риториката си не успеят да извършат десни политики. За пример може да служи чешкият либерал Вацлав Клаус, който въпреки дясното си говорене не поправи основни неефикасности в икономиката и с политиките си спъна растежа на Чехия поне за периода 1997-1999 г. Втората особеност е, че днес в България

Никоя от партиите не се ангажира

с политики, които да обещават реално движение към по-голяма от днешната стопанска ефикасност и стимули за растеж и забогатяване. След огромното изчистване на авгиевите обори през 1997 - 1999 г., което наистина и осезаемо увеличи ефикасността на стопанството, почти нищо съществено не е предприемано за по-нататъшно подобрение на способността на българската икономика да расте. Поради което тя продължава да расте бавно и неизпреварващо със своите около 4.5-5% годишно. Неангажирането на заявяващата се за лява БСП с теми като стопанска ефикасност, разширяване на действието на пазарите, твърди бюджетни ограничения и санкции за неефикасно поведение е логично и естествено. Това не означава, че ако тя дойде на власт, няма да извърши подобни действия - под натиск, предимно отвън, по линия на европейската интеграция. Но то означава, че тя няма причина публично да се ангажира с подобни икономически политики преди изборите - това категорично не е нейното амплоа.

Не така стои въпросът с десните партии. Днешните анонси на деклариращите се като десни и дясноцентристки партии (ДСБ, НДСВ, СДС) не дават особено големи надежди за увеличаване на ефикасността и ускоряване на растежа на българската икономика. В полза на това твърдение може да бъдат направени две наблюдения. Първо, едно от абсолютно необходимите условия за ускоряване на растежа на икономиката е

Намаляването на държавното бреме

върху стопанската дейност, което в момента у нас е над 40% от БВП. Физически е невъзможно растежът на българската икономика да се ускори, без това бреме да спадне до 35%, за предпочитане 30% от БВП. Но ако човек се вгледа в данъчните предложения на трите партии, не може да открие зърната на подобно постижение. Причината е, че намаляването на държавното бреме върху стопанството не може да стане без забавяне на растежа на консолидираните държавни разходи, а никой не се ангажира с подобно институционализирано забавяне - с изключение на някои не особено конкретни заявки на СДС. Второ, нито една от горе­споменатите партии не предлага убедителен план за реформиране в посока по-голяма и автентична ефикасност на основни обществени системи - например пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието, които в момента са

Главните източници на изкривявания

в стопанството и на противоположни на растежа и забогатяването стимули за поведение. Тук като потвърждаващо правилото изключение може да се посочи плахият опит на НДСВ да започне обществена дискусия по проблемите на образованието, но след като три години упорито (до скандал със Световната банка) отказваше да направи това, за което сега приказва.

Разбира се, подобно поведение на тези партии не бива да бъде съдено особено строго - те все пак откликват на обществената реалност, а тя е, че у нас все още значително мнозинство от гражданите между реформи към забогатяване и безрисково равенство в бедността избират последното. Това, в което и трите партии заслужават укор, е, че никоя от тях не се решава поне малко да рискува и с цената на възможна маргинализация и опозиционност да се обърне към онова малцинство гласоподаватели, които разбират необходимостта от повече ефикасност и възможности за забогатяване и са

Готови да платят немалката цена на ускорения растеж

и да подкрепят предлагаща го политическа сила.

В обобщение - въпросът от гледна точка на дългосрочното забогатяване на българите е ще се намери ли политически приносител на лошата вест, че за да се яде, трябва да се работи?

* Авторът е програмен директор в Центъра за либерални стратегии

Парламентарните и политическите дискусии по бюд­жета и данъчните ставки за 2005 г. обещават да са особено интересни - в позициите на всички партии ще има силен предизборен заряд. Принудени да заявят публично мненията си, те едновременно трябва да се разграничат от евентуалните си конкуренти на изборите и да спечелят гласоподаватели. В този смисъл е интересно да се анализира възможното пространство на това разграничение от две гледни точки - на традиционното деление леви-десни и на проблемите на днешната стопанска реалност в България.

За партиите изглежда, че удачното разграничение е по добре познатата ос ляво-дясно. И анализатори, и журналисти, и изобщо гражданите сякаш

Очакват партиите да се позиционират

точно по нея.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Някои са по-равни от другите

Някои са по-равни от другите

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.