Тълкув, тълкув

Когато децата играят, правят много неща наужким. Например ядат наужким - „ам, ам“. Или яздят конче - „тъгъдък, тъгъдък“. При някои деца можеш да чуеш и „омагьос, омагьос“, „замръз, замръз“ и прочее забавни неща.

Понякога тълкуването на законите в България също прилича на детска игра. Сякаш на шега те биват разбирани - „тълкув, тълкув“. Да вземем например чл. 339а от Наказателния кодекс, който предвижда до 3 години затвор за използването на „специални технически средства за негласно събиране на информация“. За пръв път от 7 години той беше приложен срещу журналисти. Независимо че български колеги също ползват такъв тип средства при работата си, го „отнесоха“ журналистите от Би Би Си, заснели Иван Славков и румънския репортер Джорд­же Бухнич.

Според редица български и международни медийни и правозащитни организации прилагането на този текст представлява показно за българските журналисти и е фактическо ограничаване на свободата на словото (виж стр. 26 - 30). Чуха се десетки гласове, настояващи за промяната му в посока, която да разреши употребата на скрити камери и микрофони, когато се касае за обществен интерес. Чуха се обаче и други гласове, според които при действията си прокуратурата не е обърнала внимание на чл. 9 от НК, който твърди, че престъпление означава „общественоопасно деяние“ - а едва ли има нещо така опасно в действията на Бухнич и хората от Би Би Си. Трети гласове като този на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев пък настояха, че „при едни добри магистрати и едно добро тълкуване и тази законодателна основа е достатъчно добра“.

В целия дебат се оформи едно доминиращо мнение. А именно - че трябва да се премахне наказателното преследване срещу журналисти. И това трябва да стане не само по въпросите за специалните технически средства, а и по отношение на обидата и клеветата. В този ред на мисли - много надежди се залагат на подписания през седмицата Етичен кодекс на медиите. Той на практика декларира, че няма да се съобразява с чл. 339а и ще използва „уловки и скрити камери“ при доказан обществен интерес. Което вероятно е правилният подход - понеже ако се оставим на „тълкув, тълкув“, ситуацията ще стане субективно „прилаг, прилаг“, което води до „самоценз, самоценз“ и до край на истинската журналистика.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО