За метаморфозите на предизборната риторика

Настанали са коалиционни времена, за които е нужна нова култура на междупартийния диалог

Правителството, излъчено от следващото, 40-о Народно събрание, освен че ще има изключителната привилегия да включи де юре страната в Европейския съюз, ще е първото с наистина успешен мандат от гледна точка на социалната ефективност. Макар и към края му, българските граждани ще са усетили благотворното влияние на кохезионния и структурните фондове на ЕС. И въобще сумарният ресурс - фискален, инвестиционен и прочие, с който ще разполага кабинетът, е предизвикателство, което предпоставя жестока и, казват, даже безумна предизборна надпревара. Тезата е вярна и по тази причина трудно оборима. Има обаче нови моменти, които могат да „сломят жестокостта“ на партиите. Не е ясно например кой с кого точно ще управлява, защото никому не се отрежда самостоятелно мнозинство. Що се отнася до коалициите, актуални са най-различни опции. С други думи, не се знае „кой кум, кой сват и кой на булката брат“. Вероятността да се окажеш рамо до рамо в коалиционно управление с този, с когото сте се оплювали само преди месец, задава ограничителна опция за агресивността и враждебността.

Риториката на предизборната комуникация налага автоцензура за агресията и нетолерантността като маркери на патологичния партиен егоизъм не само заради неизвестните около формулата на следващото управление. Това все пак е конюнктурно съображение. Същинското, което слага особен ретуш на политическата полемика, е относително единната социокултурна платформа, която някак си

Заличава разделителната черта

между партиите. От тази гледна точка с народната мъдрост за кума, свата и брата на булката може да се обозначи деликатната ситуация, в която е поставен избирателят - да избира между трудно различими предизборни платформи, намерения и обещания, които се сипят от ляво, център и дясно. Идат избори, а вместо очакваното обостряне на различията наблюдаваме демонстрация на идейна близост. Парадоксът е привиден. Обяснението - просто. Не само заради правилата на валутния борд и задължителните ангажименти по затворените преговорни глави. Преходът приключи. За да не звучи схоластично тезата, ще кажем, че наред с друго това означава още да няма значима политическа сила, която да не споделя ценностите на демократичното гражданско общество с пазарна икономика. Прав е д-р Желев, че тези ценности не могат да се делят на леви, центристки и десни, защото са общи. Различна е тяхната йерархичност при отделните партии, което ги дели на социалистически, социалдемократически, либералдемократически, християндемократически и пр., пр. Ясно е, че не се пледира за заличаване на партийни идентичности, тъй като и самото различие е висша ценност на демокрацията. Неглижирането на въпроса кой точно ще управлява е опасно, защото

Ще демотивира избирателя

от което никой няма интерес. Определянето на субекта на властта е цел на предизборната надпревара и е важен неговият профил, независимо че ще решава задължителни за всички национални задачи.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове