<i>Редакционен коментар: </i>„На прощаване“ с Филчев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

<i>Редакционен коментар: </i>„На прощаване“ с Филчев

<i>Редакционен коментар: </i>„На прощаване“ с Филчев

2161 прочитания

Ако следите какво се случва около бившия вече главен прокурор Никола Филчев, няма как да сте пропуснали епизода с наградата от рус­кото посолство - някакъв фотоалбум, връчен му по случай добрата работа, свършена с братските служби. Защо възпитаниците на МГИМО са решили да наградят един от най-компрометираните български държавни служители вероятно ще остане завинаги загадка.

Наградата обаче очевидно трогна Филчев дотолкова, че реши да се отблагодари, като изрецитира стихотворение. С пионерски патос той издекламира няколко строфи от произведението на Петко Славейков „Вярата и надеждата на българина към Русия“. Сещате се: „Кат Русия няма втора / тъй могъща на света, / тя е нашата подпора, / тя е нашта висота!“ Оставяме настрана фак­та, че Филчев приписа стихотворението на Вазов - т.нар. патриарх на литературата ни има доволно много възторжени текстове на същата тема. И тъй като по нищо не пролича Филчев да се е шегувал, той най-вероятно наистина смята, че написаното от Славейкова през 1877 г. важи и сега. В него има още два любопитни куплета, които също са показателни за идеологията на Филчев. „Немци, френци, англичани / наши са враждебници, / дружни с нашите тирани, / с нашите изедници“, пише Петко Славейков преди около 130 години.
През последните седем години Филчев сякаш последователно провеждаше напълно независима външна политика - напълно в съзвучие с постановките от XIX век. Сякаш за да отмъсти за предателския Берлински конгрес, главният прокурор гледаше да дружи с братска Беларус, комунистическия Китай и, разбира се, с „Руский цар [който] е на земята/най-велик, над всички пръв“. Що се отнася до другите държави - сещате се, враждебниците от английското Би Би Си бяха не просто заклеймени, но и попреследвани за това, че заснеха алкохолизирания Иван Славков нагло да си иска рушвет. Дори и да не беше направил това обаче, Филчев пак щеше да изпадне в пълна изолация от западноевропейските държави заради упорития си отказ да модернизира прокуратурата. Друг куплет от стихотворението на Славейкова тоже е показателен за идеологията на бившия главен прокурор. „Долу всички спекуланти, / да сломи се техний рог, / да смирят ся интриганти, / да живее руский бог!“, пише възрожденският поет. Ключова в този стих е, разбира се, първата строфа - за спекулантите. От началото на мандата си до края му за Филчев бизнесът си остана нещо в най-добрия случай полузаконно. Натрупването на пари беше възможно за него само по незаконен начин...
Предвид очевидната слабост на главния прокурор към тази геополитическа орбита може да му препоръчаме още няколко произведения, в случай че от Москва отново му пратят фотоалбум - все пак не може два пъти да се рецитира едно и също стихотворение. Разбира се, трябва да се почне с „патриарха“ Вазов. „О, здравствуй ти, Русийо мощна, / света трепнa от твоя глас, / скокни, царице полунощна, / зовем те ний, ела при нас!“.

Когато иска да е по-фриволен, главният прокурор би могъл отново да се върне на Славейков-баща и хитовото за XIX век стихотворение „Тамбуринката ми“. „Пустата ми тамбуринка / дрънка, дрънка се любинка. / Седнах, та я попреправих, / нови телове поставих, / па я стегнах, нагласих я, / тя задрънка за Русия“, може да изрецитира Филчев по повод друга награда.

Прочее по всичко личи, че Филчев наистина ще замине посланик в Казахстан - страната, чийто президент преди няколко години щракна с пръсти и премести столицата от Алма Ати в новопостроен град, за да не е толкова близо до Китай. И ако сега бившият главен прокурор изглежда, хм... странен, какво ли ще му се случи след известен престой в необятната родина на Нурсултан Назърбаев?

Ако следите какво се случва около бившия вече главен прокурор Никола Филчев, няма как да сте пропуснали епизода с наградата от рус­кото посолство - някакъв фотоалбум, връчен му по случай добрата работа, свършена с братските служби. Защо възпитаниците на МГИМО са решили да наградят един от най-компрометираните български държавни служители вероятно ще остане завинаги загадка.

Наградата обаче очевидно трогна Филчев дотолкова, че реши да се отблагодари, като изрецитира стихотворение. С пионерски патос той издекламира няколко строфи от произведението на Петко Славейков „Вярата и надеждата на българина към Русия“. Сещате се: „Кат Русия няма втора / тъй могъща на света, / тя е нашата подпора, / тя е нашта висота!“

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK