Ако искаш да скриеш нещо, най-добре е да го оставиш на най-видното място. Нещо подобно се случва с НДК. Стърчи си в центъра на София, всички концерти, базари и изборни пресконференции се случват там, а никой всъщност не знае какво се крие зад фасадата, смятана за един от символите на столицата.
Звучи невероятно, но един от най-скъпите имоти на държавата (оценяван на поне 150 млн. евро по сегашни стойности) е практически извън закона. Дворецът продължава да живее в 80-те и по документи все още е ... творческо-стопанско обединение, а шефът му - генерален директор, избран от художествено-творческата интелигенция.
Като огромна заслуга се изтъква фактът, че НДК е бил "спасен" от приватизация цели 22 пъти. Но истината е, че дворецът отдавна е взет под аренда. Той се управлява еднолично от генералния му директор Христо Друмев и "икономиката му" е практически безотчетна.
В името на културата могат да се вдигнат много лозунги. Но истината е, че НДК отдавна е повече търговско предприятие, отколкото културен дом. Една европейска държава от XXI век би следвало да има доста по-ясна концепция за това какво да прави с един "дворец" в центъра на София, вместо да го заобикаля като свещен динозавър от соца. Първо, НДК може да печели и това е видно от сравнението с отчетите на други, далеч по-малки изложбени зали. Второ, ако не умее да го управлява, нека предприеме 23-тия опит за приватизация. Друмев наистина може да е горд, че е спасил НДК от раздържавяване, тип "Пловдивския панаир". Но срещу открита процедура и ако щете търг с чукче, не може да има разумни аргументи - и собствеността ще се управлява по-добре, и държавата ще спечели повече. И трето, модерните общества познават и пазарни начини да финансират същата тази култура.
