Икономическите (д)ефекти на наборната армия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономическите (д)ефекти на наборната армия

Икономическите (д)ефекти на наборната армия

Георги АНГЕЛОВ*
3645 прочитания

За да набират военен персонал, правителствата могат да използват наборна (принудителна) военна служба, професионална (доброволна) армия или комбинация от двете. През последните години в много страни се забелязва тенденция на преминаване към доброволна армия и съответно премахване на задължителната казарма. В България също от години се обсъжда отмяна на принудителната служба, въпреки че почти нищо не се е случило до момента в тази посока. Точно обратното - съвсем наскоро парламентарна комисия отхвърли предложението за въвеждане на професионална армия от 1 януари 2007 г. с аргумента, че е нужно повече време за подготовка.

При наборната армия всички здрави млади мъже (в някои случаи и жени) на определена възраст са задължени да прекарат определено време в армията. Срокът на службата варира между 4 и 17 месеца в страните, в които има принудителна военна служба. При професионалната армия военните се набират на доброволен принцип, като получават конкурентни заплати, които да ги стимулират да се заемат точно с тази дейност, а не с някоя друга.

Понякога се чуват твърдения, че задължителната военна служба за всички младежи е важна, защото „учи на дисциплина“, „подготвя младите хора за живота“, „обучава на подчинение към по-висшестоящите“ и прочие. Не е ясно доколко тези неща са били наистина важни в миналото, но в съвременния свят, в който образованите, креативните, новаторски настроените и независимите хора са в основата на развитието, най-вероятно „уменията“, придобивани в задължителната казарма, не носят толкова висока стойност за обществото и отделните хора.

За да разберем дали наистина е така, можем да погледнем материала, публикуван през март 2006 г. от германския Институт за изследване на труда. Той разглежда влиянието на вида на военната служба (доброволна или принудителна) върху икономическото развитие. Автори на изследването са Катарина Келер от университета Susquehanna (Пенсилвания), Пану Поутваара от университета в Хелзинки и Андреас Вагнер от Виенския университет.

Макроикономическият поглед

Традиционно още от времето на Адам Смит насам повечето икономисти изразяват предпочитание към доброволната армия в сравнение със задължителната. Причините за това са свързани главно със загубата на икономическа ефективност, породена от принудителната военна служба. (Тук, макар и непряко, можем да включим и загубата на свободен избор за периода, през който младежите прекарват в казармата.)

Ето някои от основните негативи, свързвани с наборната армия:

Задължителната служба налага разходи на войниците. Те могат да се измерят като разликата между потенциалния пазарен доход, който те биха получавали, работейки в икономиката, и по-ниския доход, който реално получават при наборната си служба (обикновено става въпрос за символични суми). Допълнителен разход възниква от това, че войниците се занимават с работа, която не им харесва, и много от тях не биха избрали да вършат доброволно.Игнорирайки различията в производителността на отделните войници и техните сравнителни предимства, наборната армия води до неефективно съчетание между хора и работни места и по този начин води до загуба на доход.Възприемането на труда на наборните войници като евтин води до прекомерно наблягане на бройката хора и по-малко инвестиции в техника и капитал.По-късите периоди на обучение, липсата на опит, по-високите нива на оборот на персонала и липсата на мотивация и стимули водят до по-ниска производителност на труда на наборните военни в сравнение с професионалните.Освен споменатите негативни ефекти от наборната армия съществуват и по-дългосрочни проблеми:

Задължителната служба засяга младежите в период от живота им, в който те акумулират човешки капитал - образование, обучение, квалификация, първи трудов опит. Военната служба прекъсва или забавя този процес, което води и до загуба на инерцията в процеса. В допълнение, натрупаният преди това човешки капитал в голяма степен се загубва или „амортизира“ през периода, прекаран в армията. Като резултат намалява количеството човешки капитал в икономиката, намалява нивото на подготвеност и образованост със съответните негативни ефекти върху развитието.Казармата е данък в натура, налаган върху младите хора. Стойността на данъка, измерена като настояща стойност на загубения доход през живота на съответния човек, е по-висока, отколкото нормален паричен данък. Отнемането на време и доход в началото на трудовия стаж на младежите намалява спестяванията и натрупването на капитал в икономиката. Без съмнение по-ниските нива на капитал в икономиката водят до по-ниска производителност на труда и оттам - до по-ниски нива на доход.Ефекти от наборната армия върху икономиката

Проучвайки 21 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за периода 1960 - 2000 г., авторите на изследването достигат до извода, че наличието на наборна армия има трайни негативни ефекти върху съвкупното производство и икономическия растеж в сравнение със ситуация, в която армията е напълно доброволна. Най-голям негативен ефект върху икономиката има делът на наборните войници в трудовите ресурси на страната, следван от продължителността на военната служба. С други думи, колкото повече са наборните войници и колкото по-продължителна е наборната военна служба, толкова по-голям е негативният ефект.

Говорейки с цифри, в страните от ОИСР задължителната военна служба води до намаление на темповете на икономически растеж с между 0.25 и 0.5% годишно в сравнение с професионална армия със съответните негативни ефекти върху заетостта, доходите и безработицата. При това авторите отбелязват, че това е минималната граница на ефекта, който може да е и по-висок.

Практически изводи за България



1. Наличието на наборна военна служба вместопрофесионална води до голяма загуба на икономическа ефективност иразпиляване на трудови ресурси.



2. Наборната военна служба намаляванатрупването на физически и човешки капитал в страната и по този начинвлияе негативно върху развитието.



3. Пропуснатият доход в икономикатазаради наличието на наборна армия вместо професионална е значителен исе увеличава с всяка изминала година.



4. Преминаването от принудителна къмдоброволна армия трябва да се издигне в приоритетите на правителството.Това е не по-малко важно от закупуването на скъпа военна техника.

* Георги Ангелов е старши икономист в Института за пазарна икономика.

Katarina Keller, Panu Poutvaara, Andreas Wagener (2006), Military Draft and Economic Growth in OECD Countries, Institute for the Study of Labor, IZA DP No. 2022

Девет месеца в казармата - време, загубено и за тях, и за обществото
Фотограф: Надежда Чипева

За да набират военен персонал, правителствата могат да използват наборна (принудителна) военна служба, професионална (доброволна) армия или комбинация от двете. През последните години в много страни се забелязва тенденция на преминаване към доброволна армия и съответно премахване на задължителната казарма. В България също от години се обсъжда отмяна на принудителната служба, въпреки че почти нищо не се е случило до момента в тази посока. Точно обратното - съвсем наскоро парламентарна комисия отхвърли предложението за въвеждане на професионална армия от 1 януари 2007 г. с аргумента, че е нужно повече време за подготовка.

При наборната армия всички здрави млади мъже (в някои случаи и жени) на определена възраст са задължени да прекарат определено време в армията. Срокът на службата варира между 4 и 17 месеца в страните, в които има принудителна военна служба. При професионалната армия военните се набират на доброволен принцип, като получават конкурентни заплати, които да ги стимулират да се заемат точно с тази дейност, а не с някоя друга.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    pisymtse avatar :-|
    pisymtse

    Vazhen aspekt, kojto syshto ima ikonomicheski posleditsi i svyrzan s mladite myzhe, koito sledvat v chuzhbina. Zavyrshvajki obrazovanieto si, nie pravim izbor dali da ostanem v chuzhbina ili da se zavyrnem v Bylgarija. Vlizaneto v kazarma e edin ot vazhnite motivi v grupata na "anti-zavryshtaneto". Mnogo reshavat, che shte ostanat oshte njakolko godini v chuzhbina, dokato stanat na vyzrast, v kojato veche ne biha prinuditelno vkarani v kazarma i edva togava shte se vyrnat. Samo che v obshtija sluchaj praktikata e po-razlichna. Prez tezi njakolko godini izchakvane, povecheto zapochvat rabota, kojato i profesionalni i finansovo gi zadovoljava, izkachvat se po kariernata stylba, njakoi i skljuchvat brak i stavat bashti. Ako kym tova se pribavi teglene na krediti za kola, kyshta, dopylnitelni kvalifikatsionni kursove, obzavezhdane i t.n. e jasno, che prez sledvashtoto desetiletie i pri zhelanie tezi hora shte ostanat v chuzhbina. I ako se vyrnat njakoga, naj-verojatno shte e sled pensija. Taka stranata gubi prosto mlada, kvalifitsirana, vladeeshta chuzhdi ezitsi i poznavashta syvremenija zhivot v Evropa i Amerika rabotna sila. Kojato inache bi napravila bylgarskija biznes oshte po-konkurentnosposoben, bylgarskata administratsija po-e i po-dobra i dori biha syzdali novi rabotni mesta v Bylgarija. Ikonomicheskite i demografskite aspekti sa otchajvashti. A kato se pribavi i sotsialnija (razdeleni ot roditelite si detsa, otsystvie na chast ot mladite hora, koito sa naj-gyvkavi i naj-lesno biha sviknali na "evropejskite" pravila v ikonomikata i dyrzhavnata administratsija i t.n.) veche stava tragichno. Namaljavaneto na granichnata vyzrast na 27 godini beshe dobyr opit za stypka v pravilnata posoka, no samata stypka vse oshte predstoi. Niki Berlin

  • 2
    jwalker avatar :-|
    Кулин бан

    Исторически вярно ли е, че обществата във възход са били народи-войници, а установените / задоволените / западащите общества са ползали наемни армии ? Иначе икономическата логика изглежда е вярна.

  • 3
    pisymtse avatar :-|
    pisymtse

    v minaloto razvitieto na obshtestvata e bilo ekstenzivno-usvojavane na novi teritorii i prirodni bogatstva. za tozi period tova e vjarno. sled industrialnata revoljutsija razvitieto e veche ne samo ekstenzivno, no i intenzivno - chrez uvelichavane na umenijata na horata, namaljavane na izpolzvanite resursi za proizvodstvoto na edinitsa produktsija i t.n. za tozi period tvyrdenieto e otchasti pravilno. dnes njama novi teritorii za prevzemane i usvojavane, a povecheto prirodni resursi sa na izcherpvane. za syvremennija svjat tvyrdenieto ne e pravilno. Niki Berlin

  • 4
    oserv avatar :-|
    Patilan

    Minalata godina zavarshih visheto si obrazovanie, togava biah na 25 godini i triabvashe da resha dali da prodalja s magistratura - koeto mi se stori absoliutna zaguba na vreme, ili rabota v chujbina. Reshenieto doide neochakvano barzo. Skliuchih dogovor s multinacionalna firma, koiato mi predloji dobri uslovia, kakto i izbor da rabotia v BG ili v Czehia za problizitelno ednakava zaplata. Izborat beshe ocheviden, koeto me prevarna v emigrant, no ne ikonomicheski, a prosto zashtoto ne mogeh da si predstavia che shte zagubia 6 ili 9 meseca v takova bezmisleno nachinanie. Posledicite sa mnogo po dalboki, moge da se izpishi tomove za tova che dobrovolnata i platena armia e mnogo po efektivna ot zadaljitelnata. Ideata che armiata e mogla da zashtitava BG ili dori sebe si e bila.... makar i krasiva samo idea. No nishto ot tova niama znachenie, spomnete si ' Za kakvoto i da vi govoriat, stava vapros za pari!' Niakoi hora prosto praviat mnogo pari ot sistemata kakto e v momenta. Ne mogat da promeniat deistvitelnostta che armiata triabva da se prevarne v moderna, sposobna i efektivna, no mogat da pozabaviat procesa.

  • 5
    Avatar :-|
    s_m_m

    И в Ираел армията е наборна, при това срокът на служба е много по-дълъг. При това там служат и мъжете и жените. Не съм запознат с техните изследвания, но ми се струва, че икономиката им не страда от това. А и пред наща икономика има далеч по-големи проблеми. А на господа емигрантите ще им кажа, че да дадеш 6, 9 месеца, или година на роината, или поне да останеш да работиш в нея не е срамно. По-срамно е да избягаш от проблемите навън, с онова, което и научил тук и да даваш акъл от там, или да влезеш в университет само за да не те вземат войник, например!

  • 6
    Avatar :-|
    petrrov

    Болезненото в случая е, че на никой не му пука от този проблем. Това е така заради спецификата на самото общество и защото става въпрос за малка група хора. България е популистка държава , но само когато трябва да се жертва някой по-обикновен човечец за да се успокои и заблуди обществото. Аз като млад човек съм огорчен от отншението на държавата към младите хора като цяло , да не говорим за всякаква липса на помощ за младите хора с предпиемачески дух ( преди време имаше един конкурс за млади предприемачи сега и него вече го няма ! ) . Защо казвам всичко това. Защото се питам ако тази държава не иска да помогне на младите хора да съградят нещо за себе си и за обществото защо тогава поне не им пречи. Ето ви следният сценарии. Ако съм собственик на фирма и осигурявам 3 работни места, включително на себе се. Живея под наем и имам мебели на изплащане. Един хубав ден влизам в казарма. Хората които работят за мен изгубват работата си. Аз продавам мебелите си на безценица защото няма къде да ги складирам. Фирмата съответно в мое отсъсивие е закрита. Резултат : Аз със дългове, 3ма безработни , труд , идеи и бъдеще - всичко попиляно. Да не говорим за времето прекарано сред хора събрани без никакъв критерии заедно и цялата фрустрация поизхождаща от това. Просто се чудя защо.............кога това общество ще прогледне. Според мен трябва да има повече статии по въпроса в медии като Капитал, и ми е интересно ако се представи казуса описан от мен в парламента какъв ще е коментара на депутатите. Само да не е нещо от сорта " Абе аз съм ходил......всеки трябва...ами ше иде ...." или " Бе кой е тоя не ходил войник , а бизнес тръгнал да прави" . Много искам някой да представи казуса на хора от които зависят тези работи. п.с.Дори съм съгласен да приемат закон който не иска да влиза в казарма да може да се откупува, въпреки че е абсурдно и на това съм съгласен....нали в края на краищата живеем в страната на абсурдите

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Наборната армия възпитава в патриотизъм. И това не може да се измери в пари.

    Наемните армии унищожават държавите някъде бавно, другаде бързо. Наемната армия освен за агресия за друго не може да се ползва. За отбрана е изключено.

    http://mickideas.blogspot.bg/2016/05/blog-post.html

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Професионалната армия води до упадък на държавата, на нацията
    Преминаването към професионална армия прави държавите много по-слаби във военно отношение. Защото чувството за дълг на гражданите се губи и те вече не се чувстват длъжни да защитават държавата си. Всъщност държавите стават по-слаби и във всяко друго отношение, просто защото губят идентичност. Народът свиква само да взима от държавата без да дава/данъците се дават, но колкото се може по-малко и то само в краен случай/.

    Професионалната армия върши работа само за ограничени операции извън страната. За отбрана е непригодна - малобройна е, много от военнослужещите са там единствено заради парите и социалните придобивки и при първия изстрел ще се разбягат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Русия прегази България

Русия прегази България

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK