Докога ще наказват бюрократи, а не съд

Това е забранено по конституция, но е възможно по закон от 1969 г.

Почти 14 години след приемането на новата конституция българските граждани и създадените от тях юридически лица биват наказвани за най-различни нарушения от администрацията, а не от съдилищата. Приетият през емблематичната за „Лед Цепелин“ и хипипоколението 1969 г. Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) продължава да се радва на успех. Има повече от 50 (петдесет) нормативни акта, които препращат към ЗАНН относно реда за установяване на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления. Може би в ЗАНН има някакви вечни истини, в него е събрана цялата световна правна мъдрост. Какво като е от 1969, ще рипнат пенсионерите, всичко ли трябва да се отрича? Щом законът работи - да се остави! Да видим така ли е наистина.

Схемата на закона е пределно проста. При констатиране на административно нарушение се съставя акт. В самия акт могат да се правят възражения, както и в тридневен срок от неговото съставяне. После актът отива в „административно-наказващ орган“, който след известно време издава наказателно постановление. Самото наказание може да се обжалва пред районния съд, а като излезе решението на районния съд, то пък може да се обжалва пред окръжния съд. Какво е смущаващото? Ами смущаваща е цялата схема, водеща до „наказване“ от страна на административен орган. Административните органи не трябва да наказват, те са органи на изпълнителната власт. Право да наказват имат само съдилищата. Пред тях се повдигат обвинения срещу някого, този някой се защитава от обвиненията, а независимият съд решава кой крив, кой прав. Винаги в нашата правна теория е било безспорно, че издаването на наказателни постановления е правораздавателна функция. Да, но конституцията от 1991 г. забранява на администрацията да правораздава, защото има разделение на властите. Забранени са и т.нар. особени юрисдикции, които биха могли да се явят като някакви хибридни съдебно-административни органи. Следователно, ако администрацията правораздава, тя действа в разрез с конституцията, като си присвоява съдебни функции.
Може да се възрази: какво толкова, нали после има обжалване пред съд. Пък и иде реч за административни нарушения, не за престъпления. Защо съдилищата да се занимават със семкарски въпроси - глоби разни, фишове. Въпросите обаче въобще не са дребни - т.нар. леки административни нарушения по някои закони имат санкции по 10 000, 20 000, 50 000 лева глоби. за сравнение - глобите по някои състави на Наказателния кодекс са десетки пъти по-малки. Що за глобичка е 50 000 лева, че това си е жива конфискация на имуществото за повечето българи. И то по една бързичка, спретната административна процедурка. ЗАНН много държи актосъставителят и наказващият орган да са различни лица. Обаче нищо не се казва за това, че актосъставителят и наказващият орган обикновено са в йерархична подчиненост, че административно наказващият орган в много случаи е работодател на актосъставителя и може пряко да му нарежда на кого да съставя актове. За какво е цялата тази пародия със съставения акт и наказателното постановление тогава? Практиката на българската администрация познава „планови задачи“ по брой актове и наказателни постановления. На актосъставители се поставят задачи да съставят толкова и толкова актове на седмица. Целта - да има приходи за бюджета и да се отчита дейност. Влиза актосъставителят примерно в търговски обект и търси за какво да се заяде. Освен това се намеква на „нарушителя“, че ако обжалва и спъва приходите от глоби по този начин, ще му идват всеки ден и ще му съставят актове. Да го видим обжалващия как ще си върти бизнеса, като има 20-30 висящи дела из съдилищата... Най-добре да си плати една минимална глобичка, но да му е мирна главата. Много българи са в дълбоко неведение какво се случва от датата на съставянето на акта до издаването на наказателните постановления. Отговорът е: нищо не се случва. Щом има акт, 99% е сигурно, че ще има и наказателно постановление. Вероятността наказващият орган да размисли е минимална - гарван гарвану око не вади. Пък и „размислянето“ става само по поръчка... ЗАНН позволява и други хватки. Могат да ти съставят акт, без да знаеш. Пишат, че си отказал да го подпишеш, двама колеги на актосъставителя му се разписват и си готов. Ще кажеш - имам акт, но това още не е наказание. Добре, обаче могат да ти издадат и наказателно постановление и ти въобще да не знаеш. Два протокола „ненамерен на адрес“ в работно за теб време, когато естествено си на работа, и хайде, честито на печелившите, наказателното ти постановление влезе в сила. И първото ти получено уведомление е за глобата от 10 000 лева...

Според мен изводът може да бъде само един. Процедурата по ЗАНН е противоконституционна, що се отнася до налагане на наказания от административни органи. Администрацията би трябвало само да „повдига обвинение“ чрез съставения акт, а дали има нарушение - следва да прецени съдът. Ако наказващият орган е съдът, администрацията няма да може да си поставя планови задачи за бройки наказания, нито ще бъде стимулирана да съставя актове по почина „колкото повече наказателни издаваш, толкова по-голям е шансът някои от тях да не бъдат обжалвани“. И най-важното - всички ние ще се чувстваме граждани, ще бъдем равнопоставени с държавата, а не нейни роби. Няма да отиваме за пръв път в съда вече „осъдени“, лесно ще си проличат и случаите, в които целенасочено се съставят актове на някого, за да му се съсипе бизнесът. От друга страна, би могло да се създаде и процедура за бързо преминаване от административно-наказателно производство към чисто наказателно производство. Така наистина тежките случаи на нарушения ще се превърнат в престъпления и няма да се потулват чрез налагане и плащане на минимални глоби на администрацията.

Още от Капитал