От точно две години в държавата се играе един мач. Отборът на жителите на Стара Загора срещу отбора на държавата. Първите се опитват да отбележат гол и да разберат истината за обгазяването на града си. Вторите играят силно както в защита, така и в нападение и се справят забележително добре при прехвърлянето на топката. Пас - вината може би е на тецовете в комплекса „Марица-изток“; пас - не съвсем, понеже те отделят само серен диоксид, а не установените арсен, олово, кадмий и уран; пас - тогава вероятно е полигонът „Змейово“, където тайно се унищожавали стари натовски боеприпаси; пас - това не може да се установи със сигурност, тъй като от 2002 г. е отменен екологичният контрол върху обектите от националната сигурност.
Резултатът в мача до момента е нула на безброй в полза на държавата, понеже вече май никой не води сметка за точния брой на обгазяванията на града. Ето хронологията на последните няколко паса - през септември 2005 г. парламентът даде срок на правителството до два месеца да направи план на мерките срещу обгазяването. Нищо не се случи. Преди две седмици пък президентът се вживя в ролята на рефер и даде отсрочка на институциите до края на юли „да предприемат мерки“ (виж стр. 31 - 33). Освен това на кмета на Стара Загора Евгений Желев бе разрешено да организира 24-часов граждански контрол върху дейността на военните. Ден по-късно обаче бе взривен кметският автомобил и сега е доста трудно да се намерят доброволци, които да дежурят на полигона...
На отбора от Стара Загора не му остава нищо друго, освен да се надява, че новият рефер ще употреби ситуацията предизборно и докрай ще свири в тяхна полза в този така или иначе нечестен и абсурден мач. Докато чакат превръщането си от опитни мишки в нормални граждани, жителите на града се забавляват, като измислят вицове за себе си. Ето един: „От Стара Загора ли си, или така си кашляш?“ Този пък е суперактуален: „Срещат се двама старозагорци на улицата и единият бърза да съобщи на другия: - Абе ти знаеш ли, че вчера вдигнали колата на кмета във въздуха? - То пък един въздух...“
От точно две години в държавата се играе един мач. Отборът на жителите на Стара Загора срещу отбора на държавата. Първите се опитват да отбележат гол и да разберат истината за обгазяването на града си. Вторите играят силно както в защита, така и в нападение и се справят забележително добре при прехвърлянето на топката. Пас - вината може би е на тецовете в комплекса „Марица-изток“; пас - не съвсем, понеже те отделят само серен диоксид, а не установените арсен, олово, кадмий и уран; пас - тогава вероятно е полигонът „Змейово“, където тайно се унищожавали стари натовски боеприпаси; пас - това не може да се установи със сигурност, тъй като от 2002 г. е отменен екологичният контрол върху обектите от националната сигурност.
Резултатът в мача до момента е нула на безброй в полза на държавата, понеже вече май никой не води сметка за точния брой на обгазяванията на града. Ето хронологията на последните няколко паса - през септември 2005 г. парламентът даде срок на правителството до два месеца да направи план на мерките срещу обгазяването. Нищо не се случи. Преди две седмици пък президентът се вживя в ролята на рефер и даде отсрочка на институциите до края на юли „да предприемат мерки“ (виж стр. 31 - 33). Освен това на кмета на Стара Загора Евгений Желев бе разрешено да организира 24-часов граждански контрол върху дейността на военните. Ден по-късно обаче бе взривен кметският автомобил и сега е доста трудно да се намерят доброволци, които да дежурят на полигона...
0 коментара